О, ПАНонимний юроде! Поради що се срамиш да се покажеш, та да се насладим на сияйния ти лик? И защо не се явиш с името си, което ти е дала майка ти да те краси и прославя?
Впрочем, то целият сайт е анонимен. Там нямат свои автори, коментатори и репортери, а само преписват главно от медии, свързани с едно лице, което изкара преди две години стотици хиляди българи по улици и площади,
Кой си ти бе, ПАНонимнико? Елементарно, Уотсън. Ние те знаем.
„В моята професия анонимността е необходима, тя е като топло одеало, под което се скриваш“, казваше едно ченге във филма „Мисията невъзможна“. Или ако перифразираме вожда и учителя, в който Ненчо се е клел – анонимността на всяко ченге е нужна като слънцето и въздуха за всяко живо същество.
Май стана ясно с какво се е занимавал – а сигурно и сега се занимава, Ненчо. Потънал в ПАНонимност, от ПАНонимен сайт, той на воля може да си пише каквото му наредят.
Защото е ясно, че зад т.нар. Ненчо наднича чиста проба, ако не ченге, то политически офицер. От ония, закапечетата от ГлаВПУНА (ГлаВно Политическо Управление на Народната Армия), дето нищо военно не вършеха, а само набиваха в главата на войската как ще дойде светлото комунистическо бъдеще, докато обикновеният войник опъваше каиша.
Този „Кардашевски“ отгоре на всичкото е и неграмотен. Явно във ведомството, където е работил, не са държали толкова на правописа. Например той пише исказвания, вместо изказвания. По-нататък твърди, че „Не може да се правят политически внушения срещу неодобни партии и личности“. Отново грешка – пише се неудобни. Що се отнася до внушенията – може да се правят, ПАНонимнико. И още как! Когато тези „неодобни партии и личности“ пряко заплашват националната сигурност, каквито заплахи виждаме всекидневно във вашия сайт.
ПАНонимникът пише: „Политпартийна тематика въобще няма място в армейски вестник“. Значи във вестника няма място, а в гръмко провъзгласения Българският военен сайт – има. Има и още как – това е главното му предназначение.
Ненчо няма никакво уважение към днешните български държавни институции, щом като за него председателят на Народното събрание се казва Цецка Цчева, а българският министър на отбраната бива катадневно по каруцарски руган и обиждан.
Ненчо не пропуска и да „опраска”– модерния глагол от няколко дни – и в. „Българска армия“. „За сведение на Токин и Ибришимов – пише ПАНонимникът – той бе наистина деполитизиран печатен орган и най-обичан дори и сред цивилните читатели веднага след 10 ноември. Именно „Българска армия“ пусна първото интервю на един от най-големите дисиденти у нас и автор на „Фашизмът“, много преди да стане първият демократично избран президент д-р Желю Желев. Ало, Токин, тогава страниците на вестника се ксерокопираха от хората и лепяха по стените на столичните сгради, ако не знаеш. Вестникът бе всенароден любимец и никога не си позволи да прави партийна агитация, въпреки че го ръководеха действащи полковници, бивши комунисти“.
Все му се привиждат полковници на нашия герой. „Режим на полковниците“ – сладко звучи, нали! Ей така, да се вдигнат на бунт, па да ги видим цивилните гниди.
Само че тук идва ред не на друг, а на Ото фон Бисмарк, който неведнъж е напомнял, че и войната е прекалено сериозно нещо, за да се остави само на генералите.
Та знаем и за Желю бе, „Кардашевски“ или както ти е там името. Ама ти нима си вярваш, че интервюто с него (Бог да го прости) бе направено ей така, спонтанно? Без разрешение от ГлаВПУНА? Или може би по негово нареждане? Хайде не се прави на света вода ненапита. (Впрочем ако ти, Ненчо, си забравил, началникът на това управление бе разжалван до редник от същия този президент Желев). А що се отнася до „действащи полковници, бивши комунисти“, да ти припомняме ли какво каза един министър на отбраната, дето много го мразехте – няма бивш комунист, както няма и бивш негър. Панимаеш?
Бжежински им бил любимец на Токин и Ибришимов. Абсолютно точно твърдение. На едни е Бжежински, на други Дзержински. Поне ние предпочитаме един от най-големите демократични политици и анализатори на съвременността, пред опръсканите с кръв ръце на насилника, превърнал се в символ на червения терор. Но нейсе – важното е „Ж” да има. Със забележката, че ние все пак предпочитаме „живот“ (life) пред „жизнь“.
В крайна сметка се чувстваме задължени да напомним на ПАНонимника още няколко елементарни истини:
България е суверенна държава, член на НАТО.
Българското министерство на отбраната е натовско министерство. Българската армия е натовска армия.
Ерго, вестник „Българска армия“ е натовско издание.
Политиката е всеобхватно понятие, прекалено широко за вдянати умове. Всичко, което ни заобикаля, е политика – от цената на хляба до свободата на изразяване и на протести. Следователно няма медия, която не се занимава с политика. ПАНонимникът явно не прави разлика между партизация и политика.
Вестник „Българска армия” е департизиран, както и трябва да бъде, но той провежда и ще продължи да провежда политиката на съюзниците в НАТО. Така е честно и така е редно.
Колкото до претенциите на Краснознаменния на „непобедимата Червена армия сайт „ПАН“, че е „Българският военен сайт, съдейки по съдържанието му, смятаме, че би било и честно, и редно да смени домейна „bg“ с „ru“.
Апропо, вчера към 15 ч. с изненада открихме, че от нашия IP адрес не ни допускат в pan.bg. Защо ли?
