Събрал е
историята на логистичните органи
в армията в обемиста книга – „Тилът на Българската армия 1885 – 1990“, която излезе неотдавна от печат. Повече от 3 години е посветил о. з. полковникът на почти 500-страничния труд.
Книгата започва със създаването на Тила – предшественикът на днешните логистични органи във войската. Началото е поставено със заповед (Приказ) по военното ведомство № 84/21.11.1885 г., с която се създава „Централна комисия по продоволствието“ под ръководството на генералщабния капитан Георги Мечконев. В книгата подробно са представени структурата, функциите и развитието на тиловите органи през годините, дейността им в мирно време и в изпитанията на войните, в които България участва през 20-и век. Авторът е събрал данни за командири и началници, за поделения и структури, представени са
автентични документи
за изграждането на системата от тилови органи. Публикувани са уникални снимки от живота на тиловаците през десетилетията.
По думите на Йорданов, в навечерието на промените от 1989 г. Тилът на армията достига военновременен състав от 75 000 души, колкото една полева армия. Те са разпределени в 250 тилови съединения, части и учреждения. И това – без да се броят тиловете на видовете Въоръжени сили.
По това време армията разполага с 340 стопанства, от които добива по-голяма част от продуктите за изхранването на бойците и командирите. Около 80 на сто от месото е собствено производство, като за СВ то е 70 на сто, а за ВВС и ВМС – 100 на сто.
В навечерието на 1989-а във Варна бяха закъсали за месо. Обърнаха се лично към министъра. Той разреши да им дадем няколко десетки тона от стопанството на флота, казва Йорданов. Така варненското население успяло да посрещне новата година
с мръвка на трапезата
Ветеринарната служба, която беше в състава на Тила, се грижеше за над 80 000 животни в стопанствата, казва Йорданов. Докторите не допуснали никакво хранително натравяне сред войската с месни и млечни произведения. По животните нямало епидемии, в армията това било непознато.
Контролът бил изключително строг. „Към Тила имахме така наречените военни представители – приемчици. Те бяха истински „цербери“ за нарушителите, спомня си ветеранът. Във всяко предприятие, в което се произвеждала продукция за войската, приемчиците присъствали от залагането на суровините до слизането на готовата продукция от конвейера. Така те гарантирали, че са вложени качествени продукти.
Тилът разполагаше с над 50 000 военни жилища за отдаване под наем на военнослужещите, към гарнизоните, казва о. з. полковникът. За това се грижела Квартирно-експлоатационната служба.
В същото време броят на леглата във военно-почивните домове
достигнал общо 5000
от които 3000 – в морските курорти, и 2000 – на планина. Във военните санаториуми легловата база варирала според сезона между 1340 и 2380 легла, като ежегодно били обслужвани към 29 000 пациенти.
Нямаше книга за историята на Тила на армията и затова реших да я напиша, защото, известно е, че писаното слово остава, споделя авторът. „Друго, което ме подтикна, е пренебрежителното отношение на някои командири и началници към Тила, едва ли не ни смятат за кашевари, чорбари. А това е опростено и пренебрежително разбиране на ролята и мястото на Тила“, допълва той.
И казва, че не претендира за всеобхватност. Това не е научен труд, но искаме да оставим нещо за поколенията, казва Йорданов. Той е съставил и албум – „130 години Тил на Българската армия“. В изданието са представени повече от 600 души – всички началници, домакини, интенданти и командири. Публикувани са и техни фотографии, както и много други снимки с ценна историческа стойност.
Но успоредно с празничното настроение, Йорданов споделя и своята тревога. Не мога с равнодушие да отмина факта, че поради
недомислени реформи
градените от нашите предшественици и от самите нас стотици китни, благоустроени казармени райони са буренясали и превърнати в руини, казва ветеранът. Лепнаха им табелата „райони с отпаднала необходимост“, а те могат да се използват за много цели като филиали на регионални музеи, паркови райони, спортни комплекси за военно обучение на младежите, за гаражи, паркинги, логистични паркове и още десетки цели, които по места могат да решат местните органи, съвместно със запасното воинство, изтъква Йорданов.
