Един „призрак“ шета напоследък из София и предизвиква непрестанни сблъсъци с гражданите и най-вече – с полицията. „Призракът“ е придружаван от верни „таласъмчета“, които също като вожда си напират към словесни и дори физически сблъсъци, обиждат, ругаят пазителите на реда и се държат като някакъв „черен ескадрон“, под благовидния предлог, че раздават справедливост – борят се срещу дрогата и продажбата на контрабандни стоки, въвеждат „здрав и железен ред“ сред „разните актьорчета“, които, според аргумента на един от „таласъмчетата“ били хомосексуалисти. Обиди, клевети, физически сблъсъци, неподчинение на органите на реда. Все престъпления по Наказателния кодекс, за които редовият гражданин веднага би се озовал за 24 часа в районното, а след това прокуратурата би го „изстреляла“ в съдебната зала.
Въпросният „призрак“ и неговият „ескадрон“ обаче стават герои на нощни екшъни, без да се озоват в арестантската килия. Провокират дори началника на столичната охранителна полиция, застанал срещу тях в неприкосновеността си на униформен полицай. Откъде да знам, че е полицай, униформа всеки може да си купи от пазара, аргументира се „призракът“. А и да са полицаи, те са корумпирани, закрилят дрогата и контрабандата! Когато полицаите станат недостатъчни за гнева на „призрака“ акцията се пренася директно в театралната академия и се започва наред – наркомани, хомосексуалисти, бездарници. Обиди, ругатни, физическо насилие. И вместо още на другия ден тези „титани на справедливостта“ да са в съдебната зала, те „воюват“ гордо с полицаите и с възмутените граждани. А служителите на реда, вместо да им сложат белезниците, ги пазят от
„народната любов“
Защото въпросните люде имат депутатски имунитет. Размахват картите си от Народното събрание, заявяват, че имат право да влизат навред и да правят каквото си искат. Вживяват се в ролята на разследващи органи, едва ли не на последна инстанция, която утре може да поиска да раздава и отдавна отменените смъртни присъди. За да бъдат те санкционирани, започва тромавата процедура, по която прокуратурата иска имунитета на всеки по отделно. И най-важното – за всеки конкретен случай. Така се получава, че останал без имунитет за един вече „древен“ скандал на Варненското летище, „призракът“ си има имунитет да блъска полицаи на улица „Раковски“, да нахлува в НАТФИЗ, да набеждава студентите там, че са наркомани. И за това пак трябва да му се иска имунитета за всеки отделен случай. Така се оформя една твърде
безнаказана каста
която нарушава законите, както си иска, под чадъра на депутатския имунитет. А всъщност за какво се дава той и толкова ли е нужен на народните избраници?
Тази съвкупност от права, известна като парламентарен имунитет, се изразява главно в тяхната наказателна неотговорност и наказателната им неприкосновеност.
Наказателна неотговорност представлява забрана за търсене на наказателна отговорност от народните представители за изказаните от тях мнения и за гласуванията им в пленарните заседания, в заседанията на парламентарните комисии, при упражняването на парламентарния контрол и изпълнение на задълженията им. Важи и когато са извън парламента, но правят изказвания по повод заеманата служба. Това е така нареченият
функционален имунитет
За него депутатите са „ваксинирани“, за да могат свободно да изявяват и изразяват мненията и позициите се в залата и въобще в парламента. Макар че възниква въпросът – дали в парламентарните прения трябва да се употребяват средства, подлежащи на санкция по Наказателния кодекс?
Само че след това стигаме до наказателна неприкосновеност. Тя се изразява в забрана за задържане под стража, „домашен арест“, предварително задържане от полиция, и започване на наказателно преследване срещу народните представители, докато те имат имунитет. Тази забрана обхваща всички действия на народните представители, които биха могли да бъдат категоризирани като евентуални престъпления, за които наказанието е до 5 години лишаване от свобода, включително и тези, които не са извършени при или по повод изпълнение на задълженията им. Последната формулировка на имунитета дава на „ваксинирания“ твърде широка свобода за действия, несъвместими със закона, защото му позволява да не бъде дори задържан от полицията, въпреки извършено от него престъпление, което не е свързано с функциите му на народен представител. Така тъй нареченият
процесуален имунитет
разпъва широк и здрав чадър над всяко незаконно депутатско действие. Тук възниква и парадоксът, че народният избраник не е защитен от административни санкции и ако кара кола с превишена скорост, може да му бъде съставен акт, но ако върши същото с промили алкохол в кръвта, които предвиждат съдебна наказателна процедура, трябва да се иска имунитетът му от Народното събрание.
Изключение е, когато има заварено тежко престъпление, например убийство. В този случай разрешение за задържане не се иска, но незабавно се известява Народното събрание, а когато то не заседава – председателя на парламента. След като депутат е задържан без предварително разрешение, Народното събрание издава разрешение за продължаване на задържането.
Оказва се, че „ваксинирането“ е удобна вратичка за скриване от наказателно преследване. Наказателната неприкосновеност на народните представители действа през време на мандата им и в случаите, когато наказателно преследване срещу депутат е започнало преди избирането му. Така разследван, примерно, за криминално или икономическо престъпление, получава първо имунитет като кандидат-депутат, а ако бъде избран – и като народен представител. И следва тежката процедура по искане и евентуално снемане на имунитета, за да продължи разследването или съдебното дело.
Сега главният прокурор се е превърнал в неуморен труженик за искане на имунитети. Още неполучил съгласие или отказ на парламента по искането си за нощните екшъни на столичната улица „Раковски“, последва второ искане – за нахлуване в НАТФИЗ и грубо нарушаване на обществения ред и правата на гражданите. И докато това искане постъпи от петък в понеделник в Народното събрание, в неделя вечерта „ваксинирани“ и „имунизирани“същите народни избраници предизвикаха нови безредици.
На Агората
Равни сред равни
Народното събрание е съвременната Агора – площадът в древна Атина, където се е събирало цялото население и е решавало всички важни въпроси на държавата.
Днес, на всички парламентарни избори, ни облъчват с обещания и заклинания да дадем гласа си за най-честните, най-достойните, най-праведните. Даваме го. И защо тогава най-честните, най-достойните, най-праведните трябва да имат някакъв имунитет срещу наказателно преследване, какъвто ние, гражданите, нямаме. Значи ли това, че най-честните, най-достойните, най-праведните са хора, които вършат престъпления и трябва да бъдат защитени от наказателно преследване, като ги „ваксинират“, та да имат имунитет? Нали те трябва да са ни пример във всичко – в честност, неподкупност, работливост и най-вече – в изключително строго спазване на законността, уважение и респект към нейните представители. За какво им е тогава наказателна неотговорност и наказателна неприкосновеност? Ако при изпълнението на функциите си не могат да си служат с други средства, а прибягват до незаконни – те ли са най-честните, най-достойните, най-праведните? И защо, ако извършат престъпление, полицаят да не може да им сложи белезниците и да ги даде на прокурора, а той да ги прати в съда, без да се минава през унизителната за прокуратурата процедура на искане на депутатски имунитет. Нали сме изпратили в нашенската Агора хора, които не само създават закони, но трябва да ги спазват. Или пак се е получило, поне с някои от тях, описаното от Алеко. Едно магаре ми вържи на площада, него ще ти избера за депутатин, заявява гордо Бай Ганьо. Горката Агора!
