Застраховането днес сякаш стана почтено дело. Вече никой не притиска някого с бухалка, за да подпише полицата, както беше през 90-те години на миналия век. Всичко е регистрирано, законно, почтено. Отдавна никой не си и задава въпросите за първоначалния капитал. Но кой ни застрахова днес? Два последни доклада на Комисията по досиетата показват, че в нашата мила родина едва ли има случайни неща. Те обхващат само две големи застрахователни дружества, което не означава, че в другите няма да се констатира същото явление.
В доклада за ЗАД „Алианц – България“ на първо място излиза името на Валентин Моллов. Добре познато от времето на банковия „бум“ и последвалите фалити, в които изгоряха спестяванията на хиляди вложители, но пък едни други хора поставиха началото на новия си бляскав живот като кредитни милионери. Оказва се, че докато е бил банкер, младият тогава кадър е бил и член на управителния съвет и на съвета на директорите на „Алианц“ в периода 1991 – 1996 г. Докладът на комисията показва, че е регистриран на 18 октомври 1983 г. като секретен сътрудник на Първо главно управление –ДС под псевдонима „Мираклийски“. Графата „Снемане от действащия оперативен отчет“ е празна. Като основания за огласяването са посочени
собственоръчно написани агентурни сведения
разходни документи, отчетени от ръководили го щатни служители. Комисията посочва, че вече е бил вече обявен при проверка на Първа частна банка, на длъжниците към БНБ и ДСК, на длъжниците към банка „Хеброс“ и Първа частна банка.
В списъка на Комисията е и Димитър Желев, също по върховете на „Алианц“ от 1991 до 1999 г. Роденият през 1960 г. Желев е вербуван едва 20-годишен, през 1980 г. от офицери от РУ-ГЩ като сътрудник с псевдонима „Пашов“. И при него няма данни за снемане от действащия оперативен отчет. Кирил Калинов е бил в ръководството на „Алианц“, когато „са се наливали основите“ – член на управителния съвет през 1991 – 1992 г. Той е преминал през Второ главно управление, за да стигне до Първо главно. Бил е
секретен сътрудник
с псевдоним „Филипов“. И при него графата „Снемане от едйстващия оперативен отчет“ е празна. Като цяло в „Алианц“ са проверени 31 лица.
В ЗАД „Армеец“ проверката е обхванала 48 души. Там се оказва, че членът на надзорния съвет Красимир Станков е привлечен през 1981 г. като секретен сътрудник с псевдоним „Данов“ в Първо главно управление-ДС. За него комисията е установила съществуващо в документите предложение рег№3383/20 март 1990 г. „да се заличи по отчета на НРС архивно дело Фонд 1 – № 4972 – „Данов“. Членът на Надзорния съвет от 2009 г. Нансен Бехар е регистриран през 1965 г., едва 25-годишен, като агент „Огнянов“ във Второ главно управление – ДС. В документите за него има искане „да бъдат заличени от общосправочната картотека обр. 4 ръководените от 11 отдел – НСЗК агенти“ – „Огнянов“, рег. № 12 069.
Никола Мишев, член на надзорния съвет от 2005 г. като представител на „Химимпорт“ АД е бил осведомител с псевдоним „Борисов“. Вербуван е през 1974 г. за Второ главно управление – ДС, а след това е прехвърлен в обособилото се Четвърто управление – ДС, което имаше основно икономическа насока. Обявяван е и при проверката на Централна кооперативна банка. Валентин Димов, член на надзорния съвет от 2008 г., е бил
щатен служител на ДС
при Окръжно управление на МВР – Варна. „Тервел“ пък се е наричал като агент членът на управителния съвет Петьо Кирков. Вербуван е през 1987 г. за Трето управление – ДС – ВКР. Снет е от действащия оперативен отчет през 1988 г., но с това топлата връзка със службите не прекъсва, защото през 1989 г. е назначен за щатен офицер в РУ – ГЩ. И за да не мине списъкът само с разузнавачи и контраразузнавачи, комисията посочва, че членът на надзорния съвет от 2015 г. като представител на ЦКБ Сава Маринов Стойнов е бил щатен офицер в Шесто управление на ДС, където е постъпил през 1988 г.
По-добре късно, отколкото никога
Два скорошни доклада на Комисията по досиетата показват, че в две от известните застрахователни дружества не се е разминало без сътрудници и служители на комунистическите специални служби. Какво е в техните „събратя и посестрими“ ще проличи от другите проверки на комисията.
Но само тези два доклада показват, че едни и същи хора, които пак излизат на светло, са били в същата „осветена“ позиция и при проверките на фалирали и действащи банки, на длъжници към банките, станали известни като кредитни милионери. И какво от това, пита редовият данъкоплатец и гласоподавател, на когото така или иначе се крепи държавата. Засега – май нищо. Процесът на оповестяване на служителите и сътрудниците на комунистическите тайни служби върви вече близо две десетилетия. От първата комисия „Бонев“, през комисията „Андреев“, та до наши дни с работата на комисията „Костадинов“. В далечните романтични времена останаха трепетите при огласяването на политици, новоизлюпени бизнесмени и банкери, журналисти. Днес докладите на Комисията по досиетата не намират дори буква или звук отглас в медиите. На принципа на всеобщата апатия – и какво от това, след като обявяването на този или онзи не носи никакви принципни последици за него. Като филмовото заглавие „Делото е приключено – забравете!“ Или по нашенски – на съда всичко е ясно, да влезе убитият! Че кой друг да е виновен, освен убитият? Защо ли никой от управляващите вече четвърт век не намери смелост за каквато и да било реална лустрация? Това дава възможност на разкритията на комисията не само да се гледа с насмешка, но дори да не се обръща никакво внимание. Някой ще каже – късно е. Приехме закон, че за престъпленията на комунизма няма давност. Тогава защо да е късно за лустрация?
