Поредната си, пета стихосбирка, озгалавена „Болничен лист“, която си поставя нелеката задача да диагностицира девиациите във виталността на съвременното общество и публичния живот, представи в Информационния център на МО поетът Лъчезар Лозанов, редактор и скъп наш колега от в. „Бългаска армия“.
„Книга, която търси отговори“, така определи „Болничен лист“ Бойко Ламбовски, облякъл за представянето в Информационния център на МО камуфлажен елек. Според него, всички стихотворения в нея имат конструкция, сравнима с дървения скелет на детско хвърчило, като всяка конструкця е отговор на определен въпрос.
Лозанов откри четенето си с първото стихотворение в книгата „Начална диагноза“, което определи като „програмно“ за стихосбирката, а Ламбовски от своя страна прочете „Тъмничарят“, една творба, почерпана от личния опит на Лозанов в житейска ситуация. „Работата на тъмничаря е да работи с тъмното, с черните дупки на небосвода в тъмната материя на битието“, сподели още с публиката Ламбовски, и похвали издателите (ИК „Жанет 45“), които според него нямат провали във вкуса и са един от малкото „острови“ в съвременната литература, в които намира подслон ултраалтернативната ъндърграунд поезия, един от чийто факлоносци е именно Лозанов.
Ламбовски разгледа и образа на жената в поезията на нашия колега, като много точно фиксира нейния събирателен образ, непостоянен и изменчив, взаимозаменяем, фикционален, сякаш съставен от щрихите на различни жени, белязали живота, бохемството и творчеството на Лозанов – нещо, което изпълва читателя с метафизична почуда. „Непрекъснато влюбен“, така Ламбовски определи автора на „Болничен лист“, най-вероятно за да не го нарече „постоянно възбуден“, може би не толкова от плътски нагон, колкото от възхищение към прозирно чистата аура на женското начало, в чийто нозе Лозанов чинно коленичи. Жената на Лозанов в крайна сметка бе разкрита от тълкувателя като „плаващ образ“, но с различни телесни характеристики.
Незаслужено подценен в съвременната българска поезия, Лозанов надрасна копрофалната лексика, която го свързваше с кръга „Рамбо 13“, един от чийто основатели е самият той. „Не се уморява от собствения си концептуализъм, много комуникативен, за разлика от интровертните поети, готов да се радва на чуждите успехи, един от най-добрите познавачи на съвременната българска литература, все нетипични черти“, така на финала на презентацията си Ламбовски нарисува образа на поета Лозанов.
В дискусията се включи и поетът Кирил Василев, който изтъкна в краткото си експозе събирателния талант на Лозанов да превръща в експлозивна смес различни езикови полета – от шопския жаргон до езика на астрофизиците, и географски топоси като езерото Мичиган и Перловската река.
Романтична нотка при представянето на „Болничен лист“ внесоха чустваното присъствие на актрисата Цвети Лозанова, която със своята рецитация по незабравим за публиката начин тушира впечатлението от треперещия тембър на самия автор и несравнимата флейта на Росица Бояджиева.
