Вчера се сбогувахме с нашия приятел, автор на в. „Българска армия“ професор Пламен Цветков. Той почина през нощта на 2 ноември на 64-годишна възраст.
Той е автор на 15 монографии, 80 научни студии и статии и повече от 350 публицистични материала. Особено важни са трудовете му за балканската история, убеден защитник на тезата, че българската история трябва да се учи и изследва от българска, а не от русофилска гледна точка.
Професор Цветков беше доктор на историческите науки, университетски преподавател в Нов български университет и автор на десетки монографии, научни студии и публицистични материали в областта на политическата и дипломатическа история на 20-и век. Проф. Цветков беше сред малцината учени, които имаха смелостта да признаят, че у нас живеят две нации – едната се кланя на всичко руско и съветско, а другите се опитваме да бъдем българи. Борбата е между български сили и платената агентура на Русия. На нацията е нужен нов водач, като Св. Иван Рилски, твърдеше проф. Цветков.
Той ще бъде запомнен като един от най-големите защитници на каузата българската история да се изучава и предава на бъдещите поколения именно като такава – история на България, а не обслужаваща руските интереси.
Дълги години защитаваше аргументирано тезата, че национален празник на България трябва да бъде Денят на независимостта – 22 септември, а не 3 март.
Професорът твърдеше, че Санстефанският договор е една голяма манипулация, Берлинският ни приобщава към европейския свят, макар и с цената на националното ни разпокъсване, казва той в едно интервю, част от което ви предлагаме.
Изучаваме историята си с русофилски, а това означава противобългарски поглед
Всеки път на 3 март нашите управници поради инстинктивното си подчинение на всичко руско и съветско използват тази дата, за да поругаят отново националното ни достойнство със своето безгръбначие спрямо Русия. Това дразни хората.
Никоя уважаваща себе си нация не чества за свой национален празник едно външно събитие. Дори и да има спорове за това какво точно се е случило на 3 март, просто това е събитие, в което няма българско присъствие. Има българско участие във войната, но няма българско участие в подписването на Санстефанския договор. Освен това негов главен автор е граф Игнатиев. В записките си, публикувани в България още преди 1989 г., той в прав текст казва, че историческата мисия на Русия е да обедини славяните под свое ръководство върху развалините на Австрия и Турция. Това изречение ни казва, че човек трябва да има много голяма фантазия, за да твърди, че граф Игнатиев е освободител на България. Но сега една от централните софийски улици носи неговото име. Така че това е една наистина пагубна дата.
Санстефанският мит е може би един от най-големите. Той е и една от
най-трайните манипулации в историческата памет
на българите, тъй като това всъщност е един договор за безсрочната окупация на България от Русия. В този договор няма никакви срокове за изтеглянето на руските войски, след като изтекат предвидените две години руска окупация. Дори има една разпоредба, в която се казва, че Русия ще изтегли войските си от всички останали части на Турция, с изключение на България. Няма никакъв международен контрол върху руската окупационна администрация. Разноските на окупационните сили са изцяло за сметка на окупираната страна.
Реалният договор е Берлинският. Едва Берлинският договор намалява срока на руската окупация от 2 години на 9 месеца. Той изрично задължава, в рамките на три месеца след изтичането на 9-месечния срок, Русия да изтегли всичките си войски от България. От самото начало той поставя руската окупационна администрация под международен контрол. Именно благодарение на международния контрол руската окупационна администрация е принудена да пристъпи към създаването на български държавни учреждения. За съжаление тези важни подробности са известни на малко хора. Това се знае само от специалисти, а
добре платени фалшификатори на историята
които сами се хвалят как народът ги е нарекъл професори, продължават да бълват тази зловредна легенда за Санстефанския договор.
Освен това Санстефанският договор дава на Турция правото да прекарва свои войски през територията на Българското княжество. Така че дори и да се стигне евентуално до българско правителство, то само да помоли руските войски да останат в България. За какво освобождение тогава може да става дума?
Има и нещо друго, кое кара тогавашното българско общество, преди съветското нахлуване през септември 1944 г., да възприеме този мит. Това е криворазбраната мечта за България на три морета. България, обединила всички земи с българско мнозинство като население. Тези хора обаче не си дават сметка, че България и българите сами декларират пред света кое е българска територия с учредяването на Българската екзархия през 1870 година и с допитванията, проведени по силата на фермана, с който е учредена тя. В него изрично е записано, че е достатъчно 2/3 от населението да гласува в полза на екзархията, за да премине тази територия към нея. По този начин по-голямата част от Македония, както и Северна България заедно с цяла Добруджа, Нишко и Поморавието и Южна България с една голяма част от Родопската област стават част от Българската екзархия.
Нещо повече, Българската екзархия е и първата крачка на българите към независимостта. Според авторитетни наши историци в тази сфера, като Петър Ников и Зина Маркова, с учредяването на екзархията българите получават и право на вътрешна автономия. Краят на този процес е чак на 22 септември 1908 година, когато България прокламира своята независимост. В тази картина на постепено превръщане на България от османска провинция в пълноправен член на международната общност и напълно суверенна държава, Санстефанския договор всъщност няма никакво място.
Нещо повече, след като вече е наясно, че
никой няма да й позволи да погълне България
Русия прави всичко възможно да разпокъса България на колкото се може по-малки части, за да няма някаква досадна допълнителна пречка при завладяването на Цариград, Босфора и Дарданелите. И между другото, цялата стратегия на Русия към Балканите е насочена именно към това – да завладее Босфора и Дарданелите. Което означава, че самото съществуване на България като държава и на българите като народ е несъвместимо с руската агресия на Балканите. Но тази манипулация заляга и днес в учебниците по история. Това е един от най-ярките и скандални примери как ние продължаваме да изучаваме собствената си история с русофилски, а това означава противобългарски поглед.
Така че за съжаление историята продължава да се изучава през един чужд поглед. Продължават да се повтарят едни отдавна остарели стереотипи. И това младо поколение, в този глобализиращ се свят, което с интернет може да достигне до всички точки на планетата, то мисли, че това е някаква овехтяла дреха, която се пита защо му е. Тази дата е нещо изкуствено, реално не е донесла нищо добро на българите. На младите тя не им е симпатична, защото и днес режимът в Русия не е демократичен. И днес на никой, който иска да излезе от България, не му минава през ума да си търси работа и по-добър живот в Русия. Включително синовете и дъщерите на най-върлите комунисти търсят реализация в Западна Европа и в Щатите.
