На Международната космическа станция – Полъх от тъмна материя

В средата на септември тази година Скот Кели и Михаил Корниенко отбелязаха 171-вия ден от пребиваването си на станцията. Това е точно половината от целия срок на тяхната мисия, отбелязаха от НАСА. Те се качиха в Космоса на 27 март тази година и трябва да се завърнат на Земята на 3 март 2016 г. Ще живеят в безтегловност точно 342 дни. Основната цел на мисията е учените да получат още информация за това как човешкият организъм реагира и се адаптира в условията на продължителен космически полет. 
В хода на мисията Корниенко и Кели участват в много научни експерименти. Резултатите се изучават внимателно и от НАСА се надяват за в бъдеще този опит да доведе до „понижаване на себестойността и повишаване на ефективността на космическите изследвания“. След края на мисията Кели ще стане първият американец, летял толкова дълго в рамките на една експедиция, както и по общия брой на часовете, прекарани в Космоса. На Земята освен това учените провеждат наблюдения и над неговия брат близнак – Марк Кели, който също е астронавт от НАСА и има четири космически полета. 
През август тази година Ричард Холингъм от Би Би Си се свързва с Корниенко и Кели на станцията и провежда с тях 10-минутен разговор. От разговора става ясно, че двамата се чувстват добре, 

правят
упражнения по два
пъти на ден 

и вярват в добрия завършек на мисията. Те са стари приятели. И Космосът ги сближава още повече. Казват, че станцията е отлично място за изграждане на международно сътрудничество. На нея те живеят като останалите, но разликата е, че през тази една година ще участват в над 400 експеримента. 
Скот е научил руски език. Той е убеден, че при руснаците може да се види много. Те имат повече опит от американците  и по-ограничени ресурси, и това ги прави по-практични. А Михаил се възхищава от това, че американците са изключително съвестни при изпълнение на задълженията си. И двамата са категорични, че има много какво да научат едни от други. По време на разговора станцията се носи в Космоса с 27 000 километра в час на 400 километра над Земята. 
От 16 май 2011 г. на МКС работи алфамагнитният спектрометър – AMS-02. Оттогава на сайта на НАСА в реално време се отчита продължителността на работата му. До днес той „е навъртял“ 1646 дни трудов стаж в Космоса. Проектът  AMS-02 е едно от големите постижения на съвременната физика и е реализиран, тестван и се управлява от 

56 научни
института, 
от 16 държави 

Той е финансиран от Министерството на енергетиката на САЩ и струва 1,5 милиарда долара. Наричат го още „експериментът AMS“. Използва уникалната природа на космическото пространство, за да помогне на учените да разберат произхода на Вселената. Спектрометърът беше качен на МКС със совалката „Индевър“ при нейния последен полет.  AMS стои много високо в йерархията на съвременните висши технологии и на практика представлява детектор на елементарни частици. Като конструкция е близък до най-големия ускорител на елементарни частици в Женева. Проектът се ръководи от Нобеловия лауреат Самюел Тинг от Масачузетския технологичен институт. 

Задачата на спектрометъра е да открива наличието на антиматерия и тъмна материя. Знаем, че антиматерията е огледален образ на материята, но тъмната материя е невидима за съвременните средства за наблюдение на космическото пространство. От проведените досега изследвания обаче учените установяват, че тя не само съществува, но и че е свързана с гравитацията и че представлява 22 процента от състава на Вселената. Останалите части са тъмна енергия, която е 73 на сто, а по-малко от 5 на сто е всичко останало – планети, звезди, галактики и така нататък. За една година след пуска спектрометърът успява да анализира 25 милиарда космически лъчи и да регистрира 

над 400 000
позитрона 

Процесът продължава. Според д-р Тони Филипс от НАСА това може да се смята за „полъх от тъмна материя“ във Вселената. 
Всички почитатели на шотландското и ирландското уиски познават добре вкуса и аромата на прочутото питие, което се произвежда от ечемик, с добавяне на пшеница, ръж и дори овес, и отлежава в дъбови бъчви. Учените от компанията Nanoracks обаче си задават въпроса, дали в условията на микрогравитация вкусовите и ароматните качества на уискито няма да се променят и решават да качат известни количества на МКС. За целта съвместно с компанията Ardbeg Distillery те изпращат на станцията няколко ампули от по 6 милилитра от напитката и я оставят 

да отлежава 
в безтегловност 
3 години 

Учените се интересуват главно от поведението на въглеводородите в питието, които определят неговия неповторим вкус. 
След връщането на пробите на Земята се оказва, че „космическото уиски“ притежава интензивен аромат с елементи на антисептичен дим, гума и пушена риба. В същото време се усещат едва доловими нотки от червено и черно френско грозде, както и дървесен аромат, плавно преминаващ в мирис на месни продукти. Вкусът на уискито е много концентриран с примес на опушени плодове като сушени сини сливи, стафиди и захаросани сливи и вишни. Усеща се още и мирис на мента, анасон, канела, пушек и торф. Остатъчният вкус е интензивен и продължителен с нюанси на дърво, антисептични бонбони и изгоряла гума. Само с такова питие може да вдигнете тост за здравето на Вселената, защото от него зависи и здравето на нашата малка, но единствена и безценна планета Земя.