– Генерал Михов, защо нарекохте бюджета за отбрана'2016 „Бюджет на социалния смут“?
– Нарекох го и бюджет на началните стъпки на модернизацията и превъоръжаването на Българската армия. Известно е, че преди обсъждането му в пленарна зала той стартира с промени в социалната област, които засягат и служителите на МВР, и косвено МО. Това смути бюджета, а в параграф 11 са заложени ограничения по отношение на обезщетенията след освобождаването на служещите от сектор сигурност, промени в порциона, в отпуската. И считам, че правилно определих този бюджет, защото той смути обществото и особено тези, които са поели риска и отговорността да работят в сектора за сигурност. И в доклада, които изнесох от името на Комисията по отбрана пред НС, категорично заявихме, че параграф 11 трябва да отпадне, че е прибързан и недалновиден. Това е смяна на правилата по време на движение. Но по-недостойното е, че всички наши военнослужещи имат перфектни договори с МО и министъра на отбраната за своята служба. И те не биха могли да променят договорите си по свое желание, нито пък министърът по тяхно.
– А как може да се определи бюджета от гледна точка на числата за отпуснатите средства?
– От тази гледна точка лично мен бюджетът ме задоволява. Защото се потвърди политическият курс на правителството да има адекватна реакция както в края на тази бюджетна година по отношение на МО, но и да има визия и прогноза и за следващия бюджет. И тази приемственост мен ме удовлетворява. Това че МО спокойно ще посрещне Коледа и Нова година по отношение на възнагражденията на военнослужещите и поддържането на нормална бойна подготовка в съединенията и частите, е нещо добро. Второ, в бюджета, който предполага разходи над 1 млрд. 3 млн. лв., наистина дава основание да се счита, че това ниво на наличните хора в МО, ВС и БА ще бъде стабилизирано.И че в разширената рамка на бюджета ще успеем да попълним тези 4500 липсващи длъжности. Недостойното на този бюджет е, че отпуснатите средства за личен състав са по списъчния, количествен, наличен състав. Което не дава възможност на министъра на отбраната и на неговия екип да назначи липсващите. Той няма средства, за да попълни тези 4500 места. Засега могат да бъдат назначени до 500 души през следващата година. Но това е един батальон. А тези, които липсват и няма да могат да бъдат назначени, са колкото една бригада. Смущава и заложеното в бюджета по отношение на минималната работна заплата. Правителството планира тя да бъде увеличена на 420 лв., но разчетът в бюджета на МО е на сегашната минимална заплата. Това е втори начин да се вържат ръцете на министъра. И между двете гласувания трябва да бъде изчистено всичко, за да може нашите военнослужещи да се успокоят, да изпълняват нормално задълженията си и да знаят, че техните перфектни договори са уважени и ще се уважават. Ако някой прецени, че в следваща година трябва да се променят не привилегиите, а социалната благодарност към военнослужещите от страна на обществото и държавата, то нека бъдат подложени на обществено допитване. Ако 20-те заплати за обезщетение трябва да станат 10, да го обяви. И тогава бързо ще разберем колко ще бъдат кандидатите в Националния военен университет и във Военноморското училище. Като при сегашното статукво тази година едва набрахме 138 курсанти според критерия за изисквания едно към едно на последния етап – 138 кандидати. Така професията става непривлекателна. Жалко е, че по проблемите на армията и ВС се говори много популистки, а не се разчита на експертизата на военните в Щаба по отбрана. А площадните оратори са много лоши войници… Затова приканвам по-младите колеги във военните структури – никой не им е забранил да имат позиция и да я изявяват.
– Създава ли баланс бюджетът между видовете ВС?
– Не считам, че винаги трябва да се търси такъв баланс между видовете ВС и родовете войски. Но Сухопътните войски в този бюджет като че ли са ощетени. Не искам да бъда обвиняван в лобизъм за ВВС, като се забравя, че съм бил началник на ГЩ на цялата ни армия. И съм познавал и трите вида ВС и съм държал на тях равнопоставено. Но признавам, че с Бюджет '2016 сме задължени на Сухопътните войски. Залага се закупуване на определено количество машини за пехотата, но те са недостатъчни. Исканите 40 млн.лв. на първата година и 60 млн. на втората за закупуване на нова бойна техника за СВ на този етап не са удовлетворени. Министърът на отбраната се изказа позитивно, че трябва да се поддържа този най-масов и основен вид ВС. След някои основателни реакции на командири от ВВС и ВМС беше заложено да се отпуснат по 80 млн.лв. за двата вида ВС за поддържане на боеспособността им при наличната бойна техника и евентуално – първи вноски за нов самолет и нов патрулен кораб. Аз втората част не я считам за реална. Парите едвам стигат да се поддържат сегашното ниво и наличната бойна техника в двата вида ВС. За първи вноски ще се говори, когато разговорите са категорични и предстои подписване на договори или рамкови споразумения. Това все още е, според мен, умишлено отлаган от ръководството на МО акт, което силно ме безпокои. Този акт, обаче повече не може да се отлага. Защото ако полското споразумение не сработи и не удовлетвори ВВС, това означава, че умишлено отиваме към закриване на военната авиация.
– Нали не става дума за конспиративни теории?
– Нашият парламент с предложението на МС да ратифицира споразумението с Полша за ремонт на самолетите ни е подложен на изпитание. Бих го възприел, ако споразумението е двустранно, а сега Полша не ратифицира документа. А когато се говори за преимуществата на това решение на проблема, се говори за междуправителствено споразумение… Парламентът ни не е ратифицирал закупуването на кугъри, на спартани, нито възстановяването на 6 учебно-бойни самолета L-39 в нашия завод в Пловдив, а изведнъж – дай да ратифицираме сега. Изводът ми е, че това е чисто политически акт, а не военно-политически и още по-малко – военнотехнически. Аз бих искал да имаме сътрудничество с Полша и във военнотехнически план, и като съюзници. Но доколко сегашното споразумение ще ни реши проблема, подлагам силно на съмнение. С Русия не сме съюзници, но може би не трябваше да затваряме вратите си с нея. Става дума за прагматизъм и стъпки към военнотехническо сътрудничество, не към военно-политическо. И за поддържана досега практика, каквато осъществява дори страна като Кувейт. А закупуването на нов изтребител трябва да върви успоредно с поддържането на минимум 8 самолета МиГ-29, за да поддържаме своя суверенитет и задачата за ПВО и Еър полисинг на НАТО.
– Г-н Михов, на дневен ред ВМРО постави въпроса за военната подготовка на населението, Вашето мнение?
– Поставят го не само от парламентарната група на ВМРО. Ние също имаме в АБВ хора, които работят засега по идеите, а по-късно и по създаването на закон за военно-патриотичното възпитание и подготовка на подрастващите, както и подготовка на населението за екстрена ситуация и военна криза. Сега нито на постоянния, нито на мобилизационния резерв можем да разчитаме. Трябва да имаме 3000 постоянен резерв, но две трети от местата не са попълнени, т.е.законът не действа. А в младите българи можем да срещнем разбиране за по-солидна подготовка в средното и висше образование. Надградено в закона за резерва, това ще внесе успокоение и за държавата.
– Каква е позицията Ви по отношение на Програмата за развитие на отбранителните способности на ВС до 2020?
– В нея са заложени добри и оптимистични текстове, които комисията по отбрана подкрепи категорично. Но в нея някои неща опират до по-дълбока планировка, какъвто е примерът с Алпийския 101-ви батальон. Предвидено е той да бъде на това ниво. А смолянската общественост, народните представители, но и военни командири твърдят, че в Родопите трябва да имаме минимум полк. И защо да не е Родопски, ясно е, че е с планинска дислокация – в Ардино и в Смолян. По това направление на границите ни и заради честите наводнения в района това би било един достоен полк. А смятам, че няма твърди законодателни пречки сега армията ни да поддържа поне респект и да мотивира и граничните полицаи да си вършат по-отговорно работата по охраната на границата. Положително е, че Европа не критикува България за състоянието на границите ни. Ако се налагат промени в Закона за отбраната и ВС армията ни да има по-сериозна ангажираност за охрана на Сухопътните граници, аз бих подкрепил. Това ще увеличи и полевата натренираност на войските, действията им в по-рискови ситуации и в друга географска среда.
Цвета Георгиева
