Тази година се навършват 130 години от формирането на 12-и Мотострелкови полк – Елхово. Забележителната годишнина беше отбелязана по тържествен начин на 17 октомври 2015 година в гр. Елхово.
тържеството бяха дошли и много войници
от различни краища на страната
служили в поделението и които сами казваха, че са „дошли да видят някогашните си командири“ както и „да уважат полка, който ги направи истински мъже“.
По-късно в един от ресторантите на града се състоя и тържествения обяд за военнослужещите от поделението. Офицерите и сержантите бяха поздравени от генерал-полковник Цветан Тотомиров, който в своето приветствие подчерта важното място и значение на полка в дейността на Българската армия, благодари на военнослужещите за техния самоотвержен и отговорен труд за поддържане на бойната и мобилизационната подготовка на полка и неговото утвърждаване като
водещо поделение
в 7-ма МСД и Българската армия, открои някои от забележителните учения с участието на военнослужещите от поделението. Генерал Тотомиров в своето приветствие специално благодари и на общинското ръководство на града за положените от тях усилия за организиране на празника и цялостната подкрепа за командването и личния състав на полка през годините на неговото съществуване. Полковник о.з. Трифон Ангелов започнал своята служба в полка (като командир на взвод и рота) представи своята книга „12-и Елховски полк в бой и мир“, която предизвика голям интерес сред присъстващите и бе изкупена за броени минути.
Казват, че със спомени не се живее, но те определено въздействат емоционално и зареждат човешката душа с енергия. В това се убедихме и всички ние – участниците в тържеството, за което времето не достигна. Затрогващи бяха спомените и разговорите за отминалите славни дни на полка, участието му в редица важни и запомнящи се учения на Българската армия като „Родопи- 67“, „Тракия-70“, „Преслав – 71“, „Щит – 79“, „Щит – 82“ и др., изграждането и поддържането на Учебно-материалната база, получаването, усвояването и съхранението на бойната техника, въоръжение и др. А прегръдките между представители на
различни поколения военнослужещи
между командири и подчинени бяха доказателство, че духът на полка, уважението, колегиалността и приятелството, установени през различните години, са живи и днес, и те никога няма да изчезнат.
За всички нас това тържество имаше не само емоционален, но и прагматичен момент. То показа, че:
• военнослужещите, служили в 12-ти Мотострелкови полк, отдали своята младост и енергия за неговите успехи, никога няма да забравят неговата славна история и традиции, а установените контакти и приятелство ще останат за цял живот;
• ние, воините от запаса и резерва, служили в полка и достигнали определени позиции в командната, учебно-преподавателската и управленската структури на Въоръжените сили и днес милеем за Българската армия, живеем с нейните успехи и проблеми и завинаги ще останем в нейния боен строй;
• Жителите на малкия пограничен град Елхово и днес обичат своите военнослужещи и се вълнуват за Българската армия, нейното настояще и бъдеще. Разбира се, градът днес не е същият от времето на нашата младост, няма го ревът на моторите от бойните машини излизащи по тревога или на занятие, изстрелите на учебния полигон „Пчела“, маршовите стъпки и песни на наборните войници, минаващи по улиците на града. Но за нас, воините-ветерани, той ще остане градът на нашата младост, градът на началото на нашето командирско израстване и в който град винаги ще се завръщаме с удоволствие и наслада.
12-и Мотострелкови полк е правоприемник на един от
непобедимите
във войните
на България български полкове – 11-и пехотен Сливенски на Нейно Величество Царица Йоанна полк. Създаването, организационното развитие, дейността и съществуването на полка на сливенци преминава през два (условни) исторически периода. През първия период, обхващащ 1885 – 1945 г., 11-и псп взема активно участие в петте кръвопролитни войни на България (Сръбско-българската война – 1885г., Първата Балканска война – 1912-1913 г., Втората Балканска война 1913 г., Първата световна война – 1915 – 1918г. и заключителния етап на Втората световна война – 1945 г.). В тях неговите доблестни български офицери, подофицери и войници с безпримерен героизъм и бойни подвизи го обсипват с неувяхваща слава за вечни времена.
Във втория период от развитието си ( 1946 г. до закриването през 2003 г.), непобедимия 11-и псп е преименуван първоначално като 12-и стрелкови полк, а впоследствие на 12-и Мотострелкови полк. През този период няколко поколения офицери, сержанти и наборни войници със своя всеотдаен и неуморен труд го превръщат в един от стожерите на бойната мощ на Трета армия, в гарант на отбраната, суверенитета и териториалната цялост на страната.
О.з. полковник
Марин Пандохов
