Идеята е само по пръстови отпечатъци да се разпознава кой е проверяваният или само при изписване на името му да се видят всички други данни, посочва капитан Маринела Тенчева от Регионална служба „Военна полиция“ – Пловдив
От септември във Военната полиция в Пловдив работят по усвояването на американска програма за придобиването на способности за биометрия. По нея се въвеждат снимки, пръстови отпечатъци, ирис и редица други данни, тъй като възможностите на системата са големи. Използват се малки устройства, преносими компютри и радиостанции. С тази дейност се е заела капитан Маринела Тенчева и нейният избор не е никак случаен.
Родена е в Хасково и е завършила Математическата гимназия в родния си град, а след това е продължила образованието си в Пловдивския университет със специалност „Математика и информатика“. Дотук желанията й се осъществяват. Година и половина работи като учител в същата гимназия в Хасково, в която е била ученичка. Какво по-хубаво от това? Изглежда повече от прекрасно.
Но Маринела, освен към
любимата специалност
„Информатика“, е имала огромно желание да се посвети на военната професия. Интересът към нея е възникнал още от ученическите й години, тъй като е познавала офицери – нейни близки и роднини. Но тогава е нямало прием на жени във военните училища. През 1992 г. вече е бил завършил първият випуск на 15-те девойки, преборили конкуренцията на още 300 кандидатки. Пред завършване на обучението си във Военното училище във Велико Търново е бил и вторият випуск. И приемът за момичета е спрял.
През есента на 1992 г. научих, че в новосформираната в Пловдив Военна полиция набират жени с компютърна подготовка. Имах пречки от хора, които дори не ми разрешаваха да подам документи. Но бях упорита, а и досега съм на този принцип, че ако някои неща не станат от първия път, трябва да опитвам втори, трети път и т.н., връща се назад във времето капитан Маринела Тенчева. Настоявала е много и е подала документите си, а и на Военната полиция им е трябвало специалист с
отлична компютърна подготовка
Приета е на 4 февруари 1993 г., а първият й командир е полковник Костадин Попов. Започва като младши сержант, тъй като с висшето си образование по информатика не е отговаряла на изискванията за офицерско звание.
Когато е постъпила във Военната полиция в Пловдив, там е нямало нито един компютър. Но само след два месеца са получили първият. Този малък период бе достатъчен, за да се запозная с работата. За кратко време се убедих, че с военнослужещите се работи много по-лесно, отколкото с един учителски колектив, който е почти изцяло от жени и където има сплетни, неизказани мисли и завист. Тук хората са свестни и изпълнителни, особено мъжете, констатира Маринела.
Отначало са въвеждали малко информация. Но през 1995 г. са приели много компютри, които не само са заменили пишещите машини, но и са започнали да ги използват за база данни.
През 1996 г. е бил обявен първият прием за жени в Шуменското военно училище. Маринела е кандидатствала и е била приета за задочно обучение. Завършила е през 1999 г. със специалност „Автоматизирани системи за управление на войските“. Разпределена е да служи в София, но по това време е излязла в майчинство.
И през 2000 г., след като е открито място за системен администратор, се е завърнала в Регионална служба „Военна полиция и ВКР“в Пловдив с директор полковник Сашо Сотиров. Имало е много
новости и модерна техника.
С приемането на закона за „Защита на класифицираната информация“ е трябвало да се въвеждат по 80 дела на ден – ръчно и на компютър. Наложило се е да бъде създадено цяло звено за тази цел. Най-трудно е началото, затова и натоварването е било голямо – документи, графици, разрешения за достъп до класифицираната информация. Случвало се е капитан Тенчева често да ходи до София за указания. Имало е все повече промени и нови изисквания.
През 2005 г. е открита новата сграда на Военната полиция в Пловдив, в която условията за работа са отлични. Тогава са натоварили Маринела да отговаря за всички материални средства. Приела ги е, без да бъде логистик, като е продължавала да изпълнява задачите си на системен администратор. Точното наименование на длъжността й е инспектор в отдел „Анализ и информация“. Освен това, е определяла къде да бъде изградена структурата за компютри, телефони и друга техника.
Не се оплаква, че през годините е съвместявала повече длъжности, защото е с
натрупан опит
от задълженията
в други отдели. Сега се води временно и за началник на сектор „Логистика“, През 2000 г. пък е била в отдел „Ред и охрана“ и се наложило да има ангажименти по съпровождането на командирите на многонационална бригада „Югоизточна Европа“ и министъра на отбраната. Но почти не е излизала като патрул, тъй като е трябвало да се правят отчети, графици и много други документи. През 2003 г., вече на друга длъжност, започнах да се занимавам с финансова дейност, тъй като беше сменена формата на заплащане – разработки, въвеждане на данни, справки, корекции и понякога бях заета и до 21 ч. Имало е дни, когато идвах на работа и по време на отпуск, спомня си Маринела.
Нейната дъщеря Мария през следващата година ще завърши Руската гимназия в Пловдив с изучаване и на италиански език, като вече е взела сертификат и по английски. Мария, споделя Маринела, е перфектно дете. Семейството е спокойно, когато няма напрежение вкъщи, а е по-лесно и на работа. Мисли ли понякога за учителската професия? Отговаря с усмивка, че и сега продължава да бъде учител с дъщеря си и поддържа формата си не само по математика и информатика, а и по история, география и останалите учебни предмети.
Но това е съвсем ново, сега тепърва започваме да работим. Ще обучаваме нашите колеги, заключава капитан Маринела Тенчева, и се надявам през следващата година да се види какво по-хубаво приложение може да се намери.
