На 13 декември Пловдивският военен съд навърши 130 години от своето създаване. Учредяването му е станало с указ № 58 от княз Александър I, с който се назначава и военен прокурор към него. По същото време с отделни укази са създадени военни съдилища в София и Русе. През всичките тези години историята на Военен съд – Пловдив, е непрекъсната и той е доказал, че е една
неразделна част от правосъдната система
на държавата, като е отстоявал своето място с професионализъм, отбелязва неговият сегашен председател полковник Асен Шопов.
На тази длъжност той е от 17 октомври 2014 г., като решението на Висшия съдебен съвет е от 9 октомври. Роден е на 5 януари 1963 г. Завършил е Военното училище в Шумен през 1986 г. В продължение на 10 години е служил на различни длъжности във военни формирования на Българската армия. През 1996 г. е завършил висше образование по специалността „Право“ и от 1 септември същата година е назначен за съдебен кандидат във Военен съд – Пловдив, като задължителен едногодишен юридически стаж. От 2 октомври 1997 г. е младши съдия в съда, а след това е военен следовател във Военноокръжна прокуратура – Пловдив. От 2001 г. е военен съдия в Пловдивския военен съд, а от 5 януари 2010 г. става негов заместник-председател.
Така полковник Шопов преминава цялата йерархична стълбица. Познава в детайли спецификата на военната служба и нормативните документи, които се отнасят до организацията на дейността на Въоръжените сили. Освен него, съдии в Пловдивския военен съд са полковниците Румен Катрев и Стойко Спасов, майор Величка Влашева и старши лейтенант Даниел Луков.
Но да се върнем към някои
щрихи от дългогодишната история
на съда. През 1880 г. военният министър издава заповед, с която са създадени полкови съдилища към съответните армейски подразделения и военни съдилища, според съществуващите военносъдебни окръжия. На 6 септември 1885 г. в Пловдив е обявено Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Малко след това Сърбия обявява война на България. Българската войска въпреки скорошното си създаване успява да отблъсне нападението и достига до гр. Пирот. Там на 13 декември 1885 г. княз Александър I подписва указа за учредяването на Военния съд в Пловдив.
На 12 декември 1887 г. е приет първият военнонаказателен закон, като в него са уредени всички въпроси, свързани с военните престъпления. На 16 декември 1889 г. е утвърден
първият Военно-съдебен закон
Според този закон правосъдието във войската се осъществява от полкови съдилища, военни съдилища и Главен военнокасационен съд със седалище в София. Във военно време, когато съответната армейска част се придвижва извън територията на страната, се формира полеви съд. Полковите съдилища се създават към всеки полк от Българската армия, като се състоят от председател и двама членове.
През 1937 г. е приет нов военнонаказателен закон. През Втората световна война съществуващите до момента военни съдилища в градовете София, Пловдив и Шумен се преобразуват във военнополеви съдилища и им предават по компетентност цивилните лица, обвинени в извършването на политически престъпления. В новозавладените територии, наречени още „Нови земи“, също се създават военни съдилища, според седалищата на дислоцираните в тях български армии – Скопие и Драма.
След 9 септември 1944 г. в България е установено ново обществено-политическо устройство, като се възстановяват военните съдилища в първоначалния им вид в градовете София, Пловдив и Шумен. Военно-съдебният отдел остава в структурата на Министерство на отбраната, като осъществява командно-административни функции спрямо всички военни съдилища в страната. Главният Военно-касационен съд се закрива и се създава Военна колегия към Върховния касационен съд.
Извършва се сериозна
реформа в наказателното правораздаване
През 1949 г. се приема нов Военносъдебен закон, с който за първи път се въвежда институтът на подготвителното заседание, което по-късно с известни изменения намира място в НПК. През 1949 г. се приема нов Военнонаказателен закон. През 1950 г. по административен ред се извършва сериозна структурна промяна във военното правораздаване, като съществуващите до момента военни съдилища се раздробяват на армейски военни съдилища, областни военни съдилища и дивизионни съдилища. Така на територията, обслужвана от сегашния Пловдивски военен съд, се създават дивизионни съдилища в Казанлък и Хасково. В Пловдив, в старата сграда, намираща се на ул. „Княз Богориди“ №10, на различни етажи се разполагат Областният военен съд и Армейският военен съд.
През 1952 г. се приема първият НПК, с който се отменят в по-голямата си част разпоредбите на Военно-съдебния закон и за първи път се създава нова глава, която предвижда въвеждането на особени правила по производство пред военните съдилища. В нея е предвидено изрично, че на военните съдилища са подсъдни делата за престъпления, извършени от военни и приравнени на тях лица по време на службата им или в съучастие с граждански лица.
От 1 януари 1955 г. съгласно заповед на министъра на народната отбрана, областните и войсковите военни съдилища се реорганизират в пет военни съдилища – София, Пловдив, Сливен, Плевен и Варна. През 1956 г. се отменят военнонаказателният закон и военносъдебният закон от 1949 г. и в преименувания като заглавие Наказателен кодекс се създава нова глава, озаглавена „Военни престъпления“. Приема се, че на военните съдилища са подсъдни не само престъпленията, извършени от служители на МНО, но и на МВР, волнонаемни и граждански лица в съучастие с тях през време на службата им, както и на сътрудниците при и по повод на поставените им задачи. През 1956 г. се изменя новият НПК, като се закриват съществуващите до момента областни и дивизионни съдилища и се възстановява старата структура на военните съдилища по армии. Територията на 2-ра армия със седалище в Пловдив отново се обслужва от Пловдивския военен съд.
След началото на демокрацията на Република България през 1991 г. е приета най-новата конституция. В нея се предвижда разделение на властите, при което се обособява
съдебна власт със самостоятелен бюджет
Според чл.119, ал.1 от конституцията, правораздаването у нас се осъществява от ВКС, ВАС, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища. През последните години многократно е променяна компетентността на военните съдилища, като от нея са отпаднали и са възвръщани служителите на МВР и други министерства и ведомства. Военносъдебното управление (отдел) е на двойно подчинение – структурно се води към Министерство на правосъдието, а кадрово към Министерство на отбраната. Управлението просъществува до 1996 г., като се закрива след приемането на новия Закон за отбраната и Въоръжените сили. Обособяването на военните съдилища и прокуратура от Министерството на отбраната се осъществява фактически през 1997 г., като те запазват ползваното от тях до момента движимо и недвижимо имущество и преминават окончателно към бюджета на Съдебната власт. 
В края на октомври 2005 г. се приемат изменения в НПК, в който е предвидена специална глава ХХIII за особените правила на разглеждане на наказателни дела от военните съдилища. Те запазват компетентността си по отношение на по-голямата част от лицата, посочени в действащия сега процесуален закон.
Пловдивският военен съд се ползва с уважение и авторитет и аз съм уверен, че неговата дългогодишна история има своето бъдеще и в следващите години, заявява неговият председател полковник Асен Шопов. Това е така, уточнява той, защото сложните и динамични времена, в които живеем, безспорно изискват съществуването и необходимостта от такива структури като Военния съд, които едновременно, и като част от съдебната система, са част и от системата за национална сигурност и неин гарант за стабилността.
Още повече, продължава полковник Шопов, съдебният ни район обхваща шестте области – Пловдивска, Пазарджишка, Кърджалийска, Смолянска, Хасковска и Старозагорска, където на практика е концентрирана около 60-65 процента от цялата Българска армия. Така че, заключава той, обективно има необходимост от обезпеченост и гарантирането на Военен съд – Пловдив.
