Свети Никола е моят светец, аз съм си го избрал, казва полковник проф. Венцислав Мутафчийски, като позира пред образа му. Смята го за първия, въвел метода на демиджконтрола – в първия момент да се лекуват само нещата, без които не може да се поддържа животът. Д-р Мутафчийски има самочувствието, че е въвел тази философия на спешната, на травма-хирургията от американския опит – спираш кръвта и стабилизираш, после правиш операцията. Като Свети Никола, спасил рибарите, като запушил дупката на лодката им с люспа от риба, докато стигнат брега… В кабинета му на зам.-началник по лечебно-диагностичната част ни посреща и пълен комплект от първия модел „Калашников“, произведен в „Арсенал“ през 1958 г. След година на този пост д-р Мутафчийски вече пие по-силен препарат за кръвно. Телефоните в кабинета му звънят „на пожар“. Приел е да е „лошият“, но е доволен, че пред ВМА се открива хоризонт.
– Полк. Мутафчийски, намери ли ВМА формулата-да изчисти задълженията, но не за сметка на качеството в лечението?
– Не бих казал, че сме намерили решенията, но поне намерихме верния път за справяне с тези въпроси. Защото това е дълъг процес, първо, мобилизирахме се, за да увеличим приходите. Въпреки че имаме лимити, които и да ги надвишим, няма да ни се заплатят. За наше щастие, ВМА е предпочитано лечебно заведение, но заради това, че парите не стигат, понякога се самоограничаваме. Както се наложи да спрем плановия прием за месец. Т.е. ограничени сме във възможностите да увеличим прихода си. Същевременно средствата за издръжка драстично, около 5 пъти са ни намалени като стопански разходи, лечение и консумативи за континента ни. И като че ли най-полезният ни ход е да се намалят харчовете.
– Какви са основните пробойни за бюджета ви?
– Много са – повече от 70% намалихме парите за хранене, три пъти средствата за охрана, без да се занижават стандартите за сигурност. Договори за поддръжка намалихме с над 50%. Наложихме дисциплина и в разходването на лекарствата и консумативите, без това да се отрази на качеството на лечението. А болницата ни съществува в едни и същи пазарни условия като всички болници в България, не получава специални преференции в заплащането си и е абсолютно длъжна да се съобразява с икономическата среда. Но само през Спешното годишно минават 130 хил.души, което ВМА финансира…
-Уж ВМА е „като другите“, но запушва процепите в здравеопазването ни, свързани и с националната сигурност…
– Не само Спешното, субсидираме и психиатрията. В периода на бурно развитие на ВМА и на натрупване на дълг, са се харчели от 8 до 13 млн.лв., за да се получат после 3,5-4 млн.лв. месечно от Здравната каса. Това е лишено от икономическа логика. Днес сме достигнали до положението, когато сме 0:0 или поне се доближаваме до това. През м.г. началникът на ВМА ген. Николай Петров беше убеден, че това е екипна работа и че ще се справим със ситуацията. Докато някои смятаха, че ВМА изначално е конструирана да бъде губеща. Ние сменихме философията, че ВМА може да стане, ако не печеливша, поне не непоносимо бреме за данъкоплатците. Но останалите болници са си търговски дружества и единствената система, която може да отговори на каквито и да било заплахи, свързани с националната сигурност, е ВМА.
– Не е ли странно да разговаряме само за пари в кабинета на един от водещите ни хирурзи като Вас?
– А какво е медицината, тя е много пари. Тя е стопанска дейност като всяка друга стопанска дейност. Специфичен е само продуктът й- дава здраве на хората. И докато не се разделим с очакването просто за високохуманната лекарска професия, която едва ли не без пари трябва да дарява здраве на хората, ще си стоим на това дередже. Добре, ако всеки има право на здравеопазване, защо не всеки си плаща и без това мизерните здравни осигуровки.
– А каква е визията за развитието на ВМА следващата година?
– Имаме амбициозна програма. Първо – за разширяването на възможностите на ВМА директно да участва в европейски проекти, за да сменим амортизираната апаратура, особено тази за диагностика. В центъра на нашето управление е лекарите и медицинските сестри да бъдат адекватно заплатени. Класификаторът за заплатите не е променян от години и след увеличението на минималното заплащане заплатите на някои от категориите работещи във ВМА, почти се изравнят със заплатите на медицинските сестри. Това вече е въпрос на държавна политика, но ние се стремим да компенсираме, например, с въвеждане на избор на екип. Това ще задържи най-способните лекари с достатъчно потенциал и ще повиши парите, които персоналът на ВМА ще получава. Борбата за повишаване на доходите е и чрез клиничните пътеки. Инвазивната ни кардиология работи вече на пълни обороти, което води също до повече приходи в болницата. Печеливши звена са клиниките по онкология, по гастроентерологията. Едно от първите разпореждания, които издадох, беше за мениджмънт на леглата – когато една клиника е препълнена и ако има още нуждаещи се за приемане болни, да се настаняват в клиника, където има свободни легла. А що се отнася до скъпо струващите трансплантации, за които ВМА има подготвени перфектно екипи, там трябва отговорните фактори да създадат адекватна система за изчисляване на разходите, адекватна методика за финансиране. Сегашната обрича болницата да бъде губеща от тази дейност. А сега, например, от пране на чаршафи спестяваме 100 хил. лева и ги даваме за един трансплантиран… А всички болници, които извършват тази неовъзмездена дейност, трябва да бъдат уважавани, защото го правят в полза на обществото. ВМА има и сериозно развитие в областта на учебно-научната част. Имаме договор със Софийския университет и хабилитираните ни лица са ангажирани с преподавателската дейност, която е хонорувана. Тук винаги е пълно със студенти. Всъщност, дейността ни е насочена към това нашите кадри да бъдат по-добре заплатени, ВМА да изкарва повече пари, за да се самоиздържа и да бъде по-адекватна на очакването за медицинско обслужване на Българската армия.
– А заети ли са местата за лекари в частите?
-Това е специален проблем. Трябва да се преосмисли въпросът дали те да са офицери или цивилни. Алтернативата е да се заменят с парамедици. Военни лекари в поделение все повече изглежда като мисия невъзможна. Прекалено луксозно е за 100 човека да има лекар, няма го никъде по света. Медиците под пагон са лишени от правото на частна практика, създават се диспропорции със заплащането на цивилната сфера. Трябва да се премисли и тази забрана, заради която загубихме поне 30 % от лекарите офицери. Това е въпрос на държавно виждане за медицинското осигуряване на армията ни. Да се намерят механизми за привличане и да се върне формата за медици – военни стипендианти, с по-облекчен режим за специализация във ВМА. Работата в тази насока е започната, но недовършена още, трябва да се отделят бюджетни средства. Но за последната година ВМА стана доста по-дисциплинирана в разходите си, по-рефлективна в пазарните условия. Едно от най-модерните неща тук е електронната система. С чукване на клавиша на компютъра мога да следя от изследвания до това колко струва всеки болен. И всеки от персонала може да наблюдава състоянието на своите болни, а и да контролира дали не е „на червено“ с харчовете. Фокусът за ръководството е благоденствието на медиците ни, тяхното добро заплащане, да компенсираме тази сбъркана система с класификатора на заплатите. Със собствени сили видяхме, че можем да се справим, че ВМА не е обречена да е губеща. И сега може да мислим да съхраним хората, защото те правят болницата. Но най-мразя някой да каже, че по-добре щял да бъде „на частно“ отсреща. Казвам им: иди, тогава ще видиш, че във ВМА пациентите идват заради имиджа на болницата, а навън си почти никой. Но слава Богу, все повече колеги усещат тази болница като своя и действат в неин интерес. Като рекапитулация – нашите усилия във ВМА бяха да оцелеем под огромния натиск на фирмите, които справедливо си искаха парите, но да продължим да работим. Второ, да дисциплинираме дейността и премахнем всички течове – и като ефективност – болните да оздравяват по-бързо с по-малко вложени средства, без компромис със здравето им. В Спешното на ВМА се увеличава броят на хоспитализираните болни. Научихме се разумно да управляваме нашата специфична стопанска дейност, за да бъде поносимо бреме болницата за държавата. И да бъде отговорна към кадрите, които управлява, те да бъдат овъзмездени. Не фирмите, с които работим, а екипът тук да се чувства задоволен и сигурен, че работи в тази точно в тази болница.
Цвета Георгиева
