На 15 ноември 1885 г., след като българите разбиват сърбите и превземат Пирот, княз Александър I Батенберг остава да спи в с. Ръжана, източно от Пирот. В 4 часа на сутринта един конен стражар му донася пакет, изпратен от сръбската стражева верига. Оказва се, че това е писмо от австроунгарския пълномощен министър в Белград граф Рудолф фон Кевенхюлер-Меч, който, пристигнал при сръбските предни постове, иска среща с българския княз. С княза той се познава добре, защото преди това е бил дипломатически агент на Австро-Унгария в София. Князът отива в Пирот и приема Кевенхюлер. Графът предлага от името на Великите сили българите да спрат по-нататъшното си настъпление, защото по този начин сръбската войска е заплашена от пълно унищожение.
Крал Милан на два пъти бяга от фронта. Ето част от разказа на Венедиков за второто бягство на краля от Пирот, малко преди да бъде превзет от българите: „Призори кралят повика пиротския окръжен управител, запасния майор Попович, и му каза; „Тодоре, от тебе няма да крия; ние се намираме в голяма опасност, неприятелят ще проникне в Пирот или от Ръжана, или от Цариброд. Моето оставане тук е невъзможно. На тая линия няма вече нито една сигурна част, при която бих могъл да остана, което бих най-много желал. Тоя час аз напущам Пирот, а тебе назначавам за комендант на Пиротската отбрана. Оставям под твоя команда ротата, която служи за дворцова стража. Приготви всичко, що е потребно, за да се подпалят и унищожат магазините, ако неприятелят пробие от Цариброд; ако ли дойде от Ръжана, тогава не, защото работата може да се поправи. По тоя въпрос допитайте се до началник щаба в Цариброд”.
Княз Батенберг категорично отхвърля предложението на Кевенхюлер, но той му отговаря, че ако българите продължат военните действия, ще се сблъскат с армията на Австро-Унгарската империя. При това положение князът телеграфира на всичките си войски да прекратят военните действия.
На сръбските войски също е наредено да прекратят действията, но те с вроденото си коварство и предполагайки, че българите ще отслабят бдителността си, на 16 ноември нападат Видин. Атаката им е отблъсната. Същия ден още един сръбски отряд, който преди това е отстъпил от Акчар, напада града отново, но и той е отблъснат. Поради тези прояви на сръбско вероломство в Главната квартира на българската войска не вярват на сърбите и издават заповед за бой, ако не се сключи примирие. По тази причина, за да подсилят Северния отряд от доброволци и запасни чинове на капитан Паница и на 7-и Преславски полк, се сформира един особен отряд под командването на капитана. На него са му дадени в подчинение и Белоградчишкия, и Летящия отряд. Особеният отряд се нарича Чипровски. На 18 ноември той тръгва от Пирот по маршрута Росица — Комщица — Берковица — Суточино — Репляна — Чупрене.
Междувременно поради това, че сърбите са прекъснали телеграфа, известието за примирието и победите на българите се получава на 17 ноември. Отслужва се молебен, прави се парад, а сръбският парламентьор, който е задържан, е пуснат да си ходи. Там
пристига и Петко Р. Славейков
прегръща всички със сълзи в очите и раздава лакомства.
Изпълнявайки заповедите на командването за повишено внимание, в крайна сметка в Чупрене се събират доброволците от Северния отряд на поручик Дворянов и Западния корпус на капитан Паница. Техните чети участват във войната от началото до края. „И едните, и другите така съперничеха с храброст и пъргавина, че писателят не знае на кого да отдаде първенство. Доброволческите дружини и чети както в действията си, така и по награди, не отстъпваха на редовните войски“, пише Венедиков.
На 7 декември комисията подписва протокол, според който двете воюващи страни трябва да освободят окупираната територия и границата да служи за демаркационна линия.
Още преди началото на войната, веднага след като революционното правителство взема властта и обявява Съединението, в Южна България започват да се събират Македонската, Чирпанската, Казанлъшката, Сливенската и Бургаската чета. С една прокламация правителството обявява състава си и призовава под знамената всички граждани от областта на възраст от 18 до 40 години. В щабовете на дружините навалицата е голяма, настава истинска „революционна бъркотия“, както отбелязва Венедиков. Най-многобройно е стълпотворението в Пловдив. Дворът и зданието на комендантството са препълнени с младежи и мъже, служили и неслужили, емигранти от Македония и Тракия, ученици или занаятчии,
по-млади от 18 години
пристигнали да се запишат доброволци. Следва разпореждане неслужилите да се разпуснат и да се повикат, след като се мобилизират служилите и се формират дружините. Обаче по-буйните патриоти от неслужилите не си отиват, изчакват, докато комисията прегледа и приеме запасните, а в това време си набавят дрехи, цървули, патронташи и на всяка цена „калпак с лъвче“. Някои успяват да се сдобият и с оръжие. За да не стоят без работа, им предлагат да образуват гражданска почетна гвардия, както по време на Френската революция, която да следи за реда. Но мярката се оказва излишна, защото пловдивските граждани и пришълците не създават никакви проблеми и след 10 часа вечерта градът опустява и всички се прибират.
Първа се сформира Македонската чета
За началник на четата е назначен един верен съзаклятник Спиро Костов – Кирпията, по-късно произведен в подпоручик. Чирпанската чета се казва „Искра“ и доброволците са облечени в червени ризи.
В Казанлък на апела на революционното правителство най-напред се отзовават героите на Шипка – опълченците. Между първите, които си предлагат услугите по телеграфа, е Казанлъшкото опълченско дружество. На 9 септември и „всички ученици от нормалното училище заминават като доброволци с Казанлъшката дружина“. В Казанлък се явяват и 23 конни доброволци със собствени коне. В Чирпан се събират 95 запасни конници, желаещи да служат като доброволци. В Пазарджик неврокопският харамия Димитър Тодоров с още четирима опълченци събира 84 доброволци, които заминават да пазят границата в Пещера до идването на Пазарджишката дружина. След това влизат в състава на Македонския батальон.
В Сливен секретарят на окръжния съд Димитър Куртев събира набързо 30-40 доброволци със собствени коне, облекло, снаряжение и въоръжение. Те отиват да
пазят границата от Устрем
до Факия
В Бургас на 6 септември, когато се провъзгласява Съединението на Северна и Южна България, учителите са събрани на изпит по Закон Божи. Председателят на изпитната комисия освобождава и неиздържалите изпита да отидат на молебена по случай голямото събитие. След молебена дружинният командир майор Мирчански държи патриотична реч.
В крайна сметка по-голямата част от учителите – около 50 души, се записват доброволци. Заедно с другите те образуват чета от 110 души. Раздават им пушки, по 150 патрона, панталони, рубашка, фуражки и цървули с навои. За командир е назначен опълченецът от Шипка Иван Кишелски. Знамето го ушиват учителките.
