Консерваторите в Полша – дежавю и уплаха

11 години след влизането на страната в ЕС и 50 процента по-развита икономика оттогава, Полша отново гласува за евроскептичната консервативна партия „Право и справедливост” (ПиС).

Според официалните окончателни резултати партията на Ярослав Качински печели 37.58 процента от гласовете, или 235 места в Сейма, съобщи ресурсът Thenewfederalist.eu. На второ място според същия източник е досега управлявалата „Гражданска платформа”(ГП) с 24.09 на сто и съответно 128 места в парламента. В народното събрание влизат още три по-малки формации с 42, 16 и 1 места. 

Медии вече коментираха, че за първи път от 1989 г. насам една полска партия има достатъчно депутатски места, за да управлява сама. Полският сейм се състои от 460 депутати. Друга изненада от вота е, че в парламента на страната не влезе нито една лява партия, коментира Би Би Си. Резкият завой надясно сваля едно от най-дълго управлявалите правителства в Европа, пише в. „Файненшъл таймс“.

Защо печелят евроскептиците? 

„Право и справедливост“ се радва на силна подкрепа в провинциалните области на страната. Евроскептичният й лидер и бивш премиер Ярослав Качински, брат близнак на загиналия през 2010 г. в самолетна катастрофа президент Лех Качински, обяви победа, а досегашният премиер Ева Копач от управляващата дясноцентристка „Гражданска платформа“ призна поражението. Макар че Полша беше най-бързо развиващата се икономика в ЕС през осемте години мандат на либералната десноцентристка партия „Гражданска платформа“, страната изглежда се е уморила от управлението й и е подкрепила връщането на власт на партията „Право и справедливост“. Неуспехът трябва да се търси също и в огромния скандал с подслушванията, разкрил арогантността и вулгарния език на нейните политици, припомня „Дойче веле“. Медията определя като минус по време на кампанията липсата на Доналд Туск – основател на „Гражданска платформа“ и дългогодишен премиер на страната, който обаче се премести в Брюксел.

Работливата, но твърде бледа наследничка на Туск – премиерката Ева Копач – не съумя да обърне очертаващия се след тази афера спад в доверието. Затова пък майсторът на политическата тактика Ярослав Качински успя чрез умели кадрови решения, добра предизборна кампания и скъпи социални обещания да набере решаваща преднина.

Подобно на тактиката си от президентските избори от лятото, които изненадващо бяха спечелени от непознатия дотогава кандидат на „Право и справедливост“ Анджей Дуда, Качински и сега дърпаше конците от разстояние. По познатия вече маниер той пак заложи на изцяло „ново лице“: на енергичната и популярна сред народа Беата Шидло като водеща кандидатка. Демонстрираната от нея близост до влиятелната католическа църква и патриотичната реторика й спечелиха милиони гласове от средите на консервативните католици, коментира „Дойче веле“. 

Икономическата платформа на Ярослав Качински включва даването на предимство на местните фирми пред чуждестранните и допълнително данъчно облагане на банки и супермаркети, за да има средства за социални плащания за пенсионери и работещи. Подобни популистки обещания, заедно с емоционалната реторика срещу плановете на правителството да отвори границата за бежанци, бяха приети радушно от гласоподавателите. Те чувстват, че до тях не са стигнали ползите от икономическия бум на Полша през последното десетилетие, особено в по-бедните и по-слабо развити източни райони на страната. Там мнозина приемат, че емиграцията в Западна Европа остава най-добрата им възможност.

„Новото време е пред нас. То ще е време за работа. Подаваме ръка на онези, които искат да променят Полша заедно с нас“, заяви Качински в зала в центъра на Варшава, пълна с пеещи и скандиращи радостни привърженици. 

Какво предстои?

Качински, който беше премиер на Полша между 2006 и 2007 г., номинира Беата Шидло като партиен кандидат за министър-председател по време на предизборната кампания.
Очаква се обаче самият той, който предупреди, че бежанците от Сирия може да докарат болести и паразити в Европа, да контролира работата на правителството. При управлението на ПиС, която се представя за защитник на католическите корени на Полша, се очаква Варшава да има по-обтегнати отношения с ЕС и съседна Германия.
Партията остро се противопоставя на по-строги закони за борба с климатичните промени, повече имигранти от страни извън ЕС и е против затопляне на отношенията с Русия. 

Polish Prime Minister Ewa Kopacz, assisted by her grandson Julian casts her ballot during general elections in Warsaw, Poland, Sunday, Oct. 25, 2015. Poles voted Sunday in a parliamentary election that is expected to shift power from a centrist and pro-market party to a socially conservative and somewhat Euroskeptic party that favors more welfare spending to help the poor. (AP Photo/Alik Keplicz)[/caption]Шидло отдели голяма част от предизборната си кампания на обрисуването на ГП като надменна и откъсната от обикновените поляци и същевременно правеше популистки предложения като повишаване на детските надбавки. 
Икономиката на Полша нарасна с почти 50% от влизането на страната в ЕС през 2004 г., което я превръща в шестата по големина сила в Евросъюза. Полша е единствената европейска страна, която избегна рецесията след финансовата криза от 2008 г. Основаната от председателя на Европейския съвет Доналд Туск партия „Гражданска платформа“ обаче бе възприета като самодоволна и дистанцирана от голяма част от 38-те милиона граждани на страната. Предлаганите от ПиС държавни помощи обаче накараха икономисти и политически съперници да запитат дали се знае откъде ще се осигури повишението на разходите. Според тях планираните от партията данъчни увеличения са неподходящи и ще навредят на данъчната стабилност, което ще притесни някои местни бизнесмени.

Икономисти смятат, че победата на „Право и справедливост“ ще има негативен ефект върху полската злота и икономическия растеж, след като брутният вътрешен продукт (БВП) на страната нарасна с една трета от 2007 г., с идването на „Гражданска платформа“.

Неудобни и на Запад, и на Изток

Качински изпитва недоверие към Брюксел и Берлин и е яростен критик на Москва.
Управлението на национално-консервативната партия може да има сериозни последствия за целия ЕС, предупреждава ръководителят на полската редакция в „Дойче Веле“ Бартош Дудек. 

„Ярослав Качински не крие възхищението си от автократично управляващия в Унгария Виктор Орбан. Освен това и Варшава смята да води твърд курс в бежанската криза – също като Будапеща. Явно британският премиер Дейвид Камерън ще си намери нов съюзник в лицето на евроскептика Качински. Какви проблеми могат да възникнат?

Бъдещото правителство на Шидло, умело направлявано от политическия й наставник Качински, несъмнено ще се застъпва още по-активно за защитата на полските интереси. Постигането на всякакви компромиси, включително по отношение на енергийната политика, ще става все по-трудно. И още нещо: ако „Право и справедливост“ реши наистина да реализира скъпоструващите си предизборни обещания в социалната сфера, Полша може да тръгне по път, който в по-далечна перспектива да я превърне във втора Гърция.

Не само Брюксел, но и Берлин вероятно ще си имат доста проблеми с новото правителство във Варшава. Тук са програмирани най-вече разногласия относно отношението към Русия. Новото полско ръководство ще настоява в страната да има трайно присъствие на големи натовски формирования. Ще се засили и антируската реторика, а това допълнително ще влоши и бездруго ледените полско-руски отношения. Разтърсваната от кризи Европа по всяка вероятност ще се сдобие с нов проблем“, обобщава Дудек.