Майор Олимпий Панов Олимпий Панов Стефане, поне за Олимпия не можеш ли да сториш нещо, пръв другар ти беше, Любен Каравелов „Гълъб“ го наричаше? Така шепти майката на Стефан Стамболов в ледената февруарска вечер на 1887 г. Изгряващият диктатор е смутен, но решителен – иди утре, мамо, на черква и запали една свещица за душата на Олимпий. Старата жена разбира всичко. На следващия ден, 22 февруари 1887 г. майор Олимпий Панов е разстрелян, заедно с майор Атанас Узунов и други офицери заради участие в русофилските бунтове в Русе и Силистра.
А че началникът на българската артилерия и член на Генералния щаб на войската по време на Сръбско-българската война капитан Олимпий Панов е пръв приятел на тогавашния председател на Народното събрание Стефан Стамболов, говори една случка, описана от историка Цончо Родев.
Стефане, защо не помогнете на човека, за живота на детето му става въпрос? С тези думи се обръща капитан Олимпий Панов към своя стар приятел Стефан Стамболов в една есенна вечер на 1884 година. Случката се разиграва в луксозния ресторант на хотел „България“. Съратник на Стамболов от въстаническото време от Търновско е дошъл в младата българска столица да търси помощ и пари за лечението на болното си дете. Тогава Стамболов е председател на Народното събрание, но вече се очертава като най-влиятелната личност в Княжеството.
Стамболов е поканил верния си другар от онези славни времена – едно, за да си припомни за тях и да се поизтъкне пред Олимпий, който по време на Априлското въстание учи в Париж, друго – за да го видят старите му акрани, с които заедно са вдигали въстание какъв голям човек е станал. Наистина, бедният учител от Търновско не може да познае в този гордо изправен човек, облеченИзгряващия диктатор е безмилостен дори към най-близкия си приятел. във фрак, някогашния дрипав хъш, който се е крил в дома му и заедно са правили съзаклятия. Въпреки искрената молба на човека с болното дете, Стамболов отказва. Тогава се намесва капитан Панов и го пита – нали имате там фондове, специално за такива цели? А Стамболов отсича – няма как, едва сме дошли на власт, какво ще стане, ако започнем да уреждаме своите хора, нали „старите ще ни изядат с парцалите“. Покрусата на молещия е безмерна. А в този разговор проблясват и първите искрици на сблъсък между Стамболов и капитан Панов.
Този непримирим сблъсък ще доведе само след две години и половина до разстрела на офицера по присъда, утвърдена лично от неговия някогашен приятел. През тези две години, обаче, Олимпий Панов ще стане началник на българската артилерия, герой от сраженията при Сливница, участник в преврата срещу княз Александър Бетенберг и в офицерските бунтове в Русе и в Силистра, завършили с неговия и на други герои от Сръбско-българската война, като майор Атанас Узунов, разстрел. А още преди тази среща офицерът-артилерист вече е записал името си в българската история като Гълъба, както ласкаво го е наричал Любен Каравелов.
Олимпий Спиридонов Панов е роден на 17 юни 1852 г. в Шоп Тараклия, Бесарабия. Навремето семейството му бяга от Плевенско в Русия, след като дядо му Пано е пребит до смърт от турците, а имотът им е разграбен и опожарен. Завършва Болградската гимназия през 1867 г. и продължава образованието си в Техническото училище в Букурещ. Там се запознава с Любен Каравелов, Ангел Кънчев и Панайот Хитов. От 1872 до 1874 година, в най-жаркото революционно време е член и секретар на Българския революционен централен комитет в Букурещ. През 1875-1876 г. следва строително инженерство в Париж, след което се връща в Букурещ, става подпредседател на Българското централно благотворително общество. Участва в набирането на български доброволци за Сръбско-турската война, на която толкова се е надявал приятелят му Стамболов за успеха на Априлското въстание. От Букурещ датира и приятелството му с бъдещия виден политик. През Освободителната война Олимпий Панов е опълченец в 1-ва рота на 1-ва Опълченска дружина. Участва в боевете при Стара Загора. За проявена храброст е произведен в офицерско звание „прапоршчик“. Проявява се и на Шипка. Награден е с „Георгиевски кръст“. Още в тази войска става командир на полубатарея в Планинската батарея.
След Освобождението завършва Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург (1880-1883 г.).
В края на 1884 година поема командването на 5-а батарея на 1-ви артилерийски полк. Тогава все още основните командни позиции в българската войска се заемат от руски офицери. Веднага след Съединението и последвалото, по заповед на император Александър Трети, изтегляне на руските офицери капитан Олимпий Панов е назначен за началник на артилерията в българската армия. По време на Сръбско-българската война младият капитан има решаваща роля за победата на българските войски в Сливнишкото сражение.
На третия ден от битките – 7 ноември, капитан Панов извежда малобройните защитници от укрепленията в центъра на Сливнишката позиция срещу Дринската дивизия. Атаката предотвратява сръбския контраудар към върха Три уши и затвърждава успешния завършек на атаката, поведена от командира на Бдинския полк капитан Марин Маринов. На 9 декември капитан Олипмий Панов се увенчава със славата на победителите като подписва пакта за примирие със Сърбия.
През април 1886 година Панов вече е майор и е назначен за командир на новосформираната артилерийска бригада.Сраженията на Сливницав картина, изобразена на илюстрована картичка.
След преврата на 9 август, целящ детронирането на княз Александър Батенберг за четири дни (12-16 август), е военен министър във временното правителство на Петко Каравелов. Посредничи успешно за предотвратяване на въоръжения сблъсък, убеждавайки противниците на Батенберг да напуснат София преди пристигането на войските от Тракия, останали верни на княза. След неуспеха на преврата е арестуван. През ноември е уволнен от армията по подозрения за участие в заговора във Военното училище за сваляне на Регентството. Правителството го интернира в Ловеч, а по-късно го прогонва в Румъния. В Букурещ Панов се включва в революционния комитеткойто подготвя въстание в България. По някаква странна ирония на съдбата, то е насочено срещу неговия някогашен най-добър приятел Стамболов, застанал начело на Регентството след абдикацията на княз Батенберг.
На 19 февруари 1887 година майор Атанас Узунов вдига в Русе военен бунт, който трябва да даде начало на въстанието. То трябва да премахне от власт Регентството на Стамболов и след това да бъде потърсена помощта на Русия за нов владетел и ново управление на страната. Олимпий Панов прави опит да се присъедини към бунтовниците, но е заловен още при преминаването на Дунава. Въпреки че не успява да се включи в бунта, който бързо е потушен, е осъден на смърт и е разстрелян заедно с водачите му. Военният съд се ръководи лично от довчерашния му колега и приятел майор Рачо Петров, а присъдите са писани под личната диктовка на Стамболов по телеграфа.
