В творбите, които изчетохме, се откроява образът на българската проза през изтичащата година. Образ уверен, обещаващ, а на места и завладяващ. Познати от предишни години автори потвърждават литературното си присъствие. Млади писатели, между тях и дебютанти, показват завидна увереност, отличен език и сюжетна свежест. През 2015 прочетохме немалко нова българска проза, написана със сигурна ръка и заредена с енергиите на будно и търсещо въображение. Само с един поглед върху номинациите ще установите, че в тях присъстват автори от всички поколения в днешната българска белетристика. Освен че доказва динамиката на литературния процес, това е и приятно обещание за бъдещето.
Литературата днес щастливо се отличава от повечето области на българския живот. По някаква неуловима причина тя се избави от разорението и унижението, които сполетяха различни отрасли, науки и цели пластове на обществото, за зла чест на цяло поколение българи. Не че нямаше опити, не че нямаше желаещи, не че нямаше и нещо като ликвидационни съвети и в литературата. Но литературната нива надживя всичко това.
Не трябва да ме подозирате в удобно премълчаване на проблемите на днешната литература. Ако говорим за прозата, от журито на „Хеликон“, тези проблеми се виждат отлично. И днес има конюнктура, и днес има номенклатура, а класово партийният-подход от миналото нерядко се заменя с касово-партиен. подход. (По-често касово и по-рядко партиен.) Поддържа се и равномерният приток на бездарни съчинения.
Разстройва ме най-вече наивното, но и професионално безотговорно слугуване на хепиенда. Унизителното усилие непременно да се възвие драматично повествование към благополучен (в миналото му казваха оптимистичен, а днес позитивен) завършек, не е добра идея. През ръцете ни минават немалко добре написани книги, които щастливият финал направо потопява. Който е подучил авторите, че хепиендът прави книгите им по-продаваеми, а и по-стойностни, той ги е и провалил. Бестселър е американско понятие, но и в самата Америка книгите на нейните класици не са били бестселъри. Най-продаваните книги по тяхно време са други и техните автори в повечето случаи са вече забравени.
Днес никой не може да предскаже отсега как ще се увеличи белетристичната продукция в България, след като телевизията обучи хиляди свои зрители на майсторлъка в писането на романи. Но за това ще мислят други. Четиринайсетият носител на наградата за нова българска проза „Хеликон“ е писателят Недялко Славов, отличен за романа „432 херца“. Отличието се присъжда за извисеността и хуманноста на посланието, за новаторската и майсторска поетика, както и за блестящия език на романа. Ако трябва да се доближим до образността на автора, в „432 херца“ той е постигнал автентичните трептения, присъщи на най-красивата и магнетична литература. Да му пожелаем творческа сила и леко перо, а на романа му – милион читатели…
„432 херца“ на
Недялко Славов
получи „Хеликон 2015“
Романът „432 херца“ от Недялко Славов (издателство „Хермес“) спечели наградата „Хеликон“ за нова българска художествена проза ’2015. Това реши след гласуване журито в състав Калин Донков (председател), Веселина Седларска, Бойко Ламбовски, Светлозар Желев и Юри Лазаров. Наградата се присъжда за извисеността и хуманността на посланието, за новаторската и майсторска поетика, както и за блестящия език на романа.
Миналата година романът на Недялко Славов „Портрет на поета като млад“ бе номиниран за наградата „Хеликон“. Наградата бе връчена в книжарницата „Хеликон-Витоша“ от миналогодишния носител Христо Карастоянов („Една и съща нощ“, „Жанет 45“). „Досега бях убеден, че всяка власт мрази книгите. От книгата на Недялко Славов разбрах, че всяка власт мрази неистово и музиката. Щом могат да си позволят, според тази книга, да посегнат на основния тон на вселенската хармония, да го направят удобен за маршове и за фанфари… “, сподели авторът на „Името“ и „Една и съща нощ“. „Горд съм, че съм избран – каза авторът Недялко Славов. Виждам поне 4-5 писатели, които можеха да са на мое място. „Хеликон“ е огромен шанс за всеки един автор“.
Ето останалите номинирани: „Печатарят“ на Силвия Томова, „Орлов мост“ на Владимир Зарев, „Кротките“ на Ангел Игов, „Скарида“ на Димитър Коцев–Шошо, „Аврамови хроники“ на Стефка Венчева, „Разглобено лято“ на Людмил Тодоров, „Гръцко кафе“ на Катерина Хапсали, „Лисицата“ на Галин Никифоров, „Една и съща река“ от Здравка Евтимова, „Котката“ от Мариана Найдова и „Отклонения наесен“ от Чавдар Ценов.
Калин Донков
