Андрей Ковачев е български евродепутат, доктор на природните науки в Университета на Саарланд/Германия. Владее английски, немски,френски, руски и испански. От 2014 г. досега е член на Председателството на Европейския парламент (Квестор). Заместник-член на Делегация в Съвместния парламентарен комитет ЕС-бивша югославска република Македония. В Европейския парламент е втори мандат, ръководител на Българската делегация в Групата на ЕНП , член на Комисията по външни работи и на подкомисията по сигурност и отбрана, заместник-член на Комисията по регионално развитие, член на Делегацията за връзки със САЩ и заместник-член на Делегацията за връзки със страните от Югоизточна Азия и Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН). Председател на Съюза на европейските федералисти в България и заместник-председател на UEF от март 2010. В началото на 2012 г. Андрей Ковачев е избран за заместник-председател на Комисията по външни работи на Европейския парламент.
-Г-н Ковачев, какво се случва в Европа и как тя да реагира на предизвикателството на кризата с бежанците?
– Не е време за геополитически игри и пропаганда с взаимни обвинения между Русия и САЩ, а за конкретни мерки за спиране бежанския поток към европейските граници. Защото т. нар. „цивилизован свят“ остави хората в Сирия и околните страни между чумата и холерата, между режима на Асад и „Ислямска държава“. И сега в Европа се опитваме да се справим със симптомите, каквито са всъщност милионите бежанци. Люшкаме се между европейската солидарност и хуманизъм, от една страна, и националния егоизъм и страх за социалния мир и сигурност, от друга. Повечето мерки, които предприемаме, са насочени именно към справяне със симптомите, но не със самото „заболяване“. Възниква въпросът за незабавните действия, които Европейският съюз трябва да предприеме за справяне с първоизточника на кризата с бежанците. Много европейци си задават този въпрос, като виждат хилядите хора, които прииждат към европейските граници.
– Кои са работещите решения, които Европа може да вземе?
– Европейският съюз трябва да бъде инициатор на една международна конференция, нещо като „нов Дейтън“, както беше направена навремето за Босна и Херцеговина. В нея трябва да участват всички заинтересовани страни и да се намери разбирателство между основните групи, които живеят на територията на Сирия, за бъдещата държавност на страната. Без участието на всички тези групи няма как да има спокойствие и стабилност в региона. И в никакъв случай не може вземането на страна в тази гражданска война да допринесе за стабилизиране и да донесе сигурност за мнозинството от сирийските граждани. Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации трябва спешно да разгледа въпроса.
– Доколко предложението на Турция за зона за сигурност на границата й със Сирия може да раздели страните от ЕС?
-Дяволът е в детайлите и в тази ситуация. Ние трябва да знаем точно къде и докъде ще се изгради тази зона. Трябва да получим и определени гаранции от страна на Турция, че тази зона няма да се използва и за вътрешнополитическо разчистване на проблеми в самата Турция на фона на напрежението с кюрдите. И независимо дали ни харесва това, което правят президентът Ердоган и управляващите в Турция, ние като съседи на тази държава няма как без Анкара да решим предизвикателството на бежанската криза пред Европа.
– Реално ли е да се мисли за създаване на общоевропейска армия, за което в Европа вече се настоява?
– Това е отново на дневен ред, както е било през петдесетте години на миналия век. Европейският съюз, който има 508 млн.граждани и който като население е по-голям от САЩ и Русия, взети заедно, трябва да има и определен отбранителен капацитет, който да е общ. Затова много държави, включително и Германия, поставят отново на дневен ред този въпрос. Но с някои колеги в Европарламента се различаваме по това, че такива отбранителни сили трябва да се изграждат паралелно с участието ни в Алианса. Нашият ангажимент към НАТО е абсолютно фиксиран и ние допълваме структурите му с този европейски отбранителен капацитет. А не дублираме структури на Алианса. Такива военни сили трябва да се изграждат паралелно и в сътрудничество с НАТО, а не отделно.
– Предстоят ли някакви конкретни действия в посока на изграждане на обща европейска армия?
– Да, от няколко години предстои. Европейската отбранителна агенция има над двеста проекта за общо закупуване на въоръжение, за общо обучение на военнослужещи, като например – пилоти за хеликоптери. Няколко европейски страни закупуват хеликоптери заедно. Предвиждат се и се осъществяват инвестициите в дейността по въздушно зареждане на военни самолети и инвестиции в научна и развойна дейност по линия на отбраната.
– Трябва ли такива общоевропейски военни сили да са и на терен, по примера на полицейските сили EULEX в Косово?
– Европейският съюз досега никъде не е използвала под европейски флаг европейски военни сили за умиротворяване. Но трябва да имаме готовност за това. В момента има бойни групи на дежурство. Това са европейски бойни групи с по 1500 души военнослужещи. Те досега не са използвани по ред причини. От една страна, финансови, досега плащаха държавите, които са на бойно дежурство. Сега още през миналия мандат на Европейската комисия европейският комисар по външни работи Катрин Аштън беше предложила финансирането на тези структури да става от общия бюджет. Но засега няма политическа готовност за това. И когато се говори за действия, извършени от Европейския съюз, да се помни, че той е съставен от суверенни държави-членки. И ако те не желаят, няма как ЕС да предприеме каквото и да било.
– Бежанската криза би ли могла да придвижи ЕС към обединена Европа, да тласне федерализма напред, за да не остава старият континент икономически мастодонт, но политическо джудже?
-Да, и аз настоявам за това. Защото искаме обща външна и вътрешна политика, както сега това е важно по проблемите на бежанската криза, но от друга страна сме против по-силна федерация, по-силно интегриране и единност на Европа. А няма как и двете неща да се случат.
През последните месеци външната политика на Европейския съюз е изправена пред едно от най-големите предизвикателства – бежанската криза и търсенето на политически изход от нея. На 7 септември председателят на Европейския парламент Мартин Шулц откри пленарната сесия в Страсбург с думите, че въпросът, на който Европа трябва да отговори, е дали иска да бъде „Съюз срещу всички“ или „Съюз на солидарността“.По данни на европейската агенция за граничен контрол „Фронтекс“ 500 000 души са пристигнали на външните граници на ЕС през първите осем месеца на 2015 г. Според Евростат, през април, май и юни тази година са пристигнали общо 213 200 кандидати за убежище – сирийци (21%), афганистанци (13%), албанци (8%), иракчани (6%), косовари (5%). Каква да бъде европейската вътрешна и външна политика за справяне с бежанската криза? Отговори по темата с външната политика вече потърсиха български евродепутати от комисиите по вътрешни и външни работи на ЕП, политици, общественици и експерти. Двете дискусии в Дома на Европа в София под наслов „Бежанската криза в Европа: Обетована земя ЕС?“, организирани от Информационното бюро на ЕП в България, целят да очертаят най-голямата бежанска криза в Европа от Втората световна война и да представят мерките, предприети от ЕС, за справяне с нея. По темата на вътрешната политика ще се разговаря днес.
Цвета Георгиева
