Д-р Пламен Димитров
Българско геополитическо дружество
Газовите пазари на балканските държави (с изключение на Турция) са твърде малки, за да привлекат интереса на големите инвеститори, подчерта Йоанис Михалетос от гръцкия Институт за анализи на сигурността и отбраната. Затова правителствата от региона трябва да обединят усилията си и да начертаят
обща стратегия
за бъдещите газови доставки. При това тази стратегия не бива да зависи от смяната на премиери и министри на енергетиката. Засега се получава обратното – всяка балканска държава се стреми да дърпа чергата към себе си, да се превърне в газов хъб и разпределителен център, през който да минават доставките за съседите. Михалетос посочи като негативен пример родината си Гърция, която за година-две е променила три пъти позицията си по въпроса за газовия интерконектор с България.
Интересно изследване представи Серджи Маталучи от специализирания сайт Natural Gas Europe. Той е интервюирал над 30 водещи европейски експерти по въпроса за ролята на България в газовата геополитика. Преобладаващото мнение е, че София не артикулира достатъчно ясно своите позиции и намерения в тази сфера. Във възможността България да се превърне в европейски газов хъб вярват малко под една трета от интервюираните експерти.
Представителят на Европейската комисия Кристоф Ковач съобщи, че Брюксел е бил готов да разговаря с Русия по въпроса за съвместимостта на проекта „Южен поток“ с изискванията на Третия либерализационен пакет на ЕС, но от Москва не са изявили желание за такива преговори.
Почти всички участници в конференцията се обединиха около мнението, че в следващите десетина години единствената алтернатива на „Газпром“ в нашия регион могат да бъдат доставките на азербайджански газ от голямото находище Шах Дениз в Каспийско море. Втората фаза от неговата разработка ще даде допълнителни 16-17 млрд. куб. м газ годишно, от които 6 млрд. ще купува Турция, а останалият обем ще постъпи на европейския пазар. България и Гърция имат договори да получават по 1 млрд. куб. м годишно. Оставащите около 8 млрд. куб. м ще бъдат пренасяни по Трансадриатическия газопоровод през Албания и Адриатическо море до Италия.
Експертите, събрали се на конференцията в София, обсъждаха подробно и други алтернативи за снабдяване на Югоизточна Европа с газ. Най-много спекулации има около потенциалните доставки на катарски газ. Една от най-упоритите, но и най-наивни
теории на конспирацията
гласи, че войната в Сирия се води заради някакъв митичен газопровод, който щял да пренася газ от Катар към Европа. Истината е, че подобен газопровод няма да бъде рентабилен от икономическа гледна точка. Ако прибавим и гигантския геополитически риск, свързан с потенциалния маршрут на преносното съоръжение, то става ясно, че Катар ще продължи да се придържа към печелившата стратегия да изнася своя газ във втечнен вид с танкери.
Малки са шансовете в обозримо бъдеще в Южния газов коридор да влезе газ от Ирак, Иран или Туркменистан. В Иракски Кюрдистан има сериозни газови находища и планове за износ към Турция, но предвид проблема със сигурността този износ едва ли ще започне скоро. Постигнатото през юли т.г. споразумение за ядрената програма на Иран отново постави тази страна в списъка с потенциалните доставчици на газ за Европа. Но поетапното вдигане на санкциите все още не е започнало. Иран има огромен енергиен потенциал, ала нефтено-газовият сектор се нуждае от гигантски инвестиции, които едва ли ще дойдат бързо. Засега страната няма свободни количества газ за износ, освен това Европа вероятно няма да бъде приоритетно направление за експорта от главното иранско находище Южен Парс. По-вероятно е след няколко години Иран да започне износ към по-близките и много перспективни пазари на Пакистан, Индия и Ирак. Следвайки успешния пример на своя съсед Катар, Иран може да заложи на строежа на терминали за експорт на втечнен газ.
Пълен провал търпят засега усилията на Европейската комисия да ускори строежа на Транскаспийски газопровод, който да отвори пътя на туркменистанския газ към Европа. Тук непреодолима пречка се явява руската съпротива срещу този газопровод и нежеланието на Туркменистан да поеме по-сериозни финансови и геополитически ангажименти по този проект. През миналия месец Русия атакува позиции на ислямистите в Сирия с крилати ракети, изстрелвани от кораби, базирани в южната част на Каспийско море. Тази
респектираща демонстрация на сила
целеше да утвърди позициите на Москва като незаобиколим военен фактор не само в Близкия Изток, но и в Каспийския регион. При това положение е малко вероятно да се намерят компании, желаещи да инвестират милиарди долари в проект, срещу който Русия се съпротивлява. Поради това е ясно, че поне в следващите десетина години в Южния газов коридор на ЕС няма да постъпва газ от Ирак, Иран или Туркменистан.
Съществува и опция за изграждането на терминал (стационарен или плаващ) за прием на втечнен газ на северния бряг на Егейско море в Гърция. Вариантите са съоръжението да бъде в Александруполис или в Кавала. Дори вече са водени преговори с американската корпорация „Чениър“, която скоро ще започне износ на втечнен газ от терминал в Мексиканския залив. Вносът на втечнен газ обаче изисква изграждането на скъпа инфраструктура и освен това е рисков, защото цените на суровината бележат значителни колебания в зависимост от сезона и пазарната конюнктура. При всички случаи това не е проект, с който може да се справи само една балканска държава – необходимо е обединяване и координиране на усилията поне на Гърция и България.
Интерконекторът с Гърция е ключов
Сега от ключова важност е изграждането на връзката между българската газопреносна мрежа и Трансадриатическия газопровод. То трябва да завърши най-късно до началото на 2020 г., когато азербайджанският газ ще достигне до Балканите. В последните седмици активността по този проект се засили, имаше срещи между министрите на енергетиката на Гърция и България, както и многобройни работни заседания на ниво експерти. Очаква се до края на годината да бъде взето окончателното инвестиционно решение за започване на строителството. През миналата седмица българското правителство реши да включи в бюджета за 2016 г. държавни гаранции за 215 милиона лева за теглене на заем за изграждането на интерконектора Гърция-България. Българската компания „Булгаргаз“ има 50% от дяловете в проекта, а останалите 50% са собственост на гръцко-италиански консорциум. Реално е към 2020 г. България да започне да получава по 1 млрд. куб. м годишно азербайджански газ. Това е нищожно количество в глобалния газов бизнес, но за България не е никак малко, като се има пред вид, че цялото потребление на страната е малко под 3 млрд. куб. Същевременно не е реалистично да се очаква в близко време от Азербайджан да постъпват допълнителни количества газ, които да преминават към България и от там да бъдат насочвани по интерконектора с Румъния към Централна Европа.
