След 55 години вярна служба сбогуване с БТР – 60 ПБ

Съобщението, че МО обявява обществена поръчка за нова колесна бойна машина на пехотата подсказва, че действащият досега на въоръжение БТР-60 ПБ май отива към почетна служба в запаса. Класическа машина на мотострелковите войски от Варшавския договор, тя служи вече 55 години. Сигурно има още лета пред себе си, докато стане реалност новата машина, за която е обявена обществената поръчка. Първият образец е произведен и въведен на въоръжение през 1959 г., а масовото „внедряване“ започва през 1960 г., откъдето е и номерът на БТР-а.

За мнозина от младите днес БТР е само название на рок група. Преди повече от четири десетилетия, на 25 септември 1974 г., когато порталът на НШЗО „Христо Ботев“ в Плевен хлопна зад остриганите ни кратуни, такава рок група нямаше. Но се оказа, че има БТР-и.
Шофьорските книжки, получени след обучение в средните училища, ни отредиха разпределение в автомобилния батальон. Докато се редяхме пред дългата маса в Първи район, на която седяха строги полковници, един от тях само питаше – имаш ли шофьорска книжка. Ако нямаш, те пращам в 

най-хубавия род
войски

– мотострелкови. Това си беше тъй наречената „кашимерия“, призвана да щурмува и превзема баирите „на нож“, почти като през Балканската война. 
Тогава Плевенската школа беше пръсната в три района. В централния Първи, който се намираше в старата крепост насред града, днешен музей, останаха свързочниците и химиците. На единия баир запратиха артилеристите, кашиците и разузнавачите. А танкистите, сапьорите и нас – от автомобилния батальон поведоха към висините на отсрещния баир, където беше Трети район. Докато минат първите „трепети” по обличането на „въшкарниците” и неизбежното подхлъзване с „цинтарките”, един ден старшината Христо Диков Даков раздаде и по комплект подплатени брезентови дрехи, каквито бяха получили танкистите. Все още не бяха изкоренили от нас цивилния навик да задаваме въпроси, та някой попита за какво са ни. В люка на БТР-а с шинел как ще се вмъкваш, контрира старшината. Ама нали сме автомобилен батальон? Добре, че беше търпелив, та почти бащински ни обясни, че нашата Трета рота е БТР. Така се срещнахме с бойната машина на пехотата, която трябваше да изучим основно и през втората година… Дааа, през втората година не ни мърдаше разпределение именно в кашишки поделения, защото само там имаше БТР-и. Пак не успяхме да се разминем с кашимерията. 

Първо теоретично научихме, че първоначално БТР-ът е бил без покривна броня и без купол. Нещо като брониран камион, с шпригли и платнище, който можел „да преодолява водни прегради“, откъдето и П-то в названието му. С една картечница, като тези на танковете Т-34 за стрелба срещу самолети. След 1968 г. се извършва сериозна модификация. Началник на школата тогава беше полковник Иван Чавдаров, командвал харманлийския полк в Чехословакия. Като дошъл в Плевен, довел със себе си офицери от онова „славно“ време. Един от тях ни обясняваше, че именно когато „освобождавали“ чехите и словаците, онези неблагодарници буквално хвърляли тежки саксии от прозорците върху незащитените пехотинци в БТР-ите. Ами ако бяха метнали  граната – отиде цяло мотострелково отделение!
Започна подробното изучаване на 

двигателите 
ГАЗ-40 П

кормуването 
и стрелбите

на полигона в Тодорово. А преди учебното плаване в един „гьол“ в Кайлъка опитните старшини инструктори ни набиха в главите, че водогребният винт се пуска в действие, преди да си нагазил във водата. Иначе – може люк да не се отвори, винтът да не се завърти и ще потънеш като камък. 

В славната Трета БТР-рота на автомобилния батальон в НШЗО „Христо Ботев“ през 1975 г. се дипломираха бъдещият министър Валентин Церовски, светла му памет, дългогодишният депутат Радослав Илиевски, журналистът Хубен Ненчев. Малко преди завършването на школата Хубен беше извикан нейде, нямаше го десетина дни и със завръщането си обяви – заминавам за Съюза. Ходил на изпити за военно-политическото училище на варшавския договор в Лвов, СССР. Приели го. Пристигнал там след дълго пътуване, още ошашавен от плевенската Трета рота. Комисията го пита, на руски, разбира се – журналист или КПР (културно-просветен работник). Душицата чува КПР и гордо отвръща – БТР. Докато старите нашенци го сръгват да каже журналистика, че иначе ще го направят комсомолски секретар или началник на ДНА (Дом на народната армия). Така неизкоренимото влияние на БТР-а стигна чак до съветско-полската граница.