Среща на култури

В Седмицата на италианския език у нас гостува проф. Франко Кардини, авторитетен историк и писател. Ръководител на Център за изследване на изкуството и културата на Ориента към Международния университет по изкуствата във Флоренция, преподавател по средновековна история. Наскоро издателска къща „Изток-Запад“ публикува книгата му  „Европа и ислямът. Историята на едно недоразумение“. 
Струва ми се удачно подзаглавието на книгата, казва самият проф. Кардини, защото Европа и Западът винаги са имали представата за исляма като за общност, която винаги търси сблъсък. 
Проф. Кардини изследва отношенията между християнска Европа и ислямския свят, започнали преди 1500 години. Авторът поставя акцента на предразсъдъците, митовете и недоразуменията в хода на тези отношения. 
Едно изследване, което е особено актуално във времето на борбата на западния свят срещу „Ислямска държава“. И един отговор за усложняването и разминаването в този диалог Европа-ислям, който откриваме в детайлно изследваната нееднородност и на двете религии.
Паралелно с възникването и развитието на исляма, Кардини проследява и развитието на Европа. Изследването е любопитно четиво, написано на достъпен език и изпъстрено с много факти. Дори, например, как се появява навикът да се пие кафе на Стария континент. Особено ценна е хронологията на кръстопътните събития на тези 1500 години човешка история – от времената на обмяна на опит до въоръжените конфликти.

Проф. Франко Кардини:

Днес няма алтернатива на западната цивилизация

– Кое продължава да поражда недоразуменията между нас и исляма, проф. Кардини?

– Ислямският свят е сложно нещо, което медиите представят като просто. Счита се, че между нас, в Европа, и ислямския свят има непрекъсната борба. В нашия, западен свят, се разделяме на две категории. От една страна, има хора, които мислят, че в един глобален свят може различни групи от хора  да продължават да следват традиции и навици, които не се променят с хилядолетия. Други предлагат мюсюлманите да се модернизират колкото може по-радикално. А мюсюлманите в света са милиард и 600 милиона. Но сме поставени пред огромния проблем, какъвто е мюсюлманският фундаментализъм, който изповядват около стотина хиляди от тях. Естествено, че за почти 1500 г. съществуване на исляма е имало много войни и битки. Но те са много по-малко от тези, които имат самите европейци помежду си. Но най-важното в съвместната ни история е търговското общуване, основно през Средиземно море. Както и културното, което поставям наравно с търговското. През средните векове европейците имат по-скоро отрицателен баланс спрямо мюсюлманския свят. Продавали сме преди всичко желязо и оръжие. А интелектуалният обмен е голям – без арабите нямаше да имаме гръцката философия. Ислямът е в основата на западната култура. Докато Византия и византийската култура са взели много по-малко от исляма.
– Откъде идва вашият интерес към исляма?

– Започнах да изследвам отношенията между западния свят и исляма отпреди половин век. С интереса на западния човек по темата. Но това, което ме е интересувало, е какво западният човек е разбрал и онова, което не е разбрал за същността на ислямския свят. И още тогава започнах да си давам сметка за това недоразумение.
– Вие изяснявате някои заблуди около спирането на ислямското нашествие в Европа…

– Да, битката при Поатие от 732 г., която се смята за спиране на арабските нашествия в Европа, е факт, но е надценен от историографията. Истинското спиране на исляма е през 718-а г. пред стените на Константинопол. 
– Но докато Лъв Трети е затворен зад крепостта, българският хан Тервел спира нашествениците по пътя им към Европа за 7 века?

-Вярно е, че европейската култура е много задължена на византийската. И ние сме подвластни на пропагандата, а византийската пропаганда подценява в това българското участие и принос.
– С какво книгата Ви може да ни помогне да приемем рационално, а не емоционално бежанския поток от Близкия Изток днес?

– Мисля, че трябва да сме предпазливи по въпроса с бежанците. Естествено, че съществува и исторически феномен. Но трябва да имаме предвид, че мюсюлманският радикализъм идва от много скорошни корени. Мит е, че това, което днес се случва, е сблъсък на религии. Със сигурност има мит, свързан със западната цивилизация, и тя има много врагове. Но аз имам наблюдения от много мюсюлмански страни, но не виждам алтернатива на нашия свят, на нашата западна цивилизация. Може би тези, които  наричаме днес западняци, някой ден ще бъдат заменени с други. Теоретично може да се случи всичко и след 30-50 г. друг да е лидерът на света. Но това няма да бъде триумф, например, на китайската или друга култура, защото те са силно натоварени с ценностите на Запада. Надявам се, ако това се случи, те да успеят да съхранят нещо от древните си традиции и култура. Но днес няма друга система, която да може да я замени. Независимо от всичките ни проблеми – исторически наследени и днешни. Във всеки случай трябва да се опитваме да разберем по-добре себе си, за да разберем повече и околните.

Европа ще е, каквато я направят европейците
 

Европейската общественост изглежда все още недобре информирана и недостатъчно чувствителна към многобройните религиозни и културни особености на ислямския свят, по отношение на които употребяваните схематични определения като „светски“ и „интегристки“ като че са напълно неподходящи. Оскъдната информация с посредствено качество, която в същото време упорито и постоянно е разпространявана от средствата за масова информация, в съчетание с поддържането на старите предразсъдъци и дори с абсурдното им обновяване препятства формирането на спокойна представа за исляма, обагрена в цветовете на търпимостта.

В същото време днес европейският континент става обект на ново настъпление на исляма, което при все това носи някои парадоксални черти. Мюсюлманите, които пристигат в Европа, легално или не, много често имат съвсем елементарна религиозна култура;но в същото време тази култура е единственото средство, с което те определят своята идентичност и своето самосъзнание. Едновременно с това в началото на ХХІ век мюсюлманите в Европа се намират в съвършено нова ситуация от историческа гледна точка: за пръв път големи еднородни групи мюсюлмани живеят извън пределите на дар ал-Ислам- следователно в страни, които не познават шериата като основен и привичен закон. В същото време все повече е осъзнаван фактът, че тече процес на формиране на „европейски ислям“, макар и с различни характеристики в различните страни.

Много европейски политически среди  и голяма част от европейските средства за масова информация са обхванати от силното и долнопробно „изкушение на ислямофобията“.Това е вариант на ксенофобията, като може да бъде разглеждан до голяма степен като ответен удар срещу емиграцията от страни извън Европейската общност, но понякога той достига равнището на социално религиозните предразсъдъци и на расизма.

Така или иначе, „третата вълна“ на исляма не е разширила границите на дар ал-Ислам;обаче ислямският свят трябва да бъде съпоставен с Европа, която точно сега се намира в процес на трудно дефиниране на самата себе си. „Ислямът ще бъде такъв, какъвто го направят мюсюлманите“, бе казал на времето египтянинът Фуад Закария. Обаче Европа също ще бъде такава, каквато я направят европейците.
 
Откъс (със съкращения) от книгата, гл.12 „От заболяването на Османската империя до „Третата вълна“ на исляма“