Проф.Димитър Йончев,д.ик.н., експерт по сигурност
Атентатите в Париж не са изненадващи. Това е поредният предупредителен сигнал, че нашата цивилизация търпи крах и не умее да живее в един свят, в който сме взаимно зависими. Моделите да се говори от позиция на силата, да бъдат мачкани народи и да не се съобразяваш със суверенитета, обръщат лодката. А ние отдавна живеем в една лодка, която се нарича глобален свят. На нас ни трябва свят, в който САЩ и Русия да не се наричат врагове един други и да правим сълзливи шествия, като след „Шарли ебдо“. Да седнем заедно да правим политика, а не да се правим на богати и бедни.
Великобритания трябва да излезе от бърлогата, в която се е скрила, САЩ трябва да признаят грешката си, че не е трябвало да се намесват в Близкия Изток и да поемат част от удара. И да сядаме на масата и да преговаряме със светските правителства в Близкия Изток. Да правим там избори и икономики. Но сме се докарали дотам, че трябва да унищожаваме ИДИЛ. Но най-главната задача не е това, а да се стабилизира района. Да настояваме за един баланс в този взаимно зависим свят. Това са тежки и сложни политики, но с борбите за хегемония плащаме тежък данък на миналото.
Вземащите решения в големите държави са подложени на силен лобистки натиск от страна на основните фигури на световния либерален пазар и на финансовата система. И защо ни трябваше въобще да сваляме светски режими в Близкия Изток, наричани дори съюзни? Трябва да настояваме за свят, в който има контакти, а не, в който има хегемон, а другите да стоят мирно. Няма да се случи вече този свят, той беше.
Атентатите в Париж формално са отмъщение, какъвто беше поводът и през 2001-ва, но горивото, което тласка хората към такива действия, е много по-дълбоко и е свързано с тяхната идентичност. И след като
Западът изпраща в ислямския свят само своите „дарове“ – начин на живот, култура, консумация, виртуалния свят, а не приема нищо от него, смята го, според Хънтингтън, за враждебна цивилизация. С атентите в Ню Йорк, Париж и на други места беше върнат „дара“, беше потърсено равновесие.
Аз съм привърженик на това да гледаме много по-дълбоко какво се случва в арабския свят и в мюсюлманската цивилизация. Дори когато мигрират в Европа, те не идват тук, защото уважават повече нашата цивилизация или се прекланят пред нашите ценности.
Европа след Втората световна война загуби възможността да има с Русия добри отношения, за да има и една много по-добра икономика. Джордж Фридман, шефът на аналитичната агенция „Стратфор“, заяви откровено, че вече 100 г. САЩ прави всичко възможно в Европа да няма съюз между Русия и Германия. Това би направило Европа много силна. Добре, ние тази ли политика трябва да водим. И после, бяхме срещу Русия, а сега трябва да действаме заедно в Близкия Изток, някак не се връзва.
Тази игра на врагове е като да пътуваш към бъдещето с поглед назад. Тези модели на поведение, които наблюдаваме в САЩ, а в много отношения и в Русия (Европа е разпокъсана и няма свой политически модел на поведение) плащат данък на миналото. Трябва да се поставиш на мястото на другия и да си представиш неговата реакция. Но когато имаш светски режими, разговорът е един, а когато имаш насреща си фундаменталисти, няма разговор. Докарахме го дотам Доналд Тръмп в предизборната си кампания в САЩ да каже, че ако бяха живи Саддам и Кадафи, нещата в Близкия Изток щяха да бъдат по-стабилни и повече под контрол…
