Изложба „Пикасо. Вечното търсене“ бе открита в Националната художествена галерия – в залите на бившия царски дворец. Експозицията ще гостува в София до 25 януари 2016 г. Подготвена е от къщата-музей „Пикасо“ в родния град на художника Малага, след като бе договорена преди година от министъра на културата Вежди Рашидов. Идеята за изложбата се роди преди две години, посочи посланикът на Испания у нас Хосе Луис Тапиа. Организатор е посолството на Испания в София, а изложените в столицата 78 литографии и 7 керамики са избрани от ръководителя на къщата музей „„Пикасо“ Хосе Мария Луна, който гостува у нас за откриването.
Литографиите са събрани в тематични ядра: интерпретации по Кранах и Делакроа, жените на Пикасо, модели от света на класическото и сюрреалистичното изкуство. Керамиките са вдъхновени от бикоборството. Творбите са изработени между 1920 и 1971 г. Темите са сходни с живописните картини на Пикасо, но са погледнати по-различно – през призмата на техниката на графичното изкуство.
С какво впечатлява рисуването на великия испанец? Едва ли може да се сведе до самоуверения му израз: „…аз намирам“. Вземайки готови структури, теми и подходи от предшественици, той умее да разруши и преустрои по нов начин творбата така, че да наложи нова стратегия и жажда за опознаване на света. И отново да е несъгласен с него. Вариативността, интерпретацията – да види с нови очи, прави обектите на неговата деконструкция и синтез хибриди с непознати и изненадващи форми. И това усилие на експресията си личи. Пикасо търси изненадата и превръща заобикалящото го в докосване на преображението-чудо. От Лукас Кранах Стари взема сюжетът Давид и Вирсавия – как царят прелъстява красавицата и праща на мъжа й смърт. Първото дете на Давид и Вирсавия ще умре поради греха, но второто – Соломон е вече прочут. Вариативността на Пикасо обаче превръща „чистотата и силата“ на Кранах, детайлите в театрално излъчване, придава на дрехите декоративен щрих, подчертава щедростта в разкоша на костюмите, екстревагантност на отделните им съставки.
Вариациите върху Дьолакроа с графики, картини и рисунки има за подтик отсъствието на Матис, незаменим приятел – и е представа за въображаем харем. Според критиците „в развратното и безвремево пространство на харема на Дьолакроа… той преплита с учението за бордея, за да се превърне в алегория на сътворението. Чрез повторение на темата Пикасо демонстрира различни стилове, нито един от които не претендира за повече истинност от останалите, включително и от източника, на който се основава. Затвърждава собствената си лоялност към фигуративното изкуство в момент на хегемония на абстракцията“ (Галаси).
Екзотичният, ориенталски Романтизъм пък е конструиран в семейно тематичните картини с Франсоаз и децата, който кореспондира с домашния уют на холандската живопис от средата на ХVIII в. – екзалтация пред домашното и комичното. Четящите образи са препратка към изящните сюжети на Рамон Касас, а в детските мотиви се преплита всичко, което може да бъде преобразено – дори автомобилите играчки се превръщат в глава на скулптурата (Маймуна и нейното дете).
Изкушението по античността у Пикасо споделя разбирането, че ако изкуството продължава по пътя на чистата естетикаq ще стигне до пикантното, страховитото и шокиращото, защото се нуждае от нови стимули, приближаващи до идващата смърт и конвулсията на умиращия вкус – това е темата за Саломе. Ще видим деформирани персонажи, чийто вид се люшка между похотта и гротеската. Разработвайки теми от стари автори, Пикасо показва разнообразие от техники и тематики – отворен към свободата и нейните възможности, но осъзнал тежестта на дълга към традицията.
