Жените все по-масово навлизат в армиите по света. В много държави пред тях няма пречки дори да участват в преки бойни действия, наравно с мъжете, обяснява в публикация Би Би Си. Медалът обаче има и обратна страна, става ясно от материала.
Десет години след като през 2001 г. с конституционна промяна Германия отвори врати за участието на жените в бойни действия, еуфорията за пълното равенство угасна. Според социологическо изследване, проведено от министерството на отбраната, само половината от дамите, които са се възползвали от правото си да станат военнослужещи, са казали, че не са сбъркали в избора на професия.
Във Франция, Румъния и Полша числото на жените, които могат да взимат участие в бойни действия, остава ниско. Същото е положението и в Нова Зеландия, където малко дами се възползват от това свое право.
Като цяло по света опцията за такъв вид участие на жените остава доста спорен въпрос. Тези, които смятат, че дамите трябва да бъдат оградени от ужасите на войната, се позовават на физическите и физологическите различия между половете. Освен това те посочват, че присъствието на противоположния пол на бойното поле има негативен ефект върху боеспособността на армията. Съществува и определена традиция, според която само мъжете се смятат за способни да участват в сражения.
От друга страна обаче мнозина противници на сегрегацията посочват отсъствието на жените от бойни действия като признак на дълбоко вкоренили се в армейската среда сексизъм и дискриминация. Те изтъкват още, че жените реално участват в бойни действия от хилядолетия. 
Майор Джудит Уеб, първата жена начело на полева част в британската армия, споделя, че е съгласна с това, че „жените физически се различават от мъжете“. Дългото присъствие на бойното поле на по-слабите във физическо отношение войници „може негативно да се отрази на боеспособността“ казва тя.
Но бригаден генерал Ники Мофат, до неотдавна най-високопоставената жена под пагон в британската армия, заявява, че всички тези разговори са нищо повече от „сексизъм, маскиран зад грижа“.
От 2013 г. Австралия позволи на дамите да служат на фронтовата линия. Повече от 60 жени незабавно подписаха договори със съгласие за участие в бойни действия. Някои от тях постъпиха в елитни подразделения на спецсилите, които участват в операции в Афганистан.
Делът на дамите под пагон във въоръжените сили на Австралия възлиза на 14 на сто и около 10 на сто служат в части, разположени в зони на бойни действия зад граница.
Но това ново право на дамите има и опоненти. Те посочват, че разрешението е само „политически трик и опит за отвличане на вниманието на обществото“ от по-неотложни проблеми. Към такъв извод е достигнал, например, шефът на една от лобистките групи в страната Нил Джеймс, обвиняващ Канбера в прибързано приемане на решението, без отчитане на резултатите от провеждащо се в същия момент изследване за способностите на жените-военнослужещи.
Тези реформи били инициирани на фона на редица сексскандали в австралийската армия от последно време. В най-шумния от тях била въвлечена млада курсантка във военно училище. Тя правила секс направо на покрива на военната академия. При това попаднала в обектива на видеокамерата на свои колеги, които качили записа в интернет.
По време на разследването специална комисия от министерството на отбраната на Австралия открила повече от 1000 случая на сексуални посегателства и била принудена да отложи публикуването на резултатите от него заради големия брой оплаквания. Въпреки това борците за правата на жените продължават да поддържат реформата, определяйки я като важна крачка към подобряване на междуличностните отношения в австралийската армия. 
Неотдавна командващият британската армия генерал сър Никълас Картър заяви, че равнището на сексуални посегателства към жените-военнослужещи е абсолютно неприемливо. Според социологическо проучване по поръчка на армията почти 40 на сто от запитаните жени заявяват, че през последната година са получавали нежелателни коментари или подхвърляния от колегите си мъже. Освен това 13 на сто от 7000 анкетирани жени казват, че имат „много неприятен опит“, а 3 на сто от тях са подали официално оплакване.
Според правителствени данни за последните няколко години броят на жените в британската армия нараства. По данни от юли 2014 г. във въоръжените сили на Обединеното кралство има 15 780 жени, което е 10 на сто от общия брой военнослужещи.
В друга публикация на Би Би Си се засягат практически въпроси, свързани със службата на жените на бойната линия. Посочва се, че според статистика от израелската армия, раняването по време на сражение на жена от строя предизвиква в колегите й мъже сложна реакция. Те стават по-трудно управляеми, по-малко склонни да се подчиняват на заповеди и бързат да отмъстят
А това не е от полза за армията.
Коментирайки то
зи казус, доцентът от катедрата по социология в университета в Западен Мичиган Елена Гапова посочва, че така върху жените се прехвърля отговорността за действията на мъжете. „Свързваме жените с други ценности. Разбираемо е, че убийството или раняването на жени-военнослужещи се възприема различно от убийството или раняването на мъже. Разбираме, че исторически жената е била отстранена от боравенето с оръжие, защото се е смятало, че мястото й е у дома“, казва тя.
Според социолога жените и досега са участвали не по-малко в бойни действия. „Когато научих, че неотдавна американските жени са получили право да служат във всички военни части, си припомних, че в Червената армия по време на Втората световна война са служили 800 000 жени. Те са карали танкове, летели са на бомбардировачи, отивали са на разузнаване. Разбира се, обстоятелствата са били особени – защита на родината. Но не мисля, че сега жените масово ще тръгнат да влизат в спецсилите“, посочва Гапова.
В съвременните армии и за мъжете, и за жените важат едни и същи изисквания и нормативи.
Според американския министър на отбраната Аштън Картър, в това отношение отстъпки няма да има, цялата армия ще се подчинява на единен устав. Същевременно Би Би Си цитира социологическо проучване на американската изследователка Дженифър Силва от 2008 г. Тя анкетирала кадети – жени, които се подготвят за служба в армията.
От тях 84 на сто заявяват, че не разглеждат военната кариера като работа за цял живот, защото би им попречила за женитбата, раждането на деца и грижата за тях. Това, според наблюдателите, означава, че в един момент жените просто губят интерес към службата и престават да виждат в нея някакви предимства. Затова анализаторите и не очакват масов наплив към армейските редици след отпадането на ограниченията за служба на жени на бойната линия.
