Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Header
Търсене
Close this search box.

“Рейс”-ът за отвъд Алдомировци

[post-views]
Favicon_File

Лъчезар Лозанов

Време е за Стратиев, казва режисьорът проф. Здравко Митков, като отговор защо първата премиера на Сатиричния театър тази есен е сатиричната комедия „Рейс“. Поставя я пети път у нас и 2 пъти в чужбина. Според него, това е пиесата, която най-много ни подрежда в европейската драматургия. Повлияна от Мрожек, творбата на Стратиев става най-вселенската от всичките останали. Там са събрани тревогите и надеждите на българина, уви и днес. „Пипната“ от режисьора е само ролята, играна от Георги Парцалев. Станала е женска – в искрящото изпълнение на Мартина Вачкова. Режисьорът чувал гласа й, докато работел предварително върху спектакъла.

Reis-yt
Фото: Зафер Галибов
За първи път пиесата е поставена през 1980-а от Младен Киселов (и играна 400 пъти). Всеки път, когато начело у нас излизат недобре образовани и интелигентни хора, за които  Азът е най-важното – е време за Стратиев – добавя Здравко Митков. Бродим по нашата българска пустиня. 

Мартина Вачкова и Тончо Токмакчиев оцветяват екипа и напомнят за времена, когато трупата е била истински  звездна. Телевизията не може да развали истинския актьорски талант. Но откакто актьорстването се заплаща като на чиновник,  много актьори със силен комедиен талант напуснаха Сатирата. Тончо Токмакчиев е със сложно излъчване, не директно комедийно. И макар че са с телевизионен ореол пред публиката, те не флиртуват с нея.
В Сатиричния театър са създадени 15 постановки на абсурдиста Стратиев, но спектакълът „Рейс“ само тъжно разсмива с дисекция на времето и нравите. Разпознаваме се …35 години по-късно. И като героинята на Мартина Вачкова – сме в средата на пътя и не можем да стигнем до Алдомировци…  

Каква е психологията на българина в кризисна ситуация? Желанието на Азът за лично опазване прекрачва взаимоприемливи граници и живее в абсурд. Бавно се променяме, на времето зрителите са асоциирали Шофьора – с Тодор Живков. А сега приемането на тоталитаризма е като народопсихологически избор – диагноза. Немилостива.
И актьорите, и сценографията са на нивото на горчивите хроники на Стратиев. А спектакълът е навлизане в драматурга, който въпреки времето, не си отива от нас. Напротив.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Email
Telegram

СВЪРЗАНИ НОВИНИ

 

За да получавате всички новини за Българската армия, изтеглете мобилното приложение ARMYMEDIABG от тук

Най-ново

Единична публикация

Избрани