Информационен център на Министерство на oтбраната

Чрез „законови“ репресии – към комунизъм

На 4 декември 1947 г. Шестото Велико народно събрание приема новата конституция на България. Формалното оправдание за нейното създаване е, че Търновската вече е изчерпала съдържанието си в новите времена. Още повече, че с референдума от 8 септември 1946 г. „народът единодушно се е произнесъл“ формата на държавно устройство да бъде република, към която комунистите небрежно добавят „народна“. А според Търновската конституция България е конституционна монархия. Но най-големият „зор“ на комунистическите автори на новата конституция, наречена Димитровска, по името на техния вожд, е създаването на законова възможност за най-големите икономически репресии – национализацията и „доброволното“ коопериране на земята.

BELENEПреди това обаче трябва да бъдат разчистени всички противници на промените, които насочват България по пътя на съветския комунизъм. „Дъртите фашаги“ вече не могат да са пречка, защото част от тях са избити още в първите дни след 9 септември 1944 г., а някои от тях после са осъдени на смърт „задочно“. „Народният съд“ ликвидира физически чрез разстрел или чрез смърт в лагерите още през 1945 г. останалите от тях. Пречка пред съветизацията на страната се оказват довчерашните съюзници в ОФ, които виждат накъде комунистите насочват държавата и излизат в опозиция с надеждата, че по парламентарен път могат да отстояват демократичните ценности, в името на които са създали ОФ.
Разправата започва още през 1945 г. Тогава при странни обстоятелства умира социалдемократът Григор Чешмеджиев, министър в първото правителство на Кимон Георгиев от 9 септември 1944 г., излязъл още през 1945 г. в опозиция. В началото на 1946, по указание на ЦК на БРП (к) започва тотално настъпление срещу опозицията. Нейни дейци са арестувани, вестниците й спирани,  пропагандата срещу нея се води ожесточено.  На 12 юли 1946 г. е първата присъда срещу д-р Г. М. Димитров, макар той вече да е в чужбина. 71-годишният социалдемократ Кръстю Пастухов е осъден на 5 години затвор за две свои статии. За своите убеждения, изразени на страниците на вестника на БРСДП (обединена) „Свободен народ“, е съден неговият главен редактор Цвети Иванов. През август се провеждат  още два големи процеса – срещу „Тайната военна организация „Цар Крум“ и ВМРО, завършили с три смъртни присъди и различни срокове затвор. Започват процеси срещу офицери и чистка в армията. На 27 октомври 1946 г. се провеждат избори за Шесто ВНС, което трябва да изработи новата конституция. Възможностите на опозицията в предизборната борба са силно ограничени – властта си служи с насилия, заплахи, арести срещу нейните привърженици. Фалшифицират се и изборни данни. Въпреки това опозицията има 99 места срещу 366 за ОФ, от които 275 са комунисти. На 22 ноември 1946 г. е сформирано третото ОФ правителство. Истината започва да става ясна. За първи път то се оглавява от комунист – Георги Димитров, който е председател на ЦК на БРП (к). Пълната комунизация все още не може да бъде установена поради очакванията на решенията за следвоенното устройство на Европа и света. На 10 февруари 1947 г. в Париж е подписан мирният договор. Опозицията свързва надеждите си с клаузата за изтеглянето на съветските войски. Това обаче трябва да стане 90 дни след влизането на договора в сила. Време достатъчно за комунистите, да ликвидират опозицията и веднага след ратификацията на договора да унищожат физически, чрез монтирани съдебни процеси, нейните водачи. Решителният удар е срещу лидера на най-влиятелната опозиционна партия БЗНС – Никола Петков. На 5 юни, след като САЩ ратифицират мирния договор, в парламента постъпва прокурорско искане за сваляне на депутатския имунитет и за ареста на Петков. Осъден е на смърт. Присъдата е изпълнена с одобрението на съветското ръководство в първите минути на 23 септември, седмица след влизането в сила на мирния договор и три дни след официалното признаване на българското правителство от Вашингтон. На 26 август неговата партия е забранена със закон. Така пътят към пълната съветизация на България е разчистен. Остава да се приеме нова конститу
KONSTITUCIQция, която законово да обслужва  комунистите. Колко са били зависими от Москва показва фактът, че нова конституция те приемат още на 20 юни 1947 г. Но политическите промени в източния блок след създаването на Коминформбюро през септември 1947 г. повлияват и върху подготовката на новата конституция. Готовият вариант вече не отговаря на новите нагласи за ускорени преобразования към съветския модел на държавен социализъм и се налага проектът да бъде драстично променен.

През ноември със съветска „помощ“ и под контрола на ръководството на БРП (к), парламентарната комисия, председателствана от Васил Коларов, изработва новия проект за конституция. На 29 ноември той е внесен за обсъждане във ВНС и още на следващия ден – 30 ноември, е гласуван на второ четене, на практика без обсъждане. На 4 декември 1947 конституцията на НРБ е приета с подписите на 375 депутати, останали в парламента след арестуването и осъждането на смърт на Никола Петков и разпускането на неговата партия. Публикувана е на 6 декември. Комунистите ликуват. 
Пътят „към социализма“е открит. За тях това е национализация на индустриалните предприятия и съветизация на селското стопанство, макар и на „доброволен“ принцип. Конституцията посочва като основна собственост държавната, забранява крупни селскостопански имоти. Приема и кооперативната, но това е уловка за бъдещата скрита национализация на земята. Все пак не е зачекната и частната, но с изключително много условия. Само три седмици по-късно, на 23 декември 1947 г. въоръжени комунисти нахлуват във фабриките, изхвърлят собствениците, наричани до вчера „патриотични индустриалци“, някои от тях убиват, повечето пращат в Белене. Национализирани са банките и дори занаятчийски работилници. И така, по завета на Ленин, „фабриките стават на работниците, а земята на селяните“. Само че българският селянин, за разлика от руския мужик, обича парчето си земя и се грижи за него. Отнемат му го насила. А работниците не стават акционери в „своите“ фабрики, а остават наемници, ръководени вече от необразовани и негодни за управление на предприятия хора. Последиците от безумието на „Димитровската конституция“ по отношение на индустрията и на земята са видими и до днес. Спрян е естественият ход на промишленото развитие на страната и на усъвършенстване
NIKOLA PETKOVна селското стопанство. Въведено е плановото стопанство. Свободната инициатива е погребана, а всяка нейна проява е „вражеска дейност“. В държавното управление се играе на „демократизъм“. 

По съветски модел е създаден Президиум на Народното събрание, а неговият председател се води държавен глава. Също както по времето на Сталин в СССР като държавен глава се е изживявал престарелият Михаил Калинин. Затова и безличният пост щедро е преотстъпен от комунистите на „верния съюзник“ – казионният БЗНС и до 1971 г. държавен глава юридически е неговият послушен председател Георги Трайков. Тази „несправедливост“ е премахната с новата конституция от 1971 г. Тогава комунистите си създават Държавен съвет, слагат за негов председател и съответно – държавен глава генералния си секретар Тодор Живков. За да е ясно най-после кой управлява в тази държава!

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Архив

Scroll to Top