Тази сабя е подарък лично от княз Александър Батенберг. Той нареди да ви я предам като сватбен подарък, защото сте истински доблестен герой. И ако не беше против всички правила и протоколи,
ка.Тази сватба на сръбския капитан с българската Олга Хаджиспасова за малко не проваля предстоящия брак на Рачо Петров с неговата легендарна изгора Султана Хаджиминчевич. Рачо и Султана са се сгодили през есента на 1884 г. Историкът Цончо Родев е запазил в книгата си „Изпитание“ живописния пазарлък на бъдещия зет с тъста Петър Хаджиминчевич. Рачето, както го е наричала Султана, се явява в целия блясък на парадната си униформа. Когато се стига до зестрата, неизбежна по онова време, бъдещият тъст дарява на младите едно хубаво място в махалата „Буката“, нейде накрая на града. Днес това място е затворено между булевардите „Прага“, „Витоша“, „Пенчо Славейков“ и „Скобелев“. Хубава къща ще стане там, съгласява се капитанът. Ама с какво ще се вдига, с какво ще се обзавежда. Бъдещият тъст развързва кесията и обявява 20 000. Лева ли, татко, пита Рачо. Гроша, разбира се, отсича Хаджиминчевич. По онова време с един грош човек е можел да осигури месото и храната на трапезата си за няколко дни. Тези „тактически“ действия на капитана сякаш потвърждават мнението на ротмистър Анастас Бендерев за него, че е отчаян „зестрогонец“. Двамата млади решават да спазят правилата и да „походят“ една година като годеници.
Сватбата била планирана
за есента на 1885 г., но избухналата война обърква нещата. На 2 ноември началник-щабът на войската се затваря до телеграфа в централната пощенска станция и не допуска никакви цивилни до себе си, включително и Султана. Срещат се чак на парада на победата на 14 декември. А когато тръгват да кумуват на пленения сръбски капитан и на Олга Хаджиспасова, която е съученичка на Султана от девическата гимназия и нейна първа приятелка, се оказва, че ако го направят, ще се свържат пред Бога и няма да могат да се оженят. Тогава Рачо намира на улицата първия попаднал му човек, който се оказва кореспондентът на загребския вестник „Слобода“ Кронислав Херуц. Той става кум, вместо Рачо, на необичайния брак и после описва това в спомените си. Пак на неговите спомени се дължи и историята на необичайната любов между сръбския офицер и българката Олга. По стечение на обстоятелствата самият Кронислав е имал твърде романтична тайна любов пък с майката на момичето – Елисавета Хаджиспасова, но това е друга история. За живота, съдбата, любовта и драмата на капитан Катанич е разказано и в спомените на полковник д-р Владан Джорджевич, член на Генералния щаб на сръбската армия и главен военен лекар, както и в книгата на българския историк Цончо Родев „Изпитание“, чието първо издание е през 1969 г. във Военното издателство.
През есента на 1884 г. капитан Михайло Катанич е легендиран като българския суватчия/животновъд/ Михаил Катанчев „от Цариброд“ и е изпратен от сръбския министър-председател Милутин Гарашанин
с разузнавателна мисия
в София. Сръбският дворец се е опасявал от действията на своя противник Пашич, емигрирал в България. Но в София Катанич разбира, че Пашич не е никаква заплаха в момента за Сърбия. В България назрява Съединението.
Той вижда 19-годишната Олга Хаджиспасова, дъщеря на депутата от Либералната партия и бъдещ строител на железопътни линии Стамат Хаджиспасов, когато семейството влиза на прием в двореца, а Катанич „слухти“ за мненията на хората, събрали се да позяпат големците. Успява да се запознае с нея и любовта да пламне именно когато, по каноните на онова време, завършилите гимназия девойки от „добри семейства“ се сгодяват. Кандидат за сърцето и ръката на Олга е влюбеният в нея флигел-адютант на княза поручик Марин Маринов. Годежът е сключен, като бъдещият тъст Хаджиспасов е щастлив. Той разчита на поручика за протекции пред княза, за да получи именно неговото „Българско железопътно дружество“ строежа на линията Вакарел-Цариброд. Пламналата любов между младото момиче и сърбина не може да бъде помрачена от неговото признание за истинската му самоличност. Той дори й предлага да се уволни от армията, защото сръбските офицери нямат право да се женят за чужденки. Когато е повикан на спешен доклад в двореца в Белград, Катанич се опитва да убеди крал Милан, Гарашанин, министрите и генералите, че
българите имат право на своето Съединение
Честолюбивият Милан, който вижда в една обединена България заплаха за равновесието на Балканите, праща капитана в ареста, а след това го отстранява от армията под формата на „безсрочен отпуск“.
Драматично се развиват отношенията между влюбената в сърбина Олга и поручик Маринов. Момичето разбира, че не може да го лъже и връща пръстена, въпреки клюките и одумките на висшето общество. Безумието на Милан обаче слага край на щастието й със сръбския капитан, който отново е в България. Той е призован да се яви в полка си в Шумадийската дивизия на полковник Бинички. И ти ще отидеш и ще стреляш срещу българи, срещу брат ми, възкликва Олга. Добре, върви. Аз ще стана доброволка на фронта, поне да знаеш, че стреляш и срещу мен. Раздялата е болезнена. Както и тази с произведения вече капитан Маринов. Ден преди да замине за фронта, където е назначен за командир на Трети Бдински полк и началник на позицията при Врабча, Маринов среща своята бивша годеница. Няколкото отронени думи сякаш му дават надежда. Но Олга е пределно честна, че не иска да го лъже и той тръгва за фронта с натежало сърце. Когато героично отбранява Врабча и за него се понасят легендите
„сякаш сам търси смъртта си“
Олга пристъпва прага на пощенската станция и подава едно листче на капитан Рачо Петров. На него простичко е написано – „За капитан Марин Маринов. Пазете се наистина за мен. Олга“. Тъй като телеграфът работи само за военните, Рачо има искреното желание да изпрати тази странна телеграма. Пъхва я в горното джобче на китела си. И я намира чак в деня на примирието.
Именно на Врабча става и сблъсъкът, макар и от разстояние, между двамата капитани Маринов и Катанич. Вестовоят на Маринов е тежко ранен в ничията земя и капитанът се впуска да му помогне. Така става отлична мишена. По заповед на полковник Бинички капитан Катанич трябва да ликвидира този български „безумец“. Когато го взема на мушка, сърбинът разбира кой е мишената. Стреля във въздуха. Капитан Маринов е тежко ранен при победната атака на бдинци срещу Три уши. Когато го откарват в полевия пункт, санитарка там е Олга Хаджиспасова. Капитанът отказва тя да го придружи до София. Сякаш е знаел, че няколко дни по-късно, след жестоката битка за Нешков връх, тя ще намери тежко ранен любимия си сърбин, успял да опази знамето на полка.
Капитан Маринов издъхва на 18 декември 1885 г. Със заздравели рани Катанич пренебрегва всякакви устави и още в София се жени за Олга. В Белград семейството е прието ледено. Катанич е уволнен от армията, въпреки че е произведен в чин майор и му е връчен орден за геройство по време на войната. Умира от раните си през май 1887 г. Погребан е без военни почести. Олга се завръща в България с невръстния си син Михаил. Светска София не я приема и тя става учителка в родния град на баща си. За съжаление, историята не е запазила по-нататъшната й съдба, нито неин портрет.
