Генералите ни разбират от геополитика и анализ на информация
– Г-н Манушев, ще ратифицира ли парламентът подписаното в Полша Споразумение за логистична подкрепа на нашите МиГ-29?
– Лично според мен то дава възможност да се намери решение в затрудненото положение, в което се намира МО, като икономисва сериозни пари за ремонта на двигателите на МиГ-29. Тъй като бюджетът му е крайно недостатъчен за всичките му дейности. Така че доколкото съм информиран -за ремонт на 6 двигателя и модернизиране на машините, това ще е добрият вариант за ВВС, за министерството и за държавата да осъществим това споразумение с полската страна.
– Това отменя ли действията за придобиване на нов многоцелеви изтребител?
– Не, това категорично не отменяя задачата да работим за реализиране на такава цел. Защото и от утре да започнем да сключваме договори с Полша по това споразумение, ще минат години. Модернизацията на машините, правенето им съвместими със съюзническите от НАТО ще запълни вакуума до закупуването на нов изтребител за българските ВВС. Превръщането на ремонтираните машини в оперативни, т.е.използването им като машини и пилоти оперативно готови да изпълняват задачите по Еър полисинг и да взаимодействат с военновъздушните сили на съюзническите държави изисква време. Така че тези две мерки не си противоречат. И смятам, че споразумението дава възможност да се намери изход в сложната ситуация. За да не останат ВВС и България без самолети, с които да изпълняват мисията си по Еър полисинг.
– Председателят на Комисията по отбрана ген. Михо Михов е заявявал, че трябва „да се придобие изтребител от завода“, какъв е Вашият коментар?
– Още като служех в армията, бях член на работната група, която проучваше варианти и възможности какво може да се закупи за ВВС. Командващият днес ВВС ген. Радев беше ръководител на тази комисия. Ние с колегата ми сега в парламента, а тогава – заместник- министър на отбраната Валентин Радев, бяхме членове на комисията. Тогава въпросът беше: кое е най-доброто и, второ, кое можем да си позволим. Защото предвиждането и планирането на 2 млрд. лв. до 2022 г.за модернизация на армията и придобиването на чисто нов изтребител означава да се вземат всички тези средства. И за останалите два вида въоръжени сили да не може да се направи никаква модернизация. Така че желанията и изборът ни за това кое е най-доброто, не винаги съвпадат с възможностите. И за това задачата на МО и на военното ръководство е да намерят оптималния вариант. Защото никога не трябва да забравяме, че имаме три вида въоръжени сили. Ходя на най-високи форуми в Парламентарната асамлея на НАТО – и като военен, и сега като цивилен и народен представител. И там колегите ни казват, че ни трябват повече военноморски сили. Че на Алианса са му недостатъчни корабите и никъде не се казва, че не достигат самолетите му. Напротив, имат излишни. Друг въпрос е темата за съхраняване на традициите ни във ВВС или просто националното ни самочуствие от това да имаме силна военна авиация. И аз съм за запазването й. Казвам го като свидетел и участник във всички стратегически прегледи на ВС. Когато правихме Стратегическия преглед през 2004-а г.за ВВС еър полисингът беше нещо второстепенно, а бяха планирани ескадрили. Но секторът беше подценен и по-късно заради кризата държавата не можа да си позволи да изпълни този план. А той беше балансиран, трябваше да се заделят годишно по около сто млн. лв. и до 2010-а г. щяхме да модернизираме ВВС.
– А в ситуацията сега?
– Трябва много добре да се прецени кое е най-доброто и кое е възможното за България. Така че директно заявяването, че трябва да придобием нов изтребител, не е правилно. Трябва да се стигне до балансиран подход – да имаме и авиация, но и нови кораби, а и бойни машини за Сухопътни войски. Там сме изостанали технологично с оръжие от ХХ век. А армиите навсякъде се оборудват с оръжие на ХХI век.Затова професионалното военно ръководство трябва да заяви, че не можем да дадем всичко за ВВС, а да забравим другите два вида ВС. И с възможностите,например, които имаме, можем да си позволим самолети „втора ръка“. Напълно съм запознат с идеята за придобиване на португалските самолети, от които се отказахме и които по-късно закупи Румъния. Те бяха модернизирани и с хоризонт от 20-30 г. и от догодина са напълно оперативни. А ние сме пак на началната права. Затова вярвам, че парламентът ще подкрепи Споразумението с Полша като добро за ВВС, за МО и за националната сигурност на страната.
– Имаше идеи за друг тип решение за нов изтребител – да не е задача само на военния бюджет…
– Правени са опити извън бюджета да се заделят 1,5 млрд. лв. за модернизирането на армията още през 2004-а. Но това не позволяват законът за държавния бюджет и за използване на публичните средства. В МО се работи по друг вариант и аз го подкрепям – за да сме адекватни като съюзници, колегите ни от НАТО да съдействат да придобием изтребител или на „политическа цена“, или изобщо да ни се дари една ескадрила. Разбира се, ако самолетите са по-стари, има опасност дареното да ни излезе по-скъпо. Това е задачата на военното и политическото ръководство на МО и на нас като комисия по отбрана да намерим оптималния за държавата вариант. Много хора обвиняват генералите, че се били предали и „не са удряли по масата“ при решаването на една или друга задача. Не е така, винаги сме били патриоти, мислили сме отговорно и сме отчитали какво може да си позволи държавата. В Българската армия има изключително интелигентни хора, с поглед върху нещата. Българските генерали са подготвени да командват и разузнаването, както и да анализират компетентно получаваната информация. Категоричен съм, че и командващият ВВС може да анализира информация по-добре от цивилен човек.
Нашият генералитет е завършил генералщабни академии, курсове. И не мога да понеса да се твърди, че българският генерал или адмирал нямал кръгозор. Кръгозорът на един български генерал или адмирал е доста по-голям от този на един работещ само у нас специалист. Ние сме участвали във форуми на световно ниво, познаваме проблемите на сигурността на света в геополитически мащаб. Като командващ сме обсъждали с колегите ми сигурността в Световния океан. Участвал съм във форуми с други 123-а командващи световните флотове. Е, не приемам, че не разбираме от геополитика или анализ на информация. Напротив, при генералите има доста по-сериозна експертиза и подготовка за това. Потенциалът им е голям и да се твърди обратното, е несериозно.
Медийни реакции
Сделката между България и Полша за ремонта на миговете отекна сравнително слабо в западните медии. Те се задоволиха просто да опишат казуса. Според АФП подписването е важно, тъй като страната ни като член на НАТО има задължението да поддържа поне една ескадрила от 12 изтребителя. България отдавна планира да купи поне осем нови или втора употреба изтребителя, за да замени машините, правени по времето на СССР, но засега отлага окончателното решение по финансови причини, припомня АФП.
Руските медии пък бяха по-активни преди подписването на сделката. РИА Новости цитира военния експерт Иван Коновалов, според когото, очаквано, сделката ще има само минуси за България. В ефира на радио „Спутник” Коновалов, който е директор на руския Център за стратегическата конюнктура, разясни къде се крие опасността. „В случая с България, Полша и Русия ситуацията е сложна. Работата е там, че руската страна не е предоставяла лиценз на Полша, както и най-важното – актуална техническа документация за изпълнение на ремонтни работи. Тоест излиза, че Полша няма да може да даде гаранция, че двигателите ще бъдат ремонтирани както трябва. Ситуацията е все едно да решите да ремонтирате автомобила си не в сервиза на официалния доставчик, а в този на чичо Вася, който може и да е добър специалист, но няма да ви даде гаранция. След това, ако нещо ви се случи, няма да имате застраховка”, смята Коновалов.
Припомняме, че преди две седмици български журналисти бяха на посещение в заводите в Бидгошч и Варшава, където ще бъдат ремонтирани българските МиГ-29 по собствена полска документация и със същата гаранция за качеството на ремонта, каквато дават за полските военни машини от този тип.
Директорът по производството и обслужването на завода в Бидгошч Збигнев Матушчак поясни, че там са напълно готови и могат самостоятелно да извършат ремонтите на двигателите със собствена авторска документация.
В отговор на въпрос, дали е вярно, че Полша няма лиценз да ремонтира самолети на трети страни, той отговори, че Русия не е предоставяла такъв лиценз на никоя държава.
Полските експерти заявиха, че влагат в изтребителите нови модерни технологии и възможности, а когато имат проблеми с получаването на резервни части, са в състояние да монтират свои, изработени в Полша. Председателят на ръководството на двата завода Лешек Валчак пък обяви, че полската страна е в състояние да предложи помощ не само за ремонт, но и за модернизация на машините. Полша има 32 МиГ-29, а половината са с натовски системи.
Цвета Георгиева
