Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Header
Търсене
Close this search box.

Филм по разказ на Деян Енев отличен на „Златна роза“

[post-views]
Logo_of_Ministry_of_Defense_of_Bulgaria.svg

Лъчезар Лозанов

FilmНа последния фестивал „Златна роза“ късите филми бяха 17. Труден вид кино – в него не бива да има нищо случайно, нито кадър, нито герой, нито реплика. Голямата награда „Златна роза“ на последния фестивал във Варна разделиха 2 филма – „Синът“ и „Ecce Homo“ („Ето човекът“) на Димитър Кутманов.
Късометражният филм „Синът“ се опира на разказа „Джанго“ на Деян Енев, съсценарист на младия режисьор Христо Симеонов. Деян умее да изважда красотата и драмата от тъгата на ежедневието на своите обикновено бедстващи герои. Такива бяха „Войната“, „Заложна къща“, „Кити“, „Париж“, „Солено и сладко“ – не надвишават и 12 минути, тръгвайки от 4. „Синът“ обаче е цели 29 минути. Разказана е историята на циганско семейство – в борбата за оцеляване, водач е бащата. Той трябва да намери и подготви свой заместник сред невръстните си деца.
С неореалистичен щрих обективът аскетично се любува на простата и оскъдна храна в семейството, на тегнещата неосъзната заплаха от природата наоколо. Далечният грохот на града и света идва с товарния влак, всеки ден бащата се мята на него с хамалското въже, за да се върне вечерта във фургона. Безмълвието, одухотвореността на скритите жестове един към друг в семейството, стоицизмът към случайното обилие на единия ден, заменен плавно от липсата на късмет на другия, може да бъде житие и на повечето български семейства. Радостта от разчупването на хляба, разпределянето на яйцата на очи, нежността, с която родителите изчакват да се нахранят децата, патронче водка, дискретно сложено в края на масата – всичко е трогателно, показано с мярка. С тази познатост, съчетана с тънка наблюдателност, филмът изтръгва трагизъм. Участта на всеки е от фазата на безгрижното желание да се грижи и обича някого, до това да носи отговорност за него със сложна, зряла любов.  
Участ, предопределена за момчето в семейството. Бащата деликатно го подготвя, като първо цели да ампутира милосърдието му към същества извън неговите преки „отговорности“. Момчето обаче продължава да се грижи тайно за бездомно куче – герой във филма, носещ в себе си заплахата и притегателната сила на външния свят.  Естественото неактьорско поведение на всички от семейството – момиченцата, момчето, майката и бащата допълват очарованието на сюжета. „Синът“ е филм със силно въздействие – нежен и безкомпромисен по свой начин.

По материал
 на Тодор Ковачев

Facebook
Twitter
LinkedIn
Email
Telegram

СВЪРЗАНИ НОВИНИ

 

За да получавате всички новини за Българската армия, изтеглете мобилното приложение ARMYMEDIABG от тук

Най-ново

Единична публикация

Избрани