Доха е известна дестинация за представителите на българския елит, но все още реализацията на първоначалните идеи за мащабни инвестиции и джоинтвенчъри е доста скромна. За броени години Катар направи скок, на който биха завидели дори азиатските „тигри“. От затънтена провинция на Британската империя, прочута единствено с лова на перли, полуостровът само за няколко десетилетия не само догони, но и
надскочи най-развитите страни
Тази трансформация, естествено, стана възможна благодарение на огромните газови залежи (от порядъка на 26 трилиона куб.метра) и тяхната разработка и експорт. С доходи от 83 хиляди долара на глава от населението Катар заема второ място след банкерския рай Лихтенщайн. Но това е само половината от истината за катарското чудо. Витрината на този успех – столицата Доха, се превърна и в глобален хъб, който в пълна степен реализира предимствата на трансконтиненталния бизнес. А това на свой ред е следствие на балансираната политика на привличане на най-успешните световни компании, някои от които избраха Катар за свое седалище. Днес правителството на страната подкрепя местните бизнесмени, но същевременно създава оптимални условия за чуждестранните предприемачи. Миналата година бе вдигнат таванът на акциите/собствеността, която може да бъде придобивана от чужди граждани, на 49%.
Когато една страна разполага с такива огромни пропорционално на населението си ресурси, от първостепенна важност е как те да бъдат инвестирани не само най-изгодно, но и стратегически най-разумно. В Западна Европа катарските инвестиции са
пословични
със своя размах
и ефикасност. Неотдавна медиите информираха, че Катар притежава 20% от Лондонската борса и е най-големият акционер в мегабанката „Барклис“. Друг тип инвестиции се извършват в социалната и духовната сфера, където ползите невинаги се измерват с парични постъпления. Образованието представлява едно от приоритетните направления в страната. Местният вариант на Студентско градче, отстоящо на около половин час с кола от центъра на Доха, обединява филиали на осем университета от САЩ, Великобритания и Франция и приютява студенти от над 90 държави в света. При това, в повечето случаи не само висшето образование, но и някои магистърски програми са напълно безплатни или се покриват от изгодно предоставяни кредити.
Катар отделя нарастващо внимание и на развитието на Доха като
културен център с общоарабско и световно значение
Музеят за ислямско изкуство е един от най-оживените културни средища в страната, в който може да се проследи преходът от древноарабската калиграфия и декоративни изкуства към модерните форми на художествено творчество. Самата сграда на музея, сътворена от автора на стъклената пирамида пред Лувъра – архитекта от американско-японски произход И.М. Пей, е една от най-забележителните сгради в столицата.
Но ако има една сфера, с която катарците се гордеят с право, това е спортът в двата му варианта – масов и елитарен. Самият Емир Тамим, който е начело на страната от юни 2013 г., е известен с активната си подкрепа за превръщането на нацията в лидер в арабския спорт. Събитието, което и занапред ще фокусира както инвестиционната дейност, така и публичния интерес, е предстоящото
световно първенство по футбол през 2022 г.
Отчитайки климатичните особености на страната, бе решено по изключение то да протече през зимния сезон, който е най-подходящ за спортни състезания на открито. Вече се изгражда гигантска инфраструктура, около няколкото стадиона, които предстои да бъдат изградени. От представените проекти може да се направи заключението, че извън тяхната несъмнена функционалност те представляват и достижение в архитектурно отношение. Очакванията на властите са свързани с превръщането на спортната инфраструктура в база за бъдещо развитие на редица спортове, които се ползват с популярност из целия арабски свят.
Когато се говори за Катар, не може да не се спомене за друг един феномен – този път от сферата на журналистиката и сателитните медии. Появата на финансирания и базиран в Катар телевизионен канал „Ал-Джазира“ датира от 90-те години на миналия век. Неговата поява на медийния пазар предизвика същинска революция в арабската журналистика. Тук трябва да споменем, че в течение на десетилетия в информационно отношение отделните арабски държави изграждаха местна журналистика, която не само се намира под опеката на съответните режими, но и до голяма степен загърби случващото се в обширния арабски регион.
Метеоритният възход на „Ал-Джазира“
като първата истински популярна сателитна телевизия, достъпна от Атлантика до Залива, както и в по света, не само въведе нови медийни стандарти, но и на практика реализира обединяването на голямата арабска аудитория. Така журналистите на практика осъществиха онова, което не се оказа по силите на панарабските режими и партии. Днес Катар разполага и с впечатляващи общоарабски електронни издания – вестници и сайтове, които се четат в целия свят и формират общественото мнение в различни точки на земята. Неотдавна Катар лансира втория си сателит с поредния пакет от 300 телевизионни канала.
Eмил Ценков