Н. Пр. Андраш Клейн е роден на 12.09.1969 г. в Париж. Майка му е българка. Баща му е унгарски дипломат.
Завършва френска и испанска филология в Будапеща. Работи като преподавател. През 2000 г. оглавява пресслужбата на кабинета на премиера. В периода 2000-2002 г.е в МВнР на Унгария. От 2002 до 2010 г. е начело на комисията по външна политика на унгарския парламент, а от 2010 г. заместник-началник на кабинета на външния министър. От 2012-а е посланик у нас. Посланик Клайн говори и английски, и български език. Семеен е и има двама сина.
Цвета Георгиева
– Ваше Превъзходителство, каква е ситуацията с бежанците в Унгария?
– Първо искам да уточня, че до 15 октомври т.г. през Унгария са преминали над 380 000 нелегални мигранти. Това число трябва да се има предвид. Всички искаме едно и също – да можем да отговорим на нашите хуманитарни задължения, да можем да направим разлика между икономическите емигранти и истинските бежанци и да спазим принципите на солидарност в Европа. Обаче проблемът е, че не знаем как да постигнем такова равновесие между хуманитарната задача и ценности на Европа и законността. Защото целият процес с мигрантите сега се базира на незаконността и неспазването на правилата. Имам предвид това, че схемата на регистрация на мигрантската вълна не работи. Никой не иска да се регистрира, да дава пръстови отпечатъци, особено след някои изказвания, че всички бежанци са добре дошли. С една дума, не знаем кой влиза в страната, а и в Европа. Второ, цялото движение на Балканите от мигранти е предимно възможно с участието на организираната престъпност. Наблюдава се как те се движат по създадените канали. Групите винаги имат водачи, винаги задължително имат смартфони. В групи от 500 души 80% са мъже, но сред тях винаги има 20-25 бременни жени и деца. Всичко това ни пречи да можем да помогнем на истинските бежанци.
– Как се справя на практика страната ви?
– Реалността е такава. Появява се някой на границата ни нелегално и ние го приканваме да се регистрира. Повечето отказват. Възможностите са да го накарат да се регистрира със сила, или ще го върнат, или ще го пуснат да продължи нататък. Почти никой от мигрантите няма документи или ако ги има, често са фалшиви. Всъщност, те не остават в Унгария и възможността да се работи по правилата с тази вълна от мигранти е нищожна. Как в такава ситуация специалните органи да определят кой-кой е. В страната ни едновременно винаги има между 10 и 20 000 мигранти. Но целта на този поток е да стигне до Австрия и после – до Германия.
– Казахте, че ЕК е реагирала доста мудно на анализите и предупрежденията за бежанската вълна…
– Да, през декември 2014 г. министърът на вътрешните работи на Унгария изпраща официално писмо до Комисията и предупреждава за възможността от голяма бежанска вълна през Балканите към Централна Европа. Тогава нямаше реакция от ЕК, а до септември 2015 г. този поток вече беше реалност…
-Кои са оптималните действия на европейските институции независимо от закъснялата им реакция?
– Има краткосрочни и дългосрочни мерки и задачи. Един от проблемите е да се осъзнае реалността и да се избегне някои от ценностите на Европа да се превърнат в догма, което да ни попречи да осъзнаем действителността. Това е по принцип, но конкретните мерки от гледна точка на Унгария и балканския поток, който за ваше щастие не минава така масирано през България, най-важното е, че докато не се защитят външните граници на Европа, потокът няма да спре. В момента най-големият проблем е морската граница между Турция и Гърция. Второ, да се приеме, че трябва да се възвърне законността на границите ни. Това означава да имаме възможността, ако е необходимо и с използване на полицейски и военни сили да се овладява ситуацията. Т.е. да влизат в страните ни тези, които приемат регистрацията. Останалите – да не се допускат, което обаче, понякога налага и репресивни действия.
– Ще спре ли бежанският поток с постигане на мир в Сирия?
-Бог знае какво ще стане в Сирия – това, за съжаление, е най-точният анализ. В момента ситуацията в Сирия се превръща в една война между шиите, алевити и християни, от една страна, и сунитите – от друга. А намесата на кюрдския елемент усложнява ситуацията.Да се надяваме, че ще можем да победим „Ислямска държава“ от военна гледна точка. Но следващият въпрос е, ако една от тези три големи общности надделее над другите, има опасност още много хора в Сирия дори след тази победа да не се чувстват сигурни. И това ще означава, че бежанският натиск може и да се увеличи. Това е един от анализите на министерството на външните работи на Унгария.
– Възможно ли е по-тясно сътрудничество между балканските държави да намали потока?
– На Балканите на външните граници на Европа като континент е задължително да овладеем ситуацията. Бежанският натиск ще продължава. Но колкото по законно и легално става, толкова по-лесно ще ни е да изработим механизми, които са важни. Ако знаем колко бежанци да очакваме, можем да възвърнем контрола и реда по границата. И тогава вече ще има смисъл да се говори за квоти и да си помагаме. А сега говорим за квоти, без да знаем поне приблизително колко бежанци са тръгнали към нас. Разпределяме за цяла Европа 160 000, а както споменах, само през Унгария те бяха два пъти повече… Сега има 700 000 бежанци и ще има още повече. Затова трябва да помислим как квотният принцип да заработи реално. Искаме да намерим начин да помогнем на бежанците. Но има разлика между реалността на терен и европейските принципи. И е трудно да се различат истински нуждаещите се от убежище от нелегалните имигранти. Ако не бях дипломат, бих казал, че не знам със сигурност кой влиза в страната ми. А Унгария е Шенгенска граница. Въпреки това не получихме помощ за справянето на мигранския натск.
– Ако говорим за интеграция на приетите бежанци, какво ново след провала на мултикултуралистичния модел?
– Ще има спорове дали мултикултурализмът не може да сработи, дали решението е в изолационизма. Въпросът не е в това. За нас е важно всяка държава да има право сама да реши и избере модела за интеграция и по какъв път иска да тръгне. Важното е всички страни да си запазят това право. Това ще е един вечен спор в една Обединена Европа. Защото решението е и национално. Но трябва всички да признаят, че страните са различни. Не казваме кое е хубаво и кое – не. Искаме само да ни се остави правото на избор.
Необходими са нови правила на ЕС за справяне с бежанската криза и промяна в законодателството му за имигрантите. Дъблинският регламент вече не работи, вреден е за България и е необходим нов подход за справянето с бежанската криза. Това беше тезата, около която се обединиха българските евродепутати Илияна Йотова (С&Д) и Светослав Малинов (ЕНП) по въпроса „Каква да бъде европейската вътрешна политика?“. Дискусията „Бежанската криза: Обетована земя ЕС?“ беше организирана от Информационното бюро на Европейския парламент.
Според Светослав Малинов, дори и конфликтът в Сирия да бъде прекратен, бежанската криза ще продължи. Той подчерта нуждата сегашните регламенти на ЕС да се ревизират. Според него, трябва да се мисли за обща миграционна политика сега, тъй като Европа ще продължава да бъде привлекателно място за живот и занапред. Както и да се прави разлика между политически и икономически имигранти. Той подкрепи изграждането на нова система за сигурност на външните граници, гаранция да се запази свободата на придвижване в ЕС.
В началото на кризата основните средства на ЕС бяха съсредоточени в спасителни операции в Средиземно море, припомни Илияна Йотова, зам.-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на ЕП, и това е пренасочило голямата вълна имигранти към сухопътните граници на Европа. Тя призна, че на този етап за квотното разпределение на бежанците все още има повече въпроси, отколкото отговори. По думите й, България трябва да е в една група с Италия и Гърция при разпределянето на имигрантите. Според нея, държавата ни няма представа как да се справи с интеграцията на бежанците. Само 8 деца бежанци ходят на училище у нас.
