Едно събитие особено вълнува тези дни председателя на Дружеството по трансплантология в България, проф.д-р Никола Владов. На 20 ноември е втората национална конференция на дружеството. Първата, преди 4 г., само е обозначила началото на пътя на трансплантацията у нас. През 2009 г. във ВМА се извършва първата трансплантация от жив донор у нас, от възрастен на възрастен пациент от проф. Владов и екипа му. И първата ретрансплантация, пак от неговия екип. Този пациент е жив и здрав и работи в Германия.
И за непосветени в материята на
този висш пилотаж в медицината
името на началника на Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия към ВМА е синоним на това авангардно медицинско лечение и у нас, и в света.
Това е тежка хирургия, казват познавачите, която постепенно трябва да се предава на младите хирурзи.Защото нивото на трансплантациите е мерило за състоянието на една здравна система. Когато има много трансплантации, значи здравната система се развива и върви добре.
Проф.Владов определя трансплантацията като комплексен процес, който изисква много добра координация между много хора. Затова приема като първи научен урок от своя и на колегите си опит този за екипността. Важна е и организацията. Всички болници, които правят трансплантации, казва д-р Владов, имат стегнати и стройни екипи, които знаят какво вършат. Такава е сериозната медицина.
Не че това не е универсален проблем, но отглеждането на кадри е в топзадачите на трансплантационните екипи. Защото тези хирурзи са сред най-подготвените медици. И това е голямото достойнство на ВМА, че кадрите, които трансплантират, са отгледани в нея. Да, ходили са на специализации в чужбина. Но са създадени тук, в тази болница. Той не е бил военен лекар, д-р Владов е от „привлечените“ от други болници талантливи кадри. Това не му пречи да се чувства в свои води във ВМА. Работил е в „Пирогов“ дълги години, работил е от Франция и Тунис до Пазарджик и Панагюрище. Минал е през всички постове в йерархията и опита на един хирург.
Проф. Владов смята, че за един лекар най-важен е процесът на самоусъвършенстването. „За да си добър в областта си,
трябва много четене и ходене на конгреси
и да прилагаш в работата си всичко ново“, казва хирургът. Конгресите не са скучно място и не са място за туризъм, а за слушане, според него. И когато човек прави модерни неща, те се случват бавно и постепенно. Проф. Владов има претенциите клиниката им да е водещата по чернодробна и панкреатична хирургия у нас. В нея се правят изключително сложни интервенции, и то успешни.
С нашата професия човек живее доста аскетичен живот, казва д-р Владов. Не си позволява нощни закъснения, бохемството е противопоказно. Научаваш се да работиш, докато има работа, без работно време. И младите хирурзи приемат този принцип за норма. Това темпо и работен ритъм създават добрите хирурзи. „Дисциплината в тази работа е наша втора природа, човек не трябва да прави компромиси с професията“, смята д-р Владов.
А има най-различни изкушения, като например „да си затвориш очите“ и да кажеш, че не можеш да направиш нищо повече и че „медицината е дотук“. Или когато те повикат нощем, да дадеш консултация за болен по телефона, вместо да дойдеш в болницата. „За мен това е недопустимо“, казва хирургът.
Началникът на клиниката смята, че като лекар само опитът и това, което можеш да правиш, те слага на по-високо стъпало, не формалната йерархия. Защото това, което правят хирурзите, е видимо. В хирургията ефектът е незабавен.
Според проф.Владов, това, което ни убива системно, е комерсиализацията на здравеопазването. Не бива един лекар да изкарва парите си от бройки клинични пътеки, за да живее нормален живот.
Много ни пречи завистта
ояждането и нежеланието за развитие. Не обичам хората, които карат нещата „през куп за грош“, казва той. В медицината халтура не бива да се прави, защото цената е човешкият живот.
А българинът е много болен, защото той чака нещо да му стане, за да отиде на доктор, профилактиката му е далечна като култура. Макар че това може да се научава в училище и решението е в здравната просвета. Но напоследък българинът чете в интернет и като пациент задава логични въпроси на лекаря.
За човек, който смята предаването на занаята на младите за неотменим принцип, е естествено да преподава във ВМА на специализанти, а в Медицинския университет – на студенти. И да разсъждава по темата кое реално може да задържи българския лекар в България. Отговорът е в нормалното заплащане и най-вече в перспективата за развитие. Кариера не е мръсна дума. Всеки лекар би трябвало да живее с мисълта да прави научна или професионална кариера. Това не означава кариеризъм, т.е. „да минаваш през трупове“, за да добиеш нещо на всяка цена. Но всеки млад лекар трябва да има амбиции, да носи маршалски жезъл в раницата си, смята проф. Никола Владов.
Но медицината става много модерна и много бързо се развива. А в държавата ни има много лекари, които не са на нивото на колегите си в Европа. Не бива да се спира да се чете, казва д-р Владов и отправя репликата си към по-възрастните колеги, защото това препречва пътя и на по-младите в занаята. Лекарят трябва да има ниво, за да има авторитет пред младите. Лошо е, че има разлика в здравеопазването между София и провинцията – в подготовката на кадрите, в квалификацията им. Затова, според проф. Владов, държавата трябва да наблегне на квалификацията на кадрите в медицината: да дава пари за квалификацията им и да изисква от тях квалификация.
„Когато бях по-млад, си спомня д-р Владов, много се впечатлявах от девиза:
Кой, ако не аз, и кога, ако не сега
Но годините заглаждат острите камъни и човек става по-търпелив и мъдър“.
Неговата философия е да се дава път на младите. Защото на него са му отворили врата едни достойни в професията хора-доц. Кондарев, д-р Борислав Константинов, д-р Бобев, проф. Златарски. Във ВМА той вече идва като началник. После попада на добри приятели във Франция, от които също научава много неща – от световно известният днес проф. Филип Бонишон, проф.Собран, д-р Боян Христофоров, тогава всички в парижката болница „Кошен“. Това, което е събрал и което му е дарено като професионален опит, е дълг да го предадеш на младите. Не трябва да си криеш занаята.
Проф. Никола Владов смята за много важно, че трансплантациите във Военна болница са направени със силите и възможностите на Военна болница. В Румъния след няколко неуспешни опита идват от Италия хирурзи да им помагат. Това е едно от най-големите достойнства на ВМА, че ние „от раз“ го направихме сами, казва днес проф. Владов. И първият трансплантиран пациент Павлин е жив и здрав и е подофицер на летището в Граф Игнатиево. А първата трансплантация се помни като първата любов…
Философията на началника на клиниката е да учи младите колеги на хирургия и във ВМА да има научени хирурзи. А то има…„Младите от екипа ни са изцяло „мой продукт“, казва д-р Владов. Единият е специализирал и учил в Бирмингам, другият – в Кингс колидж. И Ивелин Такоров, и Васко Михайлов, и Иван Василевски правят най-сложната хирургия в държавата.
И за доказателство, че ученето трябва да е постоянно, през януари е в Париж на курс за лапароскопска чернодробна и панкреатична хирургия. Няма лесно.
Проф. Владов е
единственият български лекар
член на Френската хирургична академия и третият в историята на българската хирургия. Случва се, след като с екипа правят чернодробната трансплантация като знак именно за прилагането на френската школа.
Дали кинооператорството е загубило от несбъднатата мечта на днешния началник на Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия? Баща му бил категоричен, че това не е професия за него. Останала му е страстта към фотографията, а в кабинета му има много картини. Впечатлява портретът на лекар на стената в кабинета.
Цвета Георгиева
