Търколихме още една година и началото на следващата, по традиция, е време за отчети и анализи. За което се набляга главно на статистиката. И в битката срещу престъпността от година на година се отчита винаги завишен ръст на разкритите срещу извършените престъпления. Този процес върви вече четвърт век и ако беше наистина така, престъпността трябваше да е изчезнала въобще преди десетина години.
А на мен онази нощ, в най-гъстата софийска мъгла, ми откраднаха тасовете на колата. Без да питам за цифри и проценти, за мен това е 100-процентова престъпност. Която е извън статистиката, защото за такива неща хората вече дори не се жалват в полицията, поучени от горчивия опит, че нищо няма да се случи. Така хиляди като мен остават извън статистиката и с право питат – само когато полицаите рипнат за 20-те си заплати ли можем да ги видим масово по улиците? Къде са иначе, да извършват превенция, да бдят за мирния живот на гражданите и да ловят лошите, преди да са ми откраднали тасовете? Ако ги имаше, едва ли някакви, все още неизвестни, щяха да задигнат огромен кабел и да оставят цял „Люлин“ денонощия без ток. Да не говорим за селцата, където бандите върлуват безнаказано. Е, дано през новата година видим толкова полицаи на улицата, колкото на протестите им. И да работят така, че ние, хората извън статистиката, да няма за какво да влизаме в нея. Дано! Ама надали!
