Информационен център на Министерство на oтбраната

Кои са книгите, оставили най-трайно впечатление у вас през 2015 г.?

KNIGI-na-elias-kanetiЛитературната равносметка през погледа на една анкета:

Mihail Nedelchev 1

Проф. Михаил Неделчев, НБУ, литературовед:
– Изборът ми е на книги, които са пределно, остро актуални: 1. Романът на Владимир Зарев „Орлов мост“ („Хермес“) – трагическа любовна история, разгръщаща се на фона на протестите от 2013 г., с топографски точно представена София, с възпроизведен чат на група на гражданското общество. 2. Философско-религиозните и геополитически есета на Калин Янакиев от сборника „Европа. Паметта. Църквата. Политика-исторически и духовни записки“ („Хермес“). От поезията няма да посочвам стихосбирки на увенчавани, награждавани поети. Една удивителна и неочаквана книга: 3. „Нов сън за щастие“ („Ерго“) на Ивайло Иванов. Това е носеща литературноисторическа мъдрост книга. Сбирката осъществява сложна благоговееща игра с Пенчо-Славейковата „Сън за щастие“. Всеки пластичен детайл и мотив в стихотворението е мислен и правещ интертекстове. Голям успех за поета.


Fedja Filkova. 2Федя Филкова, поет и преводач:
– 1. Борис Христов, „Стълп от прах“, изд. „Рива“ – слънчев августовски юбилей – скромен плакат с портрета на поета на входа на „Книжици“, невероятните графики на Захари Каменов по стихове на Борис Христов в галерия „Средец“, наградата „Перото“ – всичко ми се струва недостатъчно освен самите стихове …
2. Пламен Дойнов, „Литература, размразяване, разлом: 1962“, изд. „Кралица Маб“ и Департамент „Нова българистика“ на НБУ – образец как литературно-критическо изследване е завладяващо като роман.
3. Ирена Груджинска-Грос , „Милош и Бродски – магнитното поле“, превод от полски Богдан Глишев, изд. „Балкани“ – книга, появила се в края на 2014-а, но осветила за мен и цялата 2015 г. 


Гриша Атанасов, водещ на предаването „Книги завинаги“ по „Алма Матер Класик“ ФМ, преводач и преподавател по книгоиздаване във ФЖМК на СУ:Гриша Атанасов
– 2015 e година на литературните превъплъщения. Откак преди време преведох романа на Уйлям Бойд „Соло“ за Джеймс Бонд, следя с любопитство такива издателски и писателски експерименти – а те изобилстваха. Сред успешните нареждам най-скорошния – в „Онова, което не ни убива“ („Колибри“) Давид Лагеркранс възкресява убедително героите, темите, стила на Стиг Ларшон от „Милениум“ и създава силен съвременен политически трилър. Занимателен е големият издателски „Проект Остин“, пренесен у нас от „Еднорог“ – в трите романа от тази година – Вал Макдърмид, Джоана Тролъп и Аликзандър Маккол Смит пренасят героите на Джейн Остин в наше време. 
Тройна игра има в „Чернооката блондинка“ („Колибри“) – Джон Банвил под псевдонима Бенджамин Блак създава роман с Филип Марлоу – героя на Реймънд Чандлър. Изисква се огромна писателска храброст, за да дръзнеш „да влезеш в кожата“ на друг голям писател. Начинание, достойно за уважение, дори и да може да се определи с думите на Марлоу на Блак (Банвил): „Мъжът, който влезе, приличаше толкова на Кари Грант, че не можеше да е той.“


Инна ПелеваИнна Пелева, доктор по филология, проф. в ПУ „Паисий Хилендарски“:
– От новоизлезлите художествени книги, които прочетох, 23 са на български автори (10 издания на „Жанет-45“, 5 на „Хермес“, 2 на „Сиела“ и по едно – на Artline, „Весела Люцканова“, Enthusiast, „Ерго“, „Жанет-45“ – Стигмати, Леге Артис). За цели 7 бих казала, че са сполучили (някои – с едно, други – в друго, трети – с доста неща). Особено ме впечатлиха:
„Кротките“ (Ангел Игов) – умело написан текст на важна тема, с точния ритъм и с изключително добре намерен финал (изненадващо много прози напоследък не знаят какво да правят на сбогуване);
„Сезонът на Йоана“ (Яница Радева) – като далечна песен рано сутрин в някакъв хотел, от която долавяш откъслеци и почти си спомняш предишен живот;
„Нов сън за щастие“ (Ивайло Иванов) – лирика със сияние, книга прозрение – благодаря за дара.


Младен Влашки, Пловдивски университет:Mladen Vlashki
 – За 2015 г. бих желал да отбележа повече от три заглавия, но регламентът не ми забранява да спомена имената на Емилия Дворянова, Галин Никифоров, Чавдар Ценов, Емил Андреев, Йордан Велчев, Александър Секулов (за романа му ще се говори през 2016 г.). На терена се завърна един от титулярите в краткия разказ Людмил Станев с „Рязко“ („Жанет 45“) – интелигентният хумор, който разсмива, е рядкост не само в българската литература. И в края – с радост – от новото попълнение в отбора Александър Чобанов. „Квантова градина“ („Хермес“) се чете на няколко дъха с пълновкусен привкус. 
Умно направен сборник с разкази в европейската мисловна традиция, с усет и позиция към днешното  време и към хубавото и добро словесно изкуство. Ведрото, човеколюбиво писане с настроение и позиция придава енергия и на романа на Недялко Славов „432 херца“ („Хермес“)– модерно написан, категорично изправен срещу чумата на днешния ден, която затуля божествената искра и превръща човека в машина за консумация.

 

Reni JotovaРени Йотова, поет, преводач:
– Последният роман на Мишел Уелбек „Подчинение“ е книга, която ще се запомни през 2015 г. Излезе в деня на терористичната атака срещу френското списание „Шарли Ебдо“. Описва идването на власт във Франция на президент ислямист през 2022 г. Изборите са спечелени от мюсюлманска партия, с която левите сътрудничат, за да попречат на Националния фронт да получи властта. В резултат – Франция става мюсюлманска държава. Политическите събития от последните месеци могат само да подтикнат читателите да се замислят над посланието в тази книга, а това са изгубената вяра и забравените ценности. Когато героят в романа Франсоа приема исляма, за да продължи да преподава в Сорбоната, превърната в мюсюлмански университет, Уелбек напомня за кризата на смисъла и отговорността на интелектуалците.
Искам да спомена и една книга-игра. „Книга за Пътя“ на Бернар Вербер, много различна от всичките му предишни творби. Тя е като контрапункт на „Подчинение“, доколкото е книга за смисъла, за пътуването към себе си, за надеждата.


Сава Василев, литературовед, Великотърновски университет:????????????????????????????????????
– Човек обикновено запомня най-добре онова, което го заобикаля. С което се чувства лично свързан. Правя  избор без претенции за йерархичност.
Първата книга е наскоро появилата се втора стихосбирка на поета от Варна Юрий Лучев „Немам думи. Истина ви казвам“ – приложение към новия брой „М“ (2014-2015) на Алманах за литература, наука и изкуства „Света гора“ (В. Търново, „Фабер“). Излиза след предълго мълчание – през 1986 г., „Посичане на ореха“, бе истинско събитие. За „Немам думи“ авторът твърди, че е въплъщение на представата му за поезия. Другата книга е на Николай Милчев – "ПрЬльсть и светогорски стихотворения" (С., „Потайниче“). Великолепно издание. Трайно напластяван от Николай поетически стил, разпознаваем и незабравим. Третата книга е на още един „светогорец“ от по-младото поколение, Ивайло Иванов –„Нов сън за щастие“ (С., Ерго). Тези три книги разговарят по невероятен начин.
Прозата, към която съм пристрастен, е „Тичащо перо“ на Велизар Велчев от Габрово (Габрово, ЕКС-ПРЕС). Събира артистично и уж непретенциозно кратки фрагменти от дълго поддържана вестникарска рубрика. Авторът ги назовава „по-съкровена разновидност на публицистиката“. Но те се нещо повече. Kurrente kalamo е от книгите, които не омръзват, с онова рядко качество да внушават нуждата от продължение. Определящ е стилът – личат следите на народното умуване и мъдруване, но като че ли най-високо застава чувството за мяра. В. Велчев е иносказателен и ироничен, горчиво суров и алегоричен. Впечатлява умението му да еквилибрира (в най-добрия смисъл на думата) с културните пластове и сигнали – до такава степен, че разрушава времевите и контекстуалните граници. Неговите герои се разполагат в особена синкретична структура, в която битуват едновременно модерното (градското) и традиционното (селското, провинциалното).

Petja Hajnrih 1Петя Хайнрих, поет, издател на списание „Но поезия“:
– Валери Валериев, „Факти“ (изд. ЛВ): Дебютът на годината. Майсторски дълги стихотворения – факти за любови и хора, тук и отвъд Атлантика, у дома в кухнята, на морето (ех, вечното българско море!), под елхата. Кратките стихотворения може да се прескачат, освен второто на стр. 41. Сюрреалистични нотки. Мария П. Василева, „Повторения“ (изд. Да): Изящно друг и неприобщен, мощен поетически език, потекъл като река. Свободна, подвижна. Стойностна поезия с нулев шанс да бъде оценена по достойнство в България. Ако корицата не беше издържана в тъмносиньо, върху което черният текст едва се откроява, можеше и да успеем да прочетем отзад какво са казали другите за книгата. Пламен Антов, „Поетът е хаотонично същество“ (изд. „Ерго“): Книгата излиза в последните дни на 2015-а и маркира високото. Категорично – ако можете да си позволите само една стихосбирка, която да пренесете през прага на годината, изберете тази и загърбете всичко.

 
 Николай Колев, редактор в Българска национална телевизия:Nikolaj Kolev
– Моите книги за 2015 г. са „Провинции“ на Кирил Василев, „Кой кой е“ на Томаж Шаламун и „Парадигми към една метафорология“ на Ханс Блуменберг – чета я в момента и се дивя!
Кирил Василев е от малкото ни поети, на които това, че са много умни, не им пречи на таланта да стихопишат и да продължава да им личи, че са много умни.
Томаж Шаламун е толкова „необароков“, че изцяло задоволява декадентския ми вкус към маниерност и разточителност, при които многото думи не са в повече.
Блуменберг пък е от авторите, на които можем да позволим да ни покажат още един начин да мислим нещата, без да се чувстваме интелектуално насилени, въдворени и излишно дисциплинирани, още по-малко – потиснати, че сами не сме се сетили за много от нещата, за които пише. Елегантно преведен, и най-вече – издаден от „Критика и хуманизъм“. Около това издателство и най-вече по повод на Антоанета Колева: не е ли крайно време да дават научни степени и за преводи и издателска дейност. Тя трябваше отдавна да е академик!


Katia-Zografova 1Катя Зографова, литературен историк, директор на Националния литературен музей:
 – Книгите – събития, ми се струва важно да идват в точния момент и да попадат в културен контекст, който откроява значимостта им. Това са „Записки“ на Елиас Канети, издание на едноименното международно дружество. Сега те се явяват оцелостени и в брилянтния превод на проф. Ана Димова и проф. Пенка Ангелова. Книгата е част от амбициозния проект за отбелязване 110-годишнината на Нобеловия лауреат, съзвучен на световната му значимост – с конференция във Виена, след това и в родното му Русе. 
На финала бе премиерата на Панаира на книгата в София, тази година върхов в своите 80 заглавия за 6 дни, с иберийската програма и именитите автори, дошли на среща с публиките си… Така не само раждането, но и битието на книгата стават събитие в събитието! 
Едва ли е случаен и фактът, че „Една и съща нощ“ на Христо Карастоянов получи наградата „Елиас Канети“ през 2015 г. Тя е и моят белетристичен избор. 
Сред поетите – Аксиния Михайлова със „Смяна на огледалата“ на Кирил Василев с „Провинции“.
Стоян Гяуров, журналист и преводач:
– Мишел Уелбек, „Подчинение“: книгата на нашата духовна нищета и малодушие; Ангел Игов, „Кротките“: една трудна тема, развита в едър план, убедително и с превъзходна езикова прецизност; CеsarAira, ThreeNovels: Ghosts, An Episodein the Life of a Lanscape Painter, The Literary Conference: това е английското издание, чрез което опознах аржентинския писател СесарАира: три абсолютно налудничави „романа“ (всеки от по стотина малоформатни страници), в които литературната гротеска и една шеметна фантазия засенчват класическите образци в това поле, от Стърн до Кафка и Борхес.

 

Румяна Евтимова, русист, Софийски университет:СН
– Две книги ме привлякоха: Марина Цветаева „Живот в огъня. Изповеди“, представени от Цветан Тодоров Издателство „Изток-Запад“, 2014. Макар първата книга да е излязла през миналата година, аз съм убедена, че още дълго ще бъде актуална и ще се търси от читателите. Привлича погледа с изключителното си оформление, дело на Деница Трифонова, и грабва с възможността да се докоснем до сложния и трагичен свят на голямата руска поетеса. Цветан Тодоров е реализирал замисъл, който може да събуди „бяла завист“ у всеки литератор. Внимателно, дискретно, но и емоционално пристрастно, той разгръща пред читателя личните записки на Цветаева страница след страница. Преводачът В. Корнилев се е оказал достоен събеседник на двамата знаменити писатели. 
И Гайто Газданов „Пътища в нощта“, Издателство „Аквариус“, е вторият, преведен на български роман, от този преоткрит писател, представител на руската емигрантска литература. Много изследователи търсят аналози между Г. Газданов и вече добилия известност у нас Вл. Набоков, но на мен познавачът на Париж, скициращ хора и сенки на хора от нощните улици и кафенета, ми напомня на деликатния и ненатрапващ се разказвач П. Модиано. Преводачката Ж. Георгиева е отличена с награда от СПБ за този превод.


Кирил Василев, поет и преподавател в СУ:kiril_vasilev1
1. Ани Илков „Подготовка за напускане на сърцето“ 
2. Владимир Сабоурин „Бакърена фабрика“     
3. Адам Загаевски „Невидима ръка“   

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top