залите на Националния военноисторически музей беше представен двутомният сборник „Българските художници в Първата световна война“ на доцент д-р Соня Пенкова, директор на НВИМ. За това уникално и първо по рода си издание говориха Слава Иванова, изкуствовед и директор на Националната галерия, и професор Боряна Христова, директор на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.
Изданието представя 48 български художници, рисували по фронтовете на Първата световна война. Първият том започва с пространно изследване на доц. Пенкова на творчеството на художниците, като неразделна част от човешката драма и жестокия политически пейзаж на епохата.
Изданието е богато илюстрирано с репродукции на картините на художниците, които впечатляват с високото си качество. Съвсем заслужено то беше определено като „изключително ценен полиграфичен продукт”. Освен това е наситено с богато съдържание, отразяващо живота на художниците по фронтовете на войната, тяхната реакция към самата война, чисто човешките взаимоотношения с армейската среда, в която им се налага да живеят и творят, изложбите, в които са участвали. Двата тома дават изключително богата представа за съдбата на
българските военни художници
През тази война за първи път в Българската армия се създава длъжността „военен художник”. Военните художници вървят рамо до рамо с обикновените войници. Попадат на предната линия, участват в битки, виждат кръв, сеч и смърт. Чуват свистенето на куршумите и шрапнелите, взривовете на снарядите.
Някои от тях като Никола Танев си водят дневник. В своите фронтови тетрадки Танев записва потресаващи срещи с изгладнели и изстрадали до смърт хора, за чувството по време на бой. Той е категоричен, че войната не е вдъхновение, а само яростен инстинкт за оцеляване, защото ако не убиваш, ще те убият. Затова художниците не обичат войната. Те като че ли не рисуват войната. Рисуват пейзажи, походи, войнишкото ежедневие между сраженията и много рядко битки. И независимо от това техните картини са изключително автентичен документ за същността на войната. Те са може би най-добрият учебник по история, защото в тези картини има много атмосфера, има конкретно време и пространство, и епоха. Има, ако щете, и едно много отчетливо усещане за война.
В същото време до нас достига непримиримото послание за любов и състрадание към човека, към неговата съдба, към неговия потопен в кръв, кал, студ, жега и усилия войнишки труд. Става „безпощадно ясно”, че във войната единствено
победител могат да бъдат човещината
приятелството и солидарността.
В хранилищата на музея се пазят картините на 270 военни художници. Това е едно огромно богатство. Различни по характер и известност те успяват да предадат на поколенията образа на едно историческо време, оставило след себе си дълбоки кървави следи от мъки и страдания. В техните картини проф. Христова вижда „все още незараснали рани”. Те рисуват с душата си късове от тази „първа по рода си световна драма”, по израза на Слава Иванова. Не правят пропаганда, а изразяват себе си, успявайки при това да придадат завършеност на творбите и да запазят рисунъка си. А точно това са белезите на трайното изкуство.
В изследването на доц. Пенкова е засегнат и въпросът за оценката на картините на военните художници от техните съвременни критици. Въпреки че между тях са художници като Владимир Димитров – Майстора, Борис Денев, Димитър Гюдженов, Никола Танев и Константин Щъркелов общата оценка е, че картините са далече от модернизма и не притежават задължителния арсенал на авангардната живопис. Явно на тогавашните критици им е липсвала
дистанцията на времето
или нещо друго. Безспорно е, че много често между появата на една творба и нейното адекватно тълкувание стои неумолимият критерий на изминалото време. А сто години са една добра дистанция за поглед към това художествено богатство. На ред са днешните критици.
Неголемият екип на музея си е свършил перфектно огромната работа, представяйки ни блестящо рисунките, графиките и картините на военните художници, престояли, общо взето, един век в тъмните долапи на забравата. За да ги покаже на България и на света.
