„Честит рожден ден, мой Ален. Обичам те 80 пъти!“, му написа колежката Бриджит Бардо в писмо, което агенция Франс прес публикува. „Ти си живият символ на шедьоврите, които Франция сътвори през века, в който с теб бяхме заедно“, добави прочутата актриса, която навърши 80 години миналата година.
Роден е на 8 ноември 1935 г. в парижкото предградие Со. Започва да се снима в киното през 1957 г., като изиграва ролята на Жо във филма Quand la femme s'en mele. Досега се е снимал
в над 90 филма и сериали
режисьор е на 3, сценарист на 10 и продуцент на 23. Носител на наградата „Сезар“ за най-добра мъжка роля във филма „Нашата история“ през 1985 г. Кавалер е на Ордена на почетния легион през 1991 г.
Дете с трудно детство, единствен син от несполучлив и рано разпаднал се брак, Делон е принуден да помага на доведения си баща в неговата месарница, където отрано свиква с кръвта и мириса на смъртта. Нещо, което несъмнено ще изиграе главна роля в бъдещото му развитие и оформяне като личност. Израсъл в парижкото предградие Со, в непосредствена близост до тамошния затвор, малкият Делон често си играе с децата на надзирателите, от които научава първите гангстерски истории, разказани от татковците с униформи.
И тъй като е беден и няма връзки да се скатае от казармата, Делон попада направо в разгара на войната в Индокитай, където в средата на миналия век Франция воюва, за да удължи агонията на постколониалното си влияние в Азия. Не, не е участвал в реални бойни действия, по-скоро само в няколко улични престрелки, но пък за сметка на това е нещо като враг на армейския ред на своите, враг в тила, който, за да се позабавлява, краде военен джип и след кратко преследване е хвърлен в ареста, навръх 20-ия си рожден ден. По-късно ще признае пред френски журналисти, че тогава за пръв път, хвърлен зад решетките, ще почувства истинската тъга и дълбочината на самотата, която сякаш ще го преследва цял живот, въпреки многобройните деца, бракове, приятелства, предателства и роли. Пусната е в ход машина, която вече не може да бъде спряна. Доколко Делон е неин изобретател, доколко нейна жертва – това е почти невъзможно да се установи днес. Избрал доброволно пълната изолация, подобно на една друга голяма звезда на фернското кино – Бриджит Бардо, актьорът
предпочита да живее сам
в огромното си имение, заобиколен от най-верните си приятели – глутница любвеобвилни кучета, които обаче го бранят (буквално) със зъби и нокти от любопитството на упоритите папараци.
Фактът, че Делон е имал изпълнено с перипетии трудно детство, че винаги отвръща на журналистите с жлъчни афоризми, чисто авторски, които биха могли спокойно да съперничат на изстраданите остроумия на Чърчил примерно, ме направиха фен на актьора завинаги.
След като отбива военната си повинност, Делон се завръща в родния Париж, работи това онова, за малко дори е помагач в месарския щанд на халите, но по-дълго се задържа като сервитьор. До мига, в който управителят или собственикът на кафенето, забравил съм вече, опитва да го лъже нещо в заплатата. Скандалът завършва с бой и Делон, разбира се, се озовава на улицата.
С външност като неговата обаче, не му се налага да събира фасове по улицата. Една от неговите ранни любовници го урежда с покана на филмово парти, където е забелязан не от кой да е, а от самия Дейвид Селзник, режисьора на „Отнесени от вихъра“. По това време Селзник гостува в Париж и изпраща покана на Делон, а кой, ако не самият Селзник може да има по-добър нюх за потенциала на всяка една бъдеща звезда.
Разговорът наистина се състои, но Делон отказва, далновидно проумял, че първо трябва да бъде признат в родината си, има време за Холивуд, тази жестока месомелачка за млади таланти. Колелото на съдбата обаче вече се е завъртяло, Делон е
забелязан и от други режисьори
да, има и връзки с мъже – нещо, което никога не е крил от журналистите.
Два от най-добрите военни филми на Делон са „Изгубеният отряд“ и „Сбогом, приятелю“. В „Изгубеният отряд“ (1966) Делон си партнира с американската легенда Антъни Куин. Филмът разказва историята на френските войници, претърпели поражение в Алжир.
„Сбогом, приятелю“ (1968) е френско-италиански филм на френския кинорежисьор Жан Ерман. Лекарят-лейтенант от медицинската служба Дино Баран (Ален Делон) и наемникът Франц Проп (Чарлс Бронсън) са служили заедно във Френския чуждестранен легион. След като се разделят, всеки поема по своя път. По-късно Дино и Франц отново се срещат случайно, след като всеки от тях трябва да изпълни една и съща задача. По молба на красавицата Дино трябва да изнесе тайно от сградата на голяма корпорация документи, които се намират в един сейф. Франц е нает да открадне съдържанието на същия сейф.
