Днес в галерия „Академия“ на ул. „Шипка“ №1 все още може да се видят оригиналните пана с произведенията на Стефан Кънчев, които са притежание на Музейната сбирка на Националната художествена академия и са дарение от семейството на художника. През тази година отбелязваме 100-годишнината от неговото раждане. Той е едно от най-бележитите имена в областта на приложната графика. Авторите на запазени марки обикновено остават анонимни, а тези на Стефан Кънчев са изключително популярни и остават емблематични за изкуството в тази област. Създал е знаците на БНТ, „Петрол“, СБХ, НХГ, „Балканкар“, БАН, на издателства като „Наука и изкуство“, „Техника“, „Просвета“, на Софийската народна опера, театър „София“, Кукления театър… Запазеният знак, запазената марка, символ или лого, както го наричаме днес, и пощенската марка – това са двете области, в които Стефан Кънчев постига истински световен блясък.
Автор е на много корици на книги с народни приказки, плакати, новогодишни и др. честитки, рекламни страници, лу
ксозни бланки и писма, пощенски марки, етикети, опаковки и др. Печели многократно конкурси в различни категории на графичния дизайн. Името му е в най-големите енциклопедии по приложна графика. Експозицията е част от дългогодишното му творчество.
Има самостоятелни изложби в Москва, Берлин, Прага, Будапеща. През 1967 на международна изложба, организирана от Американския институт за графични изкуства AIGA, той се представя с 23 запазени знака, като основен акцент е логото на „Петрол“. През 1982 японското списание Idea му о
Черпи идеи и мотиви от народната традиция, отличава се с богато въображение, спокойна и ясна композиция, сполучлива връзка между шрифт и образ, изчистени форми, оригинални художествени идеи, които напълно изчерпват съдържанието на творбата. До последната буква той рисува на ръка. Често – денонощно, без умора и изчерпване, до последния момент преди да бъде приет в болница. Стефан Кънчев умира на 22 август 2001, няколко дни след като навършва 86 години.
Става народен художник през 1971г. Роден през 1915 в Калофер, син е на иконописец. Учи (1940–1945) стенопис в Художествената академия, София, при проф. Дечко Узунов. Награден е с ордените „Кирил и Методий“ — I степен (1956, 1963, 1969), „Червено знаме на труда” (1965), „Народна република България” — II степен (1975). Наградата за плакат и приложна графика „Александър Жендов” (1973) и др.
