Цвета Георгиева
– Г-н Димитров, какъв е погледът на един икономист към новата динамична среда за сигурност?
– Дълго време сигурността беше подценявана като фактор, който влияе и върху икономическото развитие. Преживяхме Студена война, но и Студен мир, но по-късно имахме добри перспективи за присъединяване към НАТО и ЕС и това някак се смяташе за даденост. И тогава тази връзка, положителна или негативна, не се виждаше толкова добре. Но когато започнаха да се проявяват неблагоприятни фактори по отношение на сигурността, които пряко започнаха да ни засягат – терористични атаки, бежанци, престъпност, много по-ясно и без специални анализи започна да се вижда, че такава връзка съществува и тя може да бъде силно негативна. И практиката е показала, че нестабилната политическа обстановка, силната военна или терористична заплаха снижават възможностите за добро икономическо развитие. А сега сме в такава много нестабилна, чуплива обстановка, когато съвсем дребни събития могат да предизвикат т.нар. ефект на пеперудата със сериозни последици и в сигурността, и в икономиката. Със сваления руски самолет в Сирия, например, изведнъж изчезват огромни търговски обороти, изчезват 4 млн. руски туристи в Турция. Това би могло да се отрази върху България и в положителен, но и в негативен аспект, с резки промени за икономиката. Да не развиваме мрачни сценарии, но те се случват. В някои европейски страни в момента има около 100-200 хил. бежанци, които, ако са в България, ще ни се налага да се грижим за тях чрез бюджета и чрез разходи за сигурност. Така че все повече ще се усеща връзката между сигурността и икономиката, което е ключово поле за изследване на икономиката на отбраната и сигурността по принцип. Но подценяването на сигурността като фактор доведе до това да подценим и правеното в областта на отбраната и сигурността. И хроничният бюджетен дефицит, недостигът на ресурси, липсата на модернизация, мотивация, на заплати са в резултат на това подценяване. На мисленето, че сме постигнали някаква стабилност, че има стабилен мир, че сме в мощни съюзи. И понеже няма утре да водим война, полека-лека да съкращаваме бюджета и най-вече способности, защото те се изграждат в продължение на много години, но много лесно се развалят.
– За какво ще стигнат малкото заделени в повече средства в бюджета за отбрана?
– Има две гледни точки. Обществото продължава да смята, че МО и МВР получават прекалено големи бюджети, което е следствие на продължаващото подценяване на системата за сигурност. Но от друга страна, трябва да се види какво правят тези бюджети, какво дават и какво очакваме да правят. И макар да не водим война, ние трябва да имаме определени способности, трениран персонал, което изисква и съвременна техника, съобразена със съвременните заплахи за сигурността. Така че другата гледна точка, на специалистите, които работят в икономиката на отбраната и сигурността, а и на нашите партньори от НАТО е, че ние продължаваме да недофинансираме отбраната и сигурността.
– Дори и с увеличения бюджет за отбрана?
– Дори и с него. Защото нормално приетото ниво си е около 2% от БВП, което беше и ангажиментът ни пред съюзниците на срещата в Уелс в дългосрочен план. През 2007-2008 г. България поддържаше подобни проценти. Тогава, хубави или лоши, но имаше сделки за модернизации. След това решихме, че около нас е спокойно и слязохме до ниски нива на бюджета. А сега правим опити да върнем това ниво. И не само да кърпим бюджета, защото идва момент, в който използването на определено въоръжение и техника естествено приключва. Пестим от инвестиционни разходи, от обучение на хората, но трябва да се поддържа нормално ниво на структурата на разходите-заплати, обучение и тренировки, експлоатационни разходи, модернизация.
– Т.е. проблемите ни връхлетяха, няма как да ги отлагаме?
– Д а, дългото отлагане на проблемите забавя решението за превъоръжаване и модернизация на армията, намалява възможностите за решение, защото някои от алтернативите изчезват. Удължава се още повече и процесът на решаването на проблемите. Така че и да влагаме някакви усилия, които обаче не ги виждам толкова приоритетни и толкова силни с новия бюджет, ще ни отнеме време да се измъкнем от ситуацията, която е много близка до критичната. Очаквам да започнат да излизат проблеми, дълго замитани и скрити някъде. Това важи и за ВВС, но и за ВМС, и за Сухопътните войски. Ако досега за 6-7 г. са били „спестени“ няколко милиарда от бюджета за отбрана, те трябва да бъдат възвърнати, за да поддържаме способностите, които сме си начертали като военно планиране. Алтернативата е да намалим способностите на ВС, което ще изисква дори нови съкращения на персонала. Икономиката работи с вход и изход. На входа влагаме едни ресурси, които и при най-добрите мениджъри могат да произведат определени резултати, но не повече. Ако удвоим ресурсите, ще се удвоят и резултатите. А ние дълго време вървяхме надолу.
– Каква е Вашата прогноза за средата за сигурност, след като анализатори определиха действията на Турция като бежански рекет?
– Въпросът е дали общата система за отбрана и вътрешен ред има способности ефективно да спира бежанците на границата. В новия бюджет не виждам средствата за построяване на защитното съоръжение и подсилване охраната на границата.
Ние не знаем дали този рекет или, по-дипломатично, натиск на Турция няма да продължи с групи бежанци, изпращани към нас и към Гърция. Заплетените отношения Анкара-Москва и ситуацията в Сирия също увеличава неопределеността и риска пред сигурността ни. Това означава, че трябва да се готвим за защита във всякакъв аспект – и военна, и във вътрешната сигурност. Т.е. да увеличаваме бюджетите и да имаме по-голям резерв за този приоритет. Структурите на заплахите – бежанци и терористи, които могат да проникнат с тях, са нетрадиционни за нас. Добре, трябва да поддържаме бойната авиация, патрулните кораби или бойните машини на пехотата. Но важно е и възможността за справяне с фактори като бежанците или терористите. Системата на отбраната върви към противодействие на традиционни военни заплахи-срещу армии, срещу въоръжени сили. А в ученията на времето с Алианса, в които участваха и наши военнослужещи, постоянно се тренираше в условия на нахлуване на бежанци, ситуации на пропусквателни пунктове. Постепенно се фокусирахме върху съвместимостта в чисто военен аспект. Но възникващите около нас конфликти с бежанската вълна не изискват изтребителна авиация и танкови и ракети, а лагери, огради, проверки, работа с тези хора, а и активна дипломатическа дейност. Изисква се комплексен подход.
– Как образованието „се нагажда“ към динамичната среда за сигурност?
– Ние не можем да покрием абсолютно всичко в обучението. Но сега имаме и една нова магистърска програма-„Икономика на отбраната и сигурността-специализация ядрена сигурност“. Тя е за хора, които имат поне 10-15 г.стаж в съответните производства, структури и институции, които се нуждаят от тези допълнителни знания. Тъй като ядрената сигурност е интердисциплинарен проблем, който включва 7-8 научни направления-право, сигурност, ядрена физика, икономика, който е и международен проблем. Програмата се случва благодарение на доброто сътрудничество с Международната агенция по атомна енергия. Ще имаме и чуждестранни студенти, препоръчани от техните правителства. Експерти смятат, че много трудно терористи могат да стигнат до създаване на ядрени, химически или биологични оръжия. Но не е невъзможно. Водещите специалисти в борбата с тероризма изтъкват вече като вероятна заплаха атаката срещу ядрени централи или използването на мръсни бомби. А логиката на терористите е такава -„показаха“ ни атаки с автомати, с камикадзета, със самолети. Следващото зрелищно „шоу“ може да бъде нещо от този род. За отговор на такава заплаха трябва да имаме подготвени кадри.
Проф.д-р Димитър Димитров е декан на факултет „Икономика на инфраструктурата“ и ръководител на катедра „Национална и регионална сигурност“ на УНСС.
