Мишената
бе Париж
На 7 януари малко преди обед двама маскирани нахлуват в офиса на сатиричния вестник „Шарли Ебдо“ в Париж. Те са въоръжени с автомати „Калашников“, пушка и противотанков гранатомет и знаят кога редакцията провежда своята планьорка. Нападателите откриват огън и с възгласи „Аллах акбар“ убиват редактора Стефан „Шарб“ Шарбоние, девет служители на вестника, двама френски полицаи. Раняват 11 други, преди да избягат с автомобил „Ситроен“.
Причина за атаката е, че „Шарли Ебдо“ са привлекли световното внимание с многократните публикации на карикатури на Мохамед. Според исляма самото изобразяване на Мохамед е грях.
По време на издирването на двамата заподозрени полицията задържа няколко души. Трети заподозрян се предава. Терористите са описани от полицията като „въоръжени и опасни“. Нивото на обществена опасност в Ил дьо Франс и Пикардия е повишено на най-високо. На 9 януари полицията проследява нападателите до индустриален обект в Дамартен ан Гоел, където те взимат заложник.
Друг въоръжен взима заложници в супермаркет за кашерни храни близо до Порт дьо Венсен. Частите за специални операции GIGN на Френските въоръжени сили, RAID (част за специални операции на френската полиция) и BRI провеждат едновременни операции в Дамартен и Порт дьо Венсен. Трима терористи са убити. Четирима заложници са убити или ранени.
Общо 17 души са убити на четири места между 7 и 9 януари, плюс тримата заподозрени. Поне 21 са ранени, някои критично. Това е най-смъртоносното терористично нападение във Франция от 1961 година, когато 28 души загиват при влаков бомбен атентат, извършен от „Организацията на тайната армия“ във връзка с войната в Алжир.
Останалите служители на „Шарли Ебдо“ обявяват, че изданието ще продължи да излиза, с план за 1 милион броя за следващата седмица, вместо обичайните 60 000. „Броят на оцелелите“ се продава и извън Франция.
Je sius Parisien
На 11 януари, в центъра на Париж, в присъствието на 40 световни лидери се провежда масова демонстрация на национално единство в памет на 17-те жертви. Различните средства за масова информация оценяват включилите се в марша от 1,2 до 1,6 милиона. Общо 3,7 милиона души се присъединяват в цялата страна към най-големите демонстрации в историята на Франция, наречени републикански маршове. Фразата Je suis Charlie (Аз съм Шарли) става световен знак за солидарност срещу атаките.
По ирония на съдбата месец преди края на годината на 13 ноември (петък) фразата е променена на Je sius Parisien (Аз съм парижанин). Причината – координирани терористични действия, извършени на поне шест места във френската столица. Загиват 128 души, а десетки са ранени. Осем от нападателите са сред загиналите, като седем от тях са се самовзривили.
Първата атака е в парижкото предградие „Сен Дени“, близо до стадиона, на който в същия момент се играе приятелски футболен мач между отборите на Франция и Германия, а в ложата е самият френски президент Франсоа Оланд. Трима нападатели се самовзривяват. Има една жертва. По-късно се извършват нападения на още пет места в Париж – сред които кафенета и ресторанти, както и концертна зала. Именно в зала „Батаклан“ по време на концерта на американска група са дадени най-много жертви.
На 14 ноември отговорност за атентата поема групировката ДАЕШ („Ислямската държава“). Това е най-тежкото терористично нападение, извършвано до този момент във Франция.
Европа си отглежда терористи
Превръщането на една европейска столица в мишена за нападения задейства властите на Стария континент. Проведеното разследване установи, че ислямистите, атакували Париж, са местни момчета – родени са и са израснали в Европа. Освен местни френски граждани, част от нападателите се оказват белгийци или французи, живели в предградието на Брюксел Моленбек. За кратко малката държава, в чиято столица се помещават основните институции на ЕС и на НАТО, се превърна в синоним на инкубатор за терористи.
Най-малко трима от мъжете, свързвани с атаките в Париж, са настоящи или бивши граждани на Белгия, в това число и 27-годишния боец от „Ислямска държава“ Абделхамид Абауд, за когото се смята, че е координирал атаките от Сирия. Сред тях са и Брахим Абдеслам, който според френските власти се е взривил до кафенето „Комтоар Волтер“ и неговият брат Салах Абдеслам.
Работна група от ООН публикува доклад, в който призова за национален план за намаляване на броя на хората от Европа, които отиват да се бият за „Ислямска държава“ в Сирия и Ирак. „Броят на белгийските бойци е най-висок в Европа на глава от населението,“ според експерта по човешките права Елжбета Карска.
Причина за феномена е заселването в Белгия на ултраконсервативни ислямисти-салафити от Саудитска Арабия през 70-те години, както и връзки с „Мюсюлманското братство“, които се установяват в Белгия през 80-те и 90-те години.
Опасни ли са мигрантите?
Случаят с „Шарли Ебдо“ още не беше заглъхнал, когато Европа се сблъска с още едно следствие от конфликта в Сирия – бягащите от войната хора. През летните месеци десетки хиляди „щурмуваха“ Стария континент през Балканите, през Средиземно море и дори през Северно море и Норвегия. През декември Международната организация за миграция обяви, че в Европа е влязъл милионният мигрант за годината.
Бившите източноевропейски държави се държаха сдържано, дори неприятелски с бежанците. Западът и основно Германия – напротив – приемаха ги радушно. Ситуацията породи обвинения от западните към източните държави в ЕС. Процесът като цяло разклати съюза и показа, че Обединена Европа все още е преди всичко пожелание.
Мигрантите възродиха и страховете от наближаващия тероризъм. Появиха се купища информации (предимно фалшиви) за представящи се за бежанци джихадисти. Масло в огъня наляха и снимките на тълпите бежанци, от които се вижда, че повечето са млади мъже.
Русия и Сирия
През 2015 г. в голямата игра за Сирия се включи окончателно и Русия. В началото на октомври руската авиация започна да бомбардира цели на противниците на режима на Башар Асад. Това създаде проблеми с координирането на действията, тъй като в района от месеци действа водената от САЩ коалиция. Въпреки дипломатическото осъждане на ходовете на Москва изглежда, че руското включване е удобно за всички. За Москва, която така излиза с нещо като чест от конфликта в Украйна и последвалите след анексирането на Крим икономически санкции. За Запада – тъй като още един играч на полето се оказа, че стимулира атаките. Освен това с новата обстановка вече може да се говори за евентуален край на войната – нещо, което само преди месеци изглеждаше немислимо. Е, ситуацията е изгодна за почти всички. Руската намеса на сирийска територия разбуни духовете в Турция. Възроди старите страхове от евентуално кюрдско отцепване и ядоса управляващите в Анкара, които дотогава правеха в разкъсваната от война страна буквално каквото си поискат. Яростта по върховете прерасна в инцидент, при който турската ПВО свали руски бомбардировач Су-24 на 24 ноември. Загинаха първият пилот на самолета, както и представител на спецчастите от изпратения спасителен екип. Анкара обясни действията си с това, че машината е нарушила въздушното пространство на Турция, нещо, което Русия отрича. Ситуацията обтегна традиционно топлите руско-турски отношения. Москва веднага наложи икономически санкции на Анкара. По-страшното обаче е заплахата голямата руска мечка да подкрепи кюрдския въпрос, което може да доведе до загуба на територии от страна на Турция.
