Първата обществена елха грейва във Военния клуб

Първата обществена коледна елха у нас грейва във Военния клуб. Инициатор за нейното поставяне там през 1887 г. е княгиня Клементина. Майката на новоизбрания български княз Фердинанд, която идва със сина си в България, донася със себе си и коледните традиции от родината. Известно е, че германците украсяват коледно дърво, което символизира живота, здравето и плодородието.   

У нас до Освобождението това не е познато. Християни  сме, но народните обичаи на предколедната вечер не са „разписани“ в православния канон. Според някои каноници нечетният брой ястия, особено числото седем, чесънът, който гонел злите духове и други подобни носят в себе си нещо езическо. Също като мартениците.  

Българинът е посрещал Коледа с постната вечеря на Бъдни вечер, прикадена от стопанина, с молитвата и безквасната пита, на която бодвали тънка восъчна свещица, с коледарите, с песните и заклинанията за здраве и берекет. Свещицата дава някаква връзка с християнството, но песните и обиколките на коледарите съдържат в себе си 

повече народностен,
отколкото
християнски обичай

Все пак и в тези чествания има дърво. Това е „бъдникът“ – дъб или круша, отсечени в гората от мъжете и пренесени с внимание, за да не се допрат до земята. Бъдникът трябвало да гори поне няколко вечери и пепелта му да не се хвърля, а да се употребява като лекарство през цялата година. Той символизирал семействеността и надеждите за сила и плодородие на всички под този покрив, на градината, нивите, домашните животни.
Първите елхи у нас се появяват благодарение на руските офицери, временно управлявали страната 

след Освобождението

и на първия и втория княз – Александър и Фердинанд, които са немци по рождение. Когато княз Александър стъпва на престола на младото Княжество, той е едва 22-годишен. Сблъсква се с твърде странна за разбиранията му нашенска действителност. Може би тя не му дава смелост да въведе пръв елхата като обществено събитие. Но запазва за себе си и най-близките си правото на посрещане на Коледа според своите обичаи. През 1979 г. от Германия пристига личният му пастор А. Кох, който му носи и коледните подаръци от близките му. И тъй като именно германците първи наричат и украсяват елхата като „Боже дръвче“, младият княз прави елха за себе си и за служителите си, повечето от които са чужденци. А. Кох разказва в спомените си: „На Бъдни вечер Негово Височество раздаде подаръци на прислужниците. В банкетната зала, по стар немски обичай, бе поставена голяма елха със запалени свещи, а под нея – чинии със сладкиши и подаръци. Князът ме помоли да кажа нещо за значението на този ден, а после лично подаде на всеки подаръка с по няколко мили думи“. 
Година по-рано на елха се радвали за пръв път и група българчета в столицата на Източна Румелия – Пловдив. Организаторът на празненството е 56-годишният генерал-лейтенант Аркадий Столипин, участник в Освободителната война, определен за генерал-губернатор на Източна Румелия до изтеглянето на руските войски. Той също не се осмелява да организира голяма елха на публично място, защото 

нравите в
българските земи

а твърде чувствителни към всяка чуждоземна новост. Новоосвободеният народ държи на старите традиции и приема като вмешателство в своята независимост каквото и да било, донесено от чужбина. Дори един такъв титан като Дядо Вазов дълго време е наричал велосипеда „дяволски колца“, а в ранните години след Освобождението всяка новост е била отричана на принципа на „Криворазбраната цивилизация“ на Добри Войников. Даже години по-късно, когато наши младежи, изучили се в чужбина, създават дружеството „Славянска беседа“ и организират там първия Коледен бал с елха, танци и томбола, това е посрещнато с бурно обществено негодувание и атаки в пресата срещу тези „родоотстъпници“.  
Но в Пловдив през 1878 г. генерал Столипин е освободител и едва ли някой е дръзнал да възроптае срещу неговата инициатива. Той събира деца от града, които за първи път виждат елха.  Според очевидци те са удивени и не свалят очи от нея. По онова време в довчерашните поробени земи 

няма специални
коледни играчки

а истинските детски играчки са скъпа рядкост, донасяна от чужбина. Затова на зелените дръвчета са слагали това, което може да се намери и на масата – пуканки, навървени на конец, свещи, потопени във варак, орехчета и глави червен лук, низи от сушени плодове, курабийки, гирлянди от цветна хартия. Съпругата и дъщерята на Столипин раздават малки подаръчета както на децата, така и на учителите им. Тържеството става в дома на генерала, а не на публично място.
Първата обществена елха обаче е дело на княгиня Клементина, годината е 1887. След детронирането и абдикацията на княз Батенберг през 1886 г. на престола идва княз Фердинанд, който, все още неженен, пристига с майка си княгиня Клементина, оставила добри спомени в българския народ с благородството и милосърдието си. Пищно украсената елха е в тогавашния Военен клуб в София. Поканени са ученици от основните училища. Дори княгиня Клементина, майката на княза, все още не се осмелява да направи елхата широко обществено събитие, а се ограничава само с малчуганите от училищата. Въпреки княжеската инициатива, подета и от тогавашния министър-председател Стефан Стамболов, първият българин, поставил елха в дома си, българите все още, независимо от тяхното обществено положение, са твърде скептични към тази 

„чуждоземна“
традиция

Според спомените на учителката Райна Костенцева, около 1890 г. стара София не познава обичая да се окичва елха за празника. Само чужденците – руснаци, французи, унгарци и др., с големи усилия успяват да намерят коледно дърво. Чак след години млади борчета за коледно „Боже дръвче“ ще започне да продава Управата на Борисовата градина, където за целта е направен специален разсадник. В Русия, откъдето генерал Столипин за първи път донася коледното дърво в Пловдив, през 1920 г.  елхата е забранена от новата съветска власт. Традицията е възстановена десетилетия по-късно, но вече като новогодишна, защото Коледа не съществува в СССР, а на елхата задължително грее червена петолъчка. У нас традицията на коледната елха е пресечена след 1944 г. Признава се само Нова година, за която се купуват и украсяват елхи. 24 и 25 декември са обикновени работни дни, в които по традиция населението от столицата и от по-големите градове гледа да „изкръшка“ от работа, за да се нареди пред „показните“ магазини, защото само тогава, преди Нова година, в тях са „пуснали“ банани. А децата у нас, както и в Съветския съюз, пишат писма не до Дядо Коледа, а до съветското „изобретение“ Дядо Мраз…