Бойните маши
ни на пехотата са истинските зверове на бойното поле. Без тях боецът ще е просто кашик от 19-и век. А с тях може да се превърне в
универсален войникна бъдещето.
И тъй като в Българската армия предстои модернизация на този тип техника, е добре да имаме представа къде какви броневици се произвеждат и използват по света. Неотдавна Министерството на отбраната обяви обществена поръчка за доставка на бойни бронирани колесни машини.
Но нещата няма да спрат дотук. Предвижда се след това България да започне производството на подобна техника, съвместно със съюзниците ни от НАТО. Бъдещата машина ще е всъщност многофункционална платформа, която ще се оборудва по отделен начин за различните мисии и операции.
Всъщност такава е и световната тенденция. Затова е интересно да видим какви са най-използваните видове подобни бойни бронирани колесни машини във водещите страни от Алианса.
От началото на новия век САЩ оборудват сухопътните си войски с бронираната машина Stryker, която се базира на един от световните хитове в бранша – швейцарския броневик Piranha. Страйкърите са с единична цена около $4.9 млн. и се произвеждат в САЩ и Канада. Досега от конвейерите са слезли около 5000 брояот които към 4500 са в американската армия.
Машината е с тегло над 18 т. Задвижването е 8х8. Екипажът е от двама души, а превозваният личен състав е с обичайната численост
за подобен бронетранспортьор и варира в зависимост от мисията.
Въоръжението може да включва, например, 105-мм нарезно оръдие и 7,62-мм картечница. Особено внимание е отделено на бронировката. Машините от този вид, особено тези, използвани в мисиите в Ирак и Афганистан, са с усилена защита против импровизирани взривни устройства, мини и гранати.
Друга машина, използвана от американската пехота, е 4-колесната M 1117 Guardian. САЩ имат в армията си над 1800 такива машини.
Преди години Българската армия получи няколко екземпляра от тази техника, по-голямата част от които се използват в мисията ни в Афганистан. Гардиъните дори дефилираха на гергьовденския парад през 2008 г. в София.
Машината е с тегло 13,4 т, въоръжението включва гранатомет и картечница „Браунинг”, като може допълнително да се монтира и лека картечница.
Едни от най-широко разпространените бронирани машини в американската армия са т. нар. хъмвита- High Mobility Multipurpose Wheeled Vehicle (HMMWV). Познати са в гражданската си версия като „Хамър”.
Хъмвитата се превърнаха през последните 10-15 години в най-масовия американски броневик. От тях са произведени над 281 000 екземпляра. Сравнително невисоката цена за такъв тип техника – $220 000 за брой е сред основните фактори за толкова масовото им използване.
Другите причини за популярността им са те
хните качества. Машината е с нисък профил, което е предимство на бойното поле. Има и относително ниско тегло в сравнение с другите броневици – около 2,7 т. Дизеловият й двигател е икономичен и непретенциозен, осигурявайки достатъчно мощност за задвижването 4х4. Развива до 113 км/ч, а въху корпуса може да се монтират разнообразни оръжия, дори и ракетна установка и система за залпов огън. Хъмвито може да се оборудва като санитарен автомобил, като радиолокационна станция, дори като снегомобил с монтирането на верижни устройства на колелата. Именно многофункционалността е основният коз на тази машина, няколко десетки броя от която притежава и Българската армия.Европейските страни от НАТО и ЕС също имат своите постижения
в производството на колесни машини. Една от сравнително новите разработки е германо-холанският броневик Boxer. Машината с тегло 25,2 т, има 3-членен екипаж и може да превозва още 8 бойци. Боксерът може да се оборудва с 40-мм автоматична гранатохвъргачка или с картечница. Задвижването е 8х8, а дизеловият двигател е с мощност 711 к. с. Машината развива скорост до 103 км/ч., а с едно зареждане може да измине 1100 км. Бронята на боксера е изпълнена от композитни материали.
Германската армия използва и друга машина, доказала качествата си в мисиата в Афганистан – Dingo. Броневикът има единична цена около $500 000. Теглото му в различните версии е от 8,8 до 11,9 т. Машината развива над 90 км/ч и може да измине 1000 км с един резервоар гориво. Задвижването е 4х4, а двигателят е дизелов, с мощност 220 к. с. Освен в Германия, машината се използва и в армиите на Белгия Люксембург, Австрия, Чехия, Норвегия и т. н.
В Италия армията и карабинерите използват машината Puma, местно производство във вариант 4х4 (330 машини) и 6х6 (250 машини). Броневикът е
разработка
от новия век
и притежава качествата на съвременна, надеждна бойна техника.
Една от европейските класики сред този вид техника е финландската Patria. Създадена в края на 90-те години, машината с тегло от 16 до 27 т за различните варианти и мощност от 480 до 543 к. с. бързо намира място в армиите на много държави. Екипажът на Patria е от трима души, а тя може да превозва още 8-12 бойци със скорост 100 км/ч по шосе или 10 км/ч по вода. Армиите на Финландия, Швеция, Хърватия, 
Южна Африка, Обединените арабски емирства ползват този броневик. Полша не само ползва такъв тип машина, но на негова база произвежда и свой вариант – Rosomak, който представи и у нас по време на оръжейното изложение „Хемус 2012“ в Пловдив. Поляците използват почти 1000 машини от този вид и изнасят продукция в други страни.
Дали България ще закупи някои от тези бронирани машини и ще започне съвместното им производство? Или ще избере други? Предстои да видим. Важното е, че модернизацията на техниката в сухопътните вече започва.
