Краят на Втората световна война оставя Европа опустошена и разграбена. Наред с възстановителните дейности, в края на 40-те и най-вече през 50-те години на ХХ век избуяват първите младежки субкултури. Докато във Франция студентите следват своя духовен водач – Жан-Пол Сартр, обличат се в черно и носят барети, във Великобритания „спусъкът“ на тези процеси идва от работническите квартали. Там е силно и културното влияние отвъд Океана – от САЩ, където се ражда рокендролът. Така на Острова се появяват „Теди бойс (Тед – умалително от Едуард)“.
Ходят облечени като хибрид между превзет джентълмен от ерата на крал Едуард и американски рокизпълнител. Първоначално слушат джаз, но скоро се обръщат към новата американска младежка музика. За разлика от българските Зози и Суинги, които са преследвани заради буржоазния им произход, „Теди бойс“ идват от работническите квартали. Елегантните им сака са закупени от вехтошарници, а повечето от тях работят във фабрики, след като са напуснали училище на 14-15 години.
Скоро младежите с необичаен вид биват придружени и от техните приятелки – момичета, работещи във фабриките и издържащи сами себе си. Станали известни като „Теди гърлс“ или „Джудита“, тези млади независими жени са своеобразни феминистки. Обличат се с джинси, подстригват косите си и ги носят в стил Елвис Пресли, създават собствена естетика. Труви и нейните приятелки са снимани от фотографа Кен Ръсел. Дълго време снимките се смятат за изгубени, но изненадващо са открити през 2005 година. „Никой не обръщаше внимание на тези момичета, макар явлението да беше разпространено“, спомня си Ръсел. „Това бяха онези деца, израснали през годините на войната сред ограничения и купонна система, която приключи чак през 1954 г. – една година, преди да направя снимките. Те бяха горди. Знаеха цената си и носеха това, което искат“, казва още фотографът.
Може би най-забележителната черта при „Джудитата“ е подчертано мъжкия им стил на обличане. Другите момичета захвърлят панталоните, носени през войната, с облекчение и ги заменят с рокли. „Теди гърлс“ напротив – създават нов женски моден код, като приемат елементи от мъжкото облекло – едноредни сака, мъжки жилетки, джинси, панталони. Възприемат и сресания назад перчем на късата си коса. Някои изследователи виждат в тази прическа прототипа на по-късната пънкарска прическа.
„Въпреки бунтарския им вид, винаги съм гледал на тези момичета като на невинни създания. Дрехите и поведението им предизвикваха реакция и именно това ме провокира да ги снимам. Те бяха млади и агресивни, но ценни като злато. Смятаха, че е забавно да се занимават с техните си неща, и аз смятах същото“, спомня си Кен Ръсел.
Явлението „Теди бойс“ започва в работническите квартали на Източени Западен Лондон в началото на 50-те години. Британската столица все още носи раните на Втората световна война, а точно тези квартали по онова време все още предстои да бъдат възстановени. Бившите деца, прекарали детството си във военно време, се бунтуват срещу наложения от обстоятелствата практичен подход към вещите. Макар да не изкарват твърде много, те търсят със страст предмети на лукса. И намират – дрехи отпреди 40 години, от ерата на крал Едуард VII, управлявал Обединеното кралство между 1901 и 1910 г. „Износени джинси, палто и понякога нещо, което да омотаем около врата си – това бяха основните тоалети на една „Теди гърл“, спомня си бившето „Джуди“ – Мери Тууви. „Аз и приятелят ми си купувахме сходни дрехи, когато пазарувахме на „Портобело роуд“. Всичко беше втора употреба, не можехме да си позволим нищо ново. Когато имахме пари, ходехме да ядем пай или каша в „Смарт`с“ на Голдбърн роуд“, спомня си тя.
Претенциозната младежка субкултура скоро става много популярна и бързо се разпространява в цяла Великобритания. На „Тедитата“ започват да подражават богати млади мъже, особено от средите на гвардейците. Но не и богатите жени, което прави „Джудитата“ уникални за времето си.
Американският филм Blackboard Jungle, в който се смята, че е излъчено първото рокендрол парче – Rock Around The Clock е прожектиран във Великобритания скоро след създаването си. Лентата повлиява силно на „Тедитата“. Скоро те започват да се бунтуват. Създават собствени банди и участват в сблъсъци и битки с други банди. Така и остават за дълго в историята – като хулигански банди. Когато погледнем снимките от епохата обаче, става ясно че тогавашните тийнейджъри са много по-елегантни и умно изглеждащи в сравнение с днешните, например.
След първата британски младежка субкултура се появява втората вълна британски рокаджии „модс“. Това са младежи със средно дълги коси, костюмчета с тънки вратовръзки, приемащи амфетамини за да са винаги „наточени“. „Модс“ са ранните „Бийтълс“, „Ролинг Стоунс“, „Ху“, „Трогс“, „Кинкс“ и други британски банди от 1960 – 1965 г. След „модс“ идва вълната „хипита“ (1965 – 1975), а след това са „пънкарите“ (1975 – ), „металите“ и всички останали. Сегашните „хипстъри“ имат много да учат от визията на „Теди бойс“ и на „Джудитата“. Младите гангстери от 50-те години изчезват, но техният стил се появява периодично в произведенията на модните дизайнери като при Вивиан Уестууд, например.
