Бродуейският хит „Човекът от Ла Манча“ е първият съвместен проект между НДК и Държавна опера-Пловдив. Главни действащи лица на сцената са актьорите Орлин Горанов (Дон Кихот) и Елена Атанасова (Дулсинея), а режисьор е Борис Панкин. Началото е утре от 19 ч. в зала 1.
„В НДК съм играл преди 11 години – мюзикъла „Коса“, и се надявам следващото ни гостуване да не е пак след толкова време“, пошегува се Мариан Бачев. „Ролята на Санчо Панса ме промени, това е и един от най-емоционалните спектакли, в които съм играл“.
„Това е първата лицензирана версия на мюзикъла у нас“, каза режисьорът на спектакъла Борис Панкин, автор и на последния превод на български на мюзикъла. „Спектакълът следва легендата, която започва 40 пресечки извън Бродуей през 50-те от миналия век и благодарение на сълзите на зрителите си стига до световна слава. Наричат го и „невъзможния мюзикъл“ – повече от 60 години властва над емоциите на хората“, подчерта Панкин.
Елена Атанасова (Дулсинея) сравни всяко изиграно представление с „емоционално земетресение“. Екипът включва художниците Иван Токаджиев и Петър Митев и хореографа Боряна Сечанова. Над 30 човека ще бъдат на сцената в зала 1 на НДК утре. „Човекът от Ла Манча“ от Дейл Васерман, Мич Лей и Джо Дариън е отличен с 10 награди „Тони“, известни и като театралните оскари, включително в категориите „Най-добра музика“ и „Най-добър мюзикъл“.
Главният герой – Дон Кихот, и солист в Представителния ансамбъл на Въоръжените сили към НЧГ – Орлин Горанов – е голямото оперно име, който се оказва и отзивчив събеседник:
– Помниш ли Коста Цонев в тази незабравима роля?
– О, да – неговия Дон Кихот. Беше прекрасно нещо – телевизионен театър. Повече публика можеше да се докосне до истинския мюзикъл. Не случайно това заглавие е постоянно играно и до днес по бродуейските сцени. Филмирано е с участието на Питър О'Тул в ролята на Дон Кихот. Благодорение на Борис Панкин и директорът Нина Найденова от Държавна опера – Пловдив, направихме това възможно. Трябваше да се платят авторски права. Всеотдайни бяха Боряна Сечанова от „Арабеск“ – целия екип на операта, младия разкошен диригент Косьо Добройков, който донаписа някои от аранжиментите в музиката. Мариан Бачев, Еленка Атанасова, Кръстьо Кръстев – прекрасни колеги. И в най-смелите си мечти не предполагахме, че ще се случи това. Предпремиерата беше пълна догоре с правостоящи. Премиерата – също. И още 10 спектакъла – нямаше свободно място.
– Какво е мястото на операта в твоя живот?
– Над 20 години имам оперна кариера, над 15 заглавия зад гърба си и още 3 театрални постановки. Магистър съм от Музикалната академия и съм учил 5 години актьорско майсторство.
– Как съгласувате естетиката на естрадата с оперните си изяви?
– Няма две естетики. Има една сцена и на нея се случват уникални неща. От 30-40 години има тотална глобализация. Сценичното изкуство не може да бъде тясно форматирано жанрово – класика, поп, джаз, фънк или фолк. Всичко се смесва и това го виждаме в мюзикълите. А те за мен са основата на попа. В началото на 20-и в. се появи Гершуин и други, които решиха да направят нещо по-леко за слушане, но пак да има тежест. На злободневни теми. Но темите са вечни – отношенията между хората: любов, омраза, завист, ревност, полудяване, желания за чудеса. Нещата, които всеки божи ден изживяваме. Музиката търпи градеж – модернизация, олекотяване, осъвременяване. Ето, мюзикълът е константа, която остана повече от 100 години вече. То се играе по всички сцени със страхотен успех.
– Каква среда намирате в Армейската част и ансамбъла?
– Прекрасна. Аз съм отговорен човек. Все още се опитвам да съхраня ценностната си система, въпреки атаките на негативни медии. Ненормално е да станеш сутрин и на първа страница във вестника да видиш зверства, катастрофирали, убийства, ненормални истории – всичко да е в черно. Започва денят ти, изгряло е слънцето. Подобно писане довежда до зомбиране, обезверяване, до безпътица, рано или късно – до болести.
Публиката и улицата никога не поръчват. Не могат да ръководят нещата. В културата, за да се направи нещо хубаво, то трябва да се наложи. Както казва Санчо Панса: свободата се крепи на върха на бойното копие. Тя не се подарява. Защо столицата ни е сива, а беше една от най-зелени столици на Европа. Защо хората са утрепани, убити – нямат настроение. Няма какво да ги зарадва. О кей – да им намерим нещо да ги зарадва. Това е нашето призвание.
