Капитан Марин Маринов – Рицарят на войната

Господин капитан, ако стоим така, ще погинем! Този тревожен вик надават войниците от Бдинския полк към командира си капитан Марин Маринов на 7 ноември 1885 г. Предния ден, под негово командване, те са завзели на нож височината Мека Црев, която е част от позицията на Сливница и упорито отбиват сръбските атаки. Но над тях се извисява върхът Три уши, където сърбите са разположили цялата Шумадийска дивизия под командването на полковник Бинички и обсипват българите с градушка от куршуми. Те са яростни, защото предния ден малобройните бойци на капитан Маринов са ги помели от Мека Црев и сега им остава единствено да задържат Три уши, за да не стане пробив и доскорошното им настъпление да се превърне в бягство.

Капитан Маринов вижда почти безизходното положение на полка си, който рискува да се превърне в безсмислена жертва, ако се спазва решението на Коронния военен съвет, взето преди ден – на Сливница да се водят само отбранителни боеве. Помощникът му, капитан Стефан Тошев, предлага да атакуват, пък – каквото сабя покаже. Маринов има опасението, че атаката може да бъде удавена в кръв. Но взема решението – напред срещу връх Три уши. По същото време, пак без да спазва заповедта за отбранителни боеве, на същия участък, но на друга позиция, ротмистър Анастас Бендерев повежда своята атака срещу връх Чепан. Сърбите са ударени едновременно, макар и от по-малочислени български части. Бендерев превзема Чепан „на един дъх“. Но на Три уши „шумадийците“ на полковник Бинички оказват яростна съпротива. Върхът е стръмен и труден за превземане. От висотата му се сипе градушка от олово. Капитан Маринов е в челните редици на атаката. В най-критичния момент, когато войниците му не издържат и залягат, като по този начин стават лесна мишена за сръбския огън, той повежда 

със сабя в ръка

решителния щурм. Преди да стъпи на върха, куршум пронизва гърдите му. Тежко ранен, той насочва сабята си напред. Войниците му разбират командата без думи. Тяхната ожесточена вълна за мигове преваля върха. Тази победа става повратна точка в сраженията на Сливница и отваря пътя за българското настъпление. Капитан Маринов успява да дочака парада на победата на 14 декември, когато войските дефилират пред княжеския дворец. Тогава се случва нещо, което никой церемониалмайстор не би могъл да измисли, пише историкът Цончо Родев. Капитан Маринов е на края на живота си. Лекува го личният лекар на княза д-р Шарл Роа. Въпреки съпротивата на медика, офицерът се изправя с последни сили и застава на прозореца. Но неговите бдинци все ги няма. Той стои непоклатимо, макар и на края на силите си. Парадът вече е свършил, когато Бдинският полк, марширувал от Пирот до София, се появява на площада. Съзрели командира си, офицери и войници спонтанно свалят шапки и падат на колене. Така те 

отдават почит на своя командир

когото всички вече наричат Рицаря на войната – решителният офицер не се поколебал да загине, за да открие пътя към победата. Капитан Маринов издъхва четири дни по-късно, стиснал в ръце ордена „За храброст“, даден му лично от княз Александър Батенберг в паметния ден на победата при Три уши. 

Капитан Марин Маринов всъщност не е строеви командир. Той поема Бдинския полк от длъжността флигел-адютант на княз Александър Батенберг. Когато крал Милан развихря агресията си срещу България, князът поверява един от най-трудните участъци на фронта на своя любимец. Преди това младият офицер записва името си и в славната история на Съединението. На 2 септември 1885 година се случва едно важно събитие, което обаче почти не се споменава в героичните хроники на Съединението. Защото е  тайна среща на княз Александър Батенберг с двамина дейци от Южна Румелия, на която е взето съдбоносното решение. През август край Шумен се провеждат големите годишни маневри на войската на Княжеството, командвани лично от княза. В деня на тяхното приключване в полевия лагер се явяват румелийският майор Сава Муткуров и Димитър Ризов, известен като Митрий Патапич – и двамата активни деятели в подготовката на Съединението.   

Посреща ги адютантът на княза капитан Марин Маринов. „Румелийците“ директно заявяват на княза, че събитията в областта са назрели и Съединението може да бъде обявено всеки миг. Младият княз все още има своите страхове и съмнения. Той се опитва да избере колеблива позиция и пита адютанта си за мнението му. Капитан Маринов кратко отвръща  „Аз съм българин, Ваше височество!“ На Александър Първи не му остава нищо друго освен да заяви 

Аз също съм българин!“

И обещава, че ще задържи мобилизираната войска в бойна готовност. Така пътят към Съединението е открит, като революционерите и милицията на майор Данаил Николаев в Пловдив вече имат зад себе си цялата българска войска. 

Марин Янакиев Маринов е роден на 25 март 1856 година в Русе. Учи в престижния по това време „Робърт колеж“ в Цариград. След завършването си се завръща в Русе и започва работа в клон на Отоманска банка. През август 1878 г.  постъпва на военна служба в 14-а русенска дружина. На 9 ноември е изпратен в София, където на 12 декември постъпва във Военното училище. Завършва с първия випуск през 1879 г., произведен е в чин прапоршчик и назначен в 23-а Русенска пехотна дружина. По-късно е произведен в чин подпоручик и назначен за флигел-адютант на княз Александър Батенберг. На 30 август 1882 е произведен в чин поручик. Тъй като много от неговите съвипускници като Анастас Бендерев и Атанас Узунов, които скоро ще станат 

герои от бойните полета

учат в руски военни академии, Маринов също е изпратен в Русия. Поручик Маринов е командирован във военна част в Царское село. Постъпва в Офицерската пехотна стрелкова школа в Ораниенбаум, която завършва през 1883 година.

Когато сръбският крал Милан Обренович изненадващо напада Княжество България на 2 ноември 1885 година, княз Батенберг е изправен пред трудна ситуация, предизвикана от руския му братовчед император Александър Трети, който, гневен, че Съединението е станало без неговата воля, изтегля от България всички руски офицери. За началник-щаб на войската е назначен едва 25-годишният капитан Рачо Петров. Другите млади офицери също получават високи длъжности и почти не остават хора, които да командват полковете и дружините. Тогава, по свое желание, капитан Маринов напуска двореца и става командир на Трети Бдински полк. Начело на този полк води първите сражения на 3 ноември при Врабча и отбива 

сръбските атаки

Хронистите на войната разказват, че успява да спечели сърцата на своите войници с храброст, която за мнозина граничи с безразсъдност. Командният му пункт е в предните окопи. Когато изпраща вестовоя си Радой с донесение до щаба и войникът е ранен между двете позиции, капитан Маринов лично достига до него и го изнася под дъжд от сръбски куршуми. Капитан Марин Маринов се превръща в „Рицаря на войната“ на 7 ноември 1885 година при Мека Црев и Три уши. Атаката на Три уши, водена лично от капитан Маринов, е неговата последна битка. Бдинци изпълняват заповедта на насочената напред командирска сабя. Занапред за тях завинаги ще се пее, че са лъвове и титани.