„Спомняте си печалните резултати от фаталното крушение във Втората балканска война. Още при демобилизацията Фердинанд се обръща към армията с прословутото си изречение: „Ние свиваме знамената за по-добри дни!” Никой не е предполагал, че само след една година ще настъпят тези дни – за добро или лошо, но те настъпват твърде скоро за България”.С тези думи акад. Георги Марков откри своята лекция по време на Международната научна конференция „Първата световна война на Балканите и встъпването на България в нея (1914-1918)”, която започна на 13 октомври и ще завърши днес. Форумът бе открит от началника на Военна академия „Георги С. Раковски” генерал-майор Тодор Дочев. Той е под патронажа на министъра на отбраната Николай Ненчев, който е председател на Националния инициативен комитет за отбелязване на 100-годишнината от Първата световна война. От името на президента и върховен главнокомандващ Въоръжените сили Росен Плевнелиев участниците бяха приветствани от неговия секретар по сигурността и отбраната генерал-лейтенант от резерва Атанас Самандов. Успех на конференцията пожелаха още заместник-министърът на отбраната доц. д-р Десислава Йосифова и председателят на Международната комисия по военна история проф. Масимо де Леонардис, който в своето експозе направи интересни паралели между Италия и България при участието им в кръвопролитния военен конфликт. Той подчерта, че за разлика от нашата родина, неговата излиза победител от войната, но въпреки това настроенията сред народа са по-скоро минорни, което допринася само след няколко години на власт да дойдат фашиститена Мусолини.
„През Първата световна война национална болка по Македония и загубените територии е влияла силно емоционално върху решенията на нашите политици, генерали и върху народа, които са смятали, че правдата е на наша страна и ние трябва да воюваме по бойните полета, нашите братя трябва да получат своето освобождение”, каза още акад. Марков и посочи, че тази война не е като другите. „Тя е на ресурсите и не се решава на бойните полета, в нея побеждават не най-храбрите, не най-обучените, а тези, които имат ресурси да издържат до последната битка. Важното е кой ще има сили до последната битка на войната”.Той проследи в доклада си тогавашната политика на българското правителство и причините за ориентирането му към Централните сили, които се оказват в по-голяма степен емоционални и в края на краищата ни отвеждат в групата на победените.Веднага след него за подготовката и встъпването на Българската армия в Първата световна война говори полковник от резерва доц. Станчо Станчев. „Военната политика на българското правителство започва със сериозен преглед на въоръжените сили, на наличната техника, доколкото има такава, количеството и подготовката на мобилизационния контингент на българската армия. Вземат серешения за създаване на нови военни формированиякато 10-а пехотна Беломорска дивизия, която разполага щаба си в Гюмюрджина. Започва обучение на местното население. Краткото време не позволява да се извърши цялостен преглед за евентуално участие в един нов въоръжен конфликт. Оказва се, че боеприпасите и мунициите стигат едва за два месеца. Оръдията и пехотното оръжие е много износено.
Правителството предоставя бюджет в размер на 200 млн. лв., като бюджетът за въоръжение от 1912 г. се увеличава с 20 млн. лв.”, каза още доц. Станчев.Интересни бяха изводите и на гостите от САЩ – проф. Бърнард Кук и д-р Дейвид Мур, които разгледаха взаимоотношенията между нашите две страни по време на конфликта, като посочиха „изключително лошата дипломация” на България, която е виновна за присъединяването ни на страната на Централните сили и изтъкнаха, че Щатите по-скоро помагат на Съюзниците не да спечелят войната, а да не я загубят. Светлина върху настроенията в армията, народа и царската власт в Русия по време на войната внесе проф. Игор Гребенкин. „Тази война ще доведе до нещо много по-лошо от края на династията, посочва Пьотр Стомпин, а княз Александър Шербаков е категоричен, че Русия трябва да опази териториалните си граници и е единствената сила, способна да предпази отстаналите държави от въоръжен конфликт помежду им в качеството си на единствен приятел на мира”, каза Гребенкин и допълни: „Петр Дуново разкрива, че в случай на неуспех във войната с такъв противник, какъвто е Германия, трябва да предвидим една социална революция с необратими последствияПо време на конференцията майор Далибор Денда от Сърбия извади интересни факти за отбранителните операции на сръбската армия през 1914 г., а д-р Дионисиос Цурцулис от Гърция изтъкна „Българската заплаха” като фактор за формиране на гръцката политика и стратегия.Представителите на Черна гора Стеван Радунович и Ядранка Селханович също говориха пред аудиторията за участието на своята родина в конфликта. В конференцията участват над 70 изследователи от девет страни – България, Гърция, Италия, Полша, Русия, САЩ, Сърбия, Черна гора и Швейцария. 
Тя се провежда в столицата и три областни центъра. След откриването във Военна академия тя продължи с паралелни заседания в Кюстендил и Видин. Заключителната част се провежда днес в Кърджали. Гости на откриването бяха още заместник-министърът на отбраната Димитър Кюмюрджиев, постоянният секретар на отбраната д-р Добромир Тотев, заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант д-р Константин Попов, заместник-командващият СКС генерал-майор Златко Златев, командирът на Сухопътните войски генерал-майор Андрей Боцев, ръководители на военно-патриотичните съюзи, аташета по отбраната, преподаватели и слушатели от академията и други висши училища в страната.
