Какво ти разбира този шваба от стратегия! Тези думи, изречени на неприлично висок глас, са на ротмистър Анастас Бендерев. Казани са веднага след Военния съвет, състоял се в една студена стая на крайпътен хан вечерта преди решителното сражение на Сливница. Княз Батенберг, макар и млад, е опитен военачалник и налага мнението си, подкрепено от повечето офицери, че на позицията трябва да се водят само отбранителни боеве, докато пристигнат тракийските части от турската граница. Кавалеристът русофил, който вече се е проявил като предимно несдържан и атакуващ командир, не сдържа презрението си към княза, защото жадува за устремни атаки и бърза победа над нашественика. А и за него, както и за покровителя му Драган Цанков, Батенберг е единствената пречка, която спира завръщането на „любовта на освободителката Русия към признателния български народ“. На другия ден ротмистър Бендерев въпреки общото решение за отбрана вижда пролука в сръбските части и повежда атаката срещу връх Чепан.
Въпреки че е краен русофил и дори се забърква в няколко заговора срещу Батенберг, ротмистър Анастас Бендерев е най-напред българин. Сега няма княз, няма партии, няма политика. Има само България! С тези думи, изречени с гръмовен тон, той се разделя със своя личен и политически приятел Драган Цанков минути, преди да поеме към фронта на Сръбско-българската война и до оглави Западния участък. Преди това между двамата се разиграва буреносна сцена, в която „жертва“ се оказва масата в дома на Цанков, разбита от мощния юмрук на кавалериста. Гневът му е предизвикан от недвусмисления намек на заклетия русофил Цанков, че
мътните времена на войната
са най-сгодното време да бъде отстранен, дори чрез убийство, княз Александър Батенберг.
Отчаяното русофилство заслепява иначе достойни хора като Драган Цанков, който е бил склонен дори да вика турски войски след извършеното против волята на руския император Александър Трети Съединение. Надеждата му е била, че ако турски войски навлязат в Тракия, от север ще се спусне Матушката, ще помете довчерашните поробители и ще махне омразния му Батенберг от престола. Омразата на русофилите у нас към младия княз е подклаждана от официалната руска политика. Тя се дължи не само на стратегически причини или цели, а както сочат хроникьорите на времето – на характера на император Александър Трети, наследил на престола убития от народоволците Цар Освободител. Батенберг е поставен на българския трон от Александър Втори, а синът му, живеещ в трудна и напрегната обстановка в собствената си страна, е завиждал на братовчед си в България за всенародната любов. Князът е бил символ на свободата и хората не са се интересували от
политическите игри и интриги
Както пише кореспондентът на загребския вестник „Слобода“ Кронислав Херуц, князът е излизал на езда от двореца само с адютанта си, без никаква охрана и навред е бил приветстван от мощно „ура“.
Бендерев не е бил далече от вижданията на Цанков по отношение на Батенберг. Но дори крайното му русофилство не го заслепява дотам, че да помисли как „случаен“ куршум може да покоси княза на позициите, само за да се изпълнят въжделенията на Цанков и на Руската империя. Докрай остава противник на княза, което личи от направо наглите му думи, изречени на фронта. Князът ги чува през отворения прозорец, но е достатъчно мъдър въпреки младостта си, за да премълчи в този момент. На следващия ден Бендерев е героят на първата българска победа, обърнала хода на войната.
Анастас Бендерев е роден на 25 март 1859 г. в Горна Оряховица. Фамилното му име звучи необичайно за българските земи. То произлиза от прякора на баща му – Тодор Недев, наричан Бендеря, защото по търговски дела работил в Галац и Бендер. Макар и невръстен, Анастас участва в Априлското въстание в Първи революционен окръг. След Освобождението завършва първия випуск на Военното училище през 1879 г., а по-късно и Николаевската военна академия в Санкт-Петербург. Той е един от създателите на кавалерията във войската на младото Княжество и първият български офицер – началник на Военното училище. Високото му образование му отваря път към
върховете на военната йерархия
Съединението и Сръбско-българската война го заварват на поста „другар на военния министър“, както тогава твърде свободно се е определяла длъжността „заместник-министър на отбраната“. Тази длъжност му дава достъп до двореца и до висшите кръгове, но за разлика от твърде прагматичния си приятел капитан Рачо Петров, с когото са спали легло до легло във военната академия, Бендерев не се интересува от бракове, зестри и салонна кариера, а мечтае за вихрени конни набези и сразяване на врага със сабя в ръка. Крайното му русофилство го прави заклет противник на княз Батенберг, когото политическите му неприятели наричат презрително „швабата“ и се стремят да го отстранят от престола. Първият несъстоял се заговор е още от 1884 г., когато дипломатическият агент на Русия в София Александър Кояндер се опитва да сондира настроенията и да създаде кръг от верни хора, сред които и офицери, за евентуално детрониране на княза. Бендерев е сред първите, „вербувани“ от Кояндер. Заговорът е разкрит благодарение именно на бъбривостта на ротмистъра, но князът запазва достойнство и не предприема репресивни мерки, каквито само две години по-късно налага срещу Бендерев и другарите му русофили новоизлюпеният диктатор Стамболов.
Агресията на сръбския крал Милан Обренович дава шанс на Бендерев да докаже своите военни способности. Той захвърля службата в министерството и поема командването на Десния участък на фронта, където се разиграват най-драматичните битки. Негова е решаващата роля за отстояването на Сливница и за победата там. На съвещание на фронтовата линия в нощта срещу 5 ноември князът предлага позициите да бъдат отстъпени, София опразнена и
решаващата битка
да се проведе на Ихтиманските възвишения. Младите капитани възразяват единодушно, а Бендерев, излязъл гневен навън, дори изрича твърде обидни думи за владетеля, които са чути през закритото с черга прозорче. Накрая решението е Сливница да се отстоява, но само като отбранителна позиция. На следващия ден, когато пламва сражението, командирът на Бдинския полк капитан Марин Маринов вижда възможност за атака на височините Мека Црев и предлага нападение. Бенедерев повежда войската срещу връх Чепан, Маринов превзема Мека Црев. 
Така започва настъплението, което се превръща в масово и обръща хода на войната. На следващия ден след решаващата победа Батенберг, затаил в себе си обидата от ругатните на Бендерев, а и воин и рицар по душа, награждава достойния ротмистър с личния си орден за храброст. Вторият
заговор срещу княза
в който активно участие взема и ротмистър Бендерев, завършва с успех на 9 август 1886 г. Но за кратко. Стамболов и верните му офицери като Рачо Петров, Сава Муткуров и Данаил Николаев овладяват положението. Част от заговорниците са разстреляни, а Бендерев и приятелят му капитан Атанас Узунов, защитник на Видинската крепост през войната, бягат в Русия. Бендерев като по чудо успява да се спаси и след бунта на офицерите русофили в Русе и в Силистра през 1887 г., след който са разстреляни майорите Олимпий Панов и Атанас Узунов, заедно с други офицери от размирните полкове. Служи в руската армия. Когато след 10 години се приема опрощаването на бунтовниците и се разрешава завръщането им в родината със запазване на чиновете и длъжностите във войската, Фердинанд не одобрява единствен от списъка Бендерев. Резолюцията му е кратка – „Детронатор“, което за Особата е особено опасен престъпник.
Анастас Бендерев остава на служба в руската армия, участва в Руско-японската война през 1903-1905 г. и в Първата световна война като командир на дивизия, като достига до чин генерал-лейтенант. Завръща се в България чак през 1919 г., подгонен от болшевиките като царски офицер. Доживява до 1946 г., като след 1944 г. сам е удивен от доброто отношение на новата власт, която, според спомените му, го зачита като герой и му осигурява лечение и достойни старини.
