– Не, по-скоро се потвърдиха някои очаквания. Две трети от бежанците в България са с много ниско образование. Явно у нас минават хора, които трудно плащат по-високи такси за пътя си на трафикантите. Но за нас беше по-важно какви са нагласите им за интеграция, не толкова профилът им. Повечето от тях биха искали сами да си изкарват прехраната, само 20 % ще разчитат на държавите – приемници. Категорично 90% не биха останали у нас. С това се обяснява, че в България само 3 деца са се записали в училище. Повечето бежанци смятат, че българските власти се отнасят добре към тях, само биха желали документите им да се обработват по-бързо. Един от Сарагоските критерии за интеграция е нагласата на самите общества към бежанците, дошли в страната. Повечето от половината от българските граждани смятат, че трябва да приемаме мигранти в ограничен брой и само съобразено с възможностите на държавата. Също толкова смятат, че чужденците няма да допринесат за българското общество заради различията в нагласите, религиите и традициите. Хората считат, че информацията за бежанците, въпреки че е обилна, често е подвеждаща, целенасочено изкривена, манипулативна и недостатъчна. На въпроса, дали биха живели в съседство с мигранти, 60% от запитаните се страхуват. И повечето – от неяснотата. В обществото ни е голям страхът от това, че с мигрантите идват и терористите. Но нямат притеснение дечица на бежанци да учат в български училища. Както и приемат, ако чужденецът е високо образован, да бъде предпочетен от българския работодател. Затова сред основните изводи на изследването е, че е необходима качествена информационна кампания. Повечето запитани смятат, че обществото се отнася положително към бежанците. Но много малко от бежанците ще се върнат в родината си, ако се подобрят условията. Те не идват в Европа с идея да се върнат, идват, за да останат. И това е нова характеристика на мигрантите днес. Затова със страшна сила виси въпросът за държавните политики за интеграция. А в европейските общества такива политики няма. Но трябва да се мисли превантивно, не е несериозно да разчиташ, че бежанците няма да останат… Засега ние ще приемем 900 души от Италия и Гърция. А липсата на интеграция е най-краткият път към радикализацията.
– Готов ли е целият сектор сигурност за такава ситуация?
– Новите заплахи изискват концентрация на потенциала на цялото общество, на цялата система за сигурност, а тя все още не действа като единен организъм. Все още не е изяснена ролята на армията в охраната на границата, в антитероризма. България като външна граница на НАТО и ЕС сега, а повече и в бъдеще ще е подложена на миграционния натиск. Досега системата на охрана на границите трябваше да контролира единични случаи на нарушение. Сега нарушаването й става масово от стотици хиляди хора. На практика границата е невъзможно да се запечата. Бежанците имат джипиеси, по телефон от трафикантите са насочвани къде да направят пробив в оградата. С охраната й МВР с неговите способности обективно не може да се справи. Затова целият сектор за сигурност трябва да отговори на предизвикателството. И огромният въпрос е къде е мястото на Българската армия. Досега тя нямаше задачи, свързани с охрана на границата и подпомагане на МВР.
Но като говорим за ролята на армията, това означава, първо, да изградим способностите й – с какви сили и средства, по какви процедури, с какви хора и специалности. Трябва да се разработят начини на взаимодействие между МО и МВР. Системите на двете министерства за комуникации са различни, заради което се комуникира чрез мобилните телефони, което е недопустимо. Важно е не само с какви технически средства разполагаме. Да се разработят процедури за действие при охрана в случаи, например, на масово навлизане на чужденци. Структурите, които се занимават с планиране и подготовка на операции, да разработят различни варианти, да има тренировки. Това е дълъг процес. Предстои на армията да се подготвя и за такива дейности, защото масовото и неконтролирано навлизане на бежанците през границите ни е най-непосредствената заплаха за сигурността на страната. Трябва да мислим и за ролята на армията в овладяване на терористични заплахи, да започнем да обучаваме армията и да помислим къде да се фокусира това обучение – може би това са специалните части. Необходим ни е задълбочен анализ от гледна точка на новите рискове и заплахи къде да насочим финансовия ресурс, който ще си остава ограничен още много дълги години. За съжаление, не виждам този баланс къде да отидат парите – за ВВС, за Сухопътни войски, за ВМС… Има го само концептуалният документ.
– Т.е.нито една страна не може да ни гарантира, че ще се опазим от масов поток на прииждащи мигранти?
– Европа и европейските страни трябва да помислят как те гарантират своята сигурност, а не да разчитат на други държави. Много са факторите, които могат да се използват, но лостът на управление трябва да си бъде в Европа. Не е подходът да се плаща на друг за собствената ти сигурност…
– Бежанците каква диагноза сложиха на ЕС?
– Конференция на Софийски форум на сигурност наскоро оцени влиянието на бежанската криза в Европа. И констатирахме, първо, че ЕС няма механизми да се справя с кризи от комплексен характер. Второ, не са изградени органите й, инструмента за това. Европейската политика за сигурност и отбрана на практика не функционира като единна политика, а е повече сбор от политиките на всичките 28 държави, които търсят националното решение. Освен това, европейските лидери трябва да предприемат много и непопулярни решения, а те не го правят. Т.е. Европа има нужда от силно лидерство в такъв критичен момент. Резултатите от регионалните избори във Франция с победата на партията „Национален фронт“ на Марин льо Пен до голяма степен е повлияно от бежанските вълни и от това, че правителствата не могат да се справят със ситуацията. Голяма е и опасността Балканите да останат изолиран остров, като буферна зона за бежанците.
– Необходими ли са правни промени, за „да се подплати“ по-широкият ангажимент на БА?
– Абсолютно задължително е да се промени Законът за отбраната и ВС и да се регламентира по-тясното участие на „БА“ в дейности, които досега се считаха приоритет на МВР. Сепарирането на сектора трябва да се преодолее, далеч сме още от интегрирания сектор на сигурност, според Стратегията. Важно е да се мисли за придобиване на способности и как ще бъдат използвани за нуждите на целия сектор на сигурността, който сега е парцелиран. А нито една система вече не може да действа самостоятелно в справянето с бежанци, с терористични заплахи. Добре че пакетът от закони по сигурността вече са в действия. Съветът по сигурността има нови правомощия и неговата отговорност е голяма, за да се намерят подходящите механизми за координация между държавата, бизнеса, неправителствените организации, академичните среди, целия експертен потенциал. Много често бизнесът има много информация за определени рискове като кибертероризма, дълбоко неглижиран у нас…
Отговорността за сигурността винаги ще бъде на държавата, но тя трябва да се опита да впрегне и целия потенциал на обществото. Трябва да се говори много за рисковете от киберпрестъпленията. А младите най-често се поддават на влияние, на радикализация в интернет. Над 90% от сражаващите се млади хора за „Ислямска държава“ са вербувани в мрежата…Трябва да се разработят модули за обучение от най-ранна възраст, за да не остава младият човек сам и незащитен срещу пропагандата на ислямизма. И това да е национална политика.
– А възможно ли е да прогнозираме донякъде бежанския поток?
– Със започването на зимния сезон допреди известно време очаквахме, че бежанците ще намалеят. Но това, което се случва, е увеличаването им през т.нар. Балкански път. През него се насочват хора, които досега са преминавали през Средиземноморския, където с малки съдове през зимата пътят е невъзможен. Освен това, регионите – източници на бежанци, продължават да са раздирани от проблемите си. Повечето държави в Африка имат изключително младо население (над 50% са под 25 г.) без възможности за работа. Притеснява ни, че се увеличава относително броят на мигрантите от Афганистан и Пакистан. И не може да се разчита, че потокът ще намалее в близките години.
