Петролният халифат

Пламен Димитров
Кои са най-губещите държави от главоломния срив в нефтените котировки, който започна преди малко повече от година? Експертите обикновено назовават Саудитска Арабия, Русия, Венецуела и всички други крупни износители на петрол. Към този списък обаче задължително трябва да добавим и „Ислямска държава”. Макар че не е държава, а терористична организация, тя контролира значителна територия в Сирия и Ирак, включително и няколко крупни петролни находища. По-голяма част от нефтените кладенци, носещи доходи на ислямистите, са в Сирия. Като цяло нефтените запаси на Ирак са много по-големи, но основните находища са в южната част на страната, а „Ислямска държава” контролира територии на север. 
Лидерите на „Ислямска държава” се разпореждат със завладените нефтени находища като добри мениджъри. Те се стремят да привлекат петролни инженери с добро заплащане, както и такива, които са съмишленици на групировката. Разбира се, поради недостиг на кадри и техника ислямистите не могат да поддържат предишното ниво на добива, нито пък да правят нови сондажи. Но съхраняването на поне част от производството също е успех. Според оценка на вестник „Файненшъл таймс” „Ислямска държава” произвежда по 
40-50 хиляди барела на ден
 като 30 хиляди барела идват от Сирия, а останалото – от Ирак. За сравнение – цялото световно производство е около 90 млн. барела дневно, съседна Румъния, например, добива по 85 хиляди барела, а в момента в глобален мащаб добива на нефт надвишава потреблението с около 3 млн. барела на ден. Ясно е, че при тези пропорции „Ислямска държава” не може да бъде фактор в световната нефтена търговия, независимо от това какъв дъмпинг прави. 

Нефтеният зенит на „Ислямска държава” бе през лятото на миналата година, когато групировката превзе иракския град Мосул и богатите нефтени находища Аджил и Алас в провинция Киркук.  Според изчисления на финансовото министерство на САЩ, тогава нефтените приходи на ислямистите са били по около 1,5 млн. долара на ден, което прави над половин милирад годишо. Но оттогава досега борсовите котировки на петрола паднаха от 100 на 45 долара за барел, което означава, че приходите на „Ислямска държава” също са се стопили наполовина. 
Много се спекулира с въпроса 
кой купува нефт от „Ислямска държава“

Според най-наивните анализатори това е главно Турция и затова било достатъчно Анкара да бъде притисната да спре да го прави, за да секне финансовата мощ на ислямистите. В действителност нефтът на „Ислямска държава” тече по сложно преплетена мрежа от частни контрабандни канали и в крайна сметка стига до рафинерии в почти всички съседни държави – Турция, Йордания, Иран и, разбира се – самите Сирия и Ирак, както и кюрдската автономия в Северен Ирак. 

„Ислямска държава” няма нито излаз на море, за да товари танкери, нито тръбопроводи, нито дори възможност за транспорт на петрола по железница. Затова остава само най-скъпият способ за пренос на суровината – чрез автоцистерни. Това е опасен и рисков бизнес и затова купувачите искат най-малко 50% отстъпка в сравнение с петролните котировки на Нюйоркската стокова борса. Доскоро водената от САЩ международна коалиция не провеждаше системни въздушни атаки срещу петролната инфраструктура на „Ислямска държава”, за да не пострадат мнозина мирни жители и да се избегнат катастрофалните екологични последствия.

Но в последните седмици и американската, и френската авиация започнаха целенасочено да удрят нефтените сонди и мобилните рафинерии на ислямистите. Ако гледаме само производствената част от „икономиката” на „Ислямска държава”, тя действително може да бъде определена като своеобразен петролен халифат. Но най-вероятно след двойното поевтиняване на нефта даренията от богати саудитци и други арабски спонсори надвишават нефтените приходи в бюджета на ислямистите.