Отиващата си година беше белязана за МВР главно с полицейското недоволство заради промени на различни социални придобивки. Там се сдобиха и с нов министър, след като Веселин Вучков подаде оставка, несъгласен с някаква част от провежданите реформи, заложени в новия, кой ли поред вече, закон за МВР. Начело на борбата с престъпността застана втората жена – шеф на вътрешното ведомство, в родната история. Румяна Бъчварова запази и поста си на вицепремиер, но по коалиционната политика. Дори на британския премиер показахме браздата и оградата предстои удължаването й.
Годината си имаше от всичко по малко за МВР. Слава Богу, големи и разтърсващи престъпления не се случиха. Е, стреляха по Алексей Петров с два гранатомета, но безуспешно. Къде може да се сравнява това с покушението срещу него отпреди 13 години, когато той едва оцеля след стрелбата на неизвестни все още килъри, направили го на решето пред столичния басейн „Спартак“, където тогава бяха офисите му. После Петров – Трактора, се превърна в показно арестуван обвиняем № 1 по делото „Октопод“, което все по-безславно заглъхва из оредяващите съдебни заседания.
Полицейското недоволство избиваше периодично поради различни законови промени, определящи
повече задължения
за полицаитеНе се отнемат лесно права на полицаи.
и предвиждащи орязване на богатите им социални придобивки. Първата вълна се надигна през лятото, когато се прие те да служат не само определен брой години, но и до навършване на конкретна възраст. Синдикатите им издигнаха палаткови лагери пред парламента, където, като в етнографски музей, показваха прокъсана палатка и продънено кюмбе, с които пазели границата. Не липсваха и традиционните „цъфнали“ полицейски кубинки. Протестът не мина, макар че никой не сети да напомни на днешните полицаи, че дължат придобивките си като първа категория, 20 заплати при пенсиониране и всякакви други на Христо Данов, който като вътрешен министър през 1991 г. сътвори първия закон за МВР, където това беше регламентирано. После, през 1996 г., благодарение на също покойния вече Николай Добрев, заплатите при пенсиониране станаха от 12 на 20. До закона „Данов“ предшествениците на полицаите – народните милиционери, бяха втора категория труд, служеха задължително до 55-годишна възраст и вземаха по 10 заплати при пенсиониране. Именно
заплатите-обезщетения
взривиха полицейските редици през ноември, когато финансовият министър Владислав Горанов някак „тайно и полека“, както казва Дядо Вазов, се опита да ги намали от 20 на 10. За няколко дни държавата почти остана без полиция, защото тя цялата се беше струпала по централните площади на столицата и на градовете и си искаше заплатите. Успяха. Така годината на полицейското недоволство може да завърши дори с положителен знак за недоволните, ако отнякъде изведнъж се намерят резерви и те вземат, та получат и 13-та заплата. Колко му е, макар че МВР непрекъснато взема нови и нови „кредити“ от държавния бюджет.
И докато синдикатите демонстрираха пред парламента прогорени кюмбета и пробити палатки, от юг пак се зададе мощна вълна от незаконни мигранти. Оградата ни си беше все толкова, колкото и предната година, въпреки заклинанията, че ще бъдат построени нови и нови километри и разпорежданията към областните управители да се задействат по въпроса. Остана съграденото от армията, та поне в един участък да има някаква сигурност, макар и относителна. Това показахме и на британския министър-председател Дейвид Камерън. И въпреки че през лятото и есента огромната стихия мина покрай нас, прегази Македония, Сърбия, Хърватия, та се наложи Унгария да вдига крепостни стени срещу нея – и при нас не се размина без напрежение. Големи групи
незаконни мигрантиУжасът в тунела“Витиня“ не стресна особено катаджиите.
продължиха да напират през южната ни бразда. Картината, спрямо предните години, се промени коренно. Няма нещастни жени и плачещи деца. Сякаш по ротно и по батальонно вървят организирано млади, здрави и силни мъже, готови на всичко, за да продължат напред – от прескачане и рязане на оградите до директно нападение срещу граничните полицаи. Така белязахме защитата на границата си и с един изстрел на граничар. Той спря тълпа от петдесетина, представящи се за афганистанци, като един от тях стана жертва. И докато в нормалните страни предотвратяването на нарушение на държавната граница става с оръжие, след като всички други средства са изчерпани, у нас се чуха доста гласове, че граничарят бил едва ли не убиец. Трябвало двамината от нашия патрул с голи ръце да задържат в тъмнината петдесетина яки мъжаги. Ами те като не изпълняват полицейско разпореждане? И така, колкото и да е безумно, срещу граничния полицай все още се води следствие за превишени права при неизбежна отбрана. Сякаш той не е изпълнявал служебните си задължения по охрана на държавната граница, ами е участвал в кръчмарска свада…
Докато кипеше лятото на полицейското недоволство
жертвите
по пътищата
започнаха да вземат размера на малка Сталинградска битка. Дивотията на „гонките“ погуби невинни млади хора. Както с всичко у нас, вдигнатият до небесата шум беше за кратко, но с високи децибели. Този път дори за малко да има положителен краен резултат. Лично премиерът удари по масата – конфискувай му поршето да видя как ще прави гонки. Като напълним двора на жандармерията с конфискувани поршета…
Вярно, приеха се законови промени, завишиха се санкциите за превишена скорост, за шофиране след употреба на алкохол. Но никой не посмя да приеме реалната възпираща безумията мярка – конфискация на автомобила. Било прекалена намеса в правото на частна собственост. Колкото до превишената скорост, алкохола, неспазването на знаците – първо трябва да го хванеш, после да го докажеш, та накрая да го съдиш, казват магистратите. И нещата пак опират в полицията, този път – в пътната. Която води добросъвестна статистика на катастрофите, жертвите, ранените. Но дори когато стана страховитата касапница в тунела „Витиня“, не си направи труда да създаде, макар и временна превантивна организация – пред всеки тунел да има патрул, който да респектира забързаните, а на изхода – друг патрул, който да санкционира нарушителите. Не стана. Всеки, който минава по магистрала „Хемус“, така и не вижда никъде пътна полиция. Дали пък защото на входовете и изходите на София, където има много нахлуващи с магистрална скорост при ограничение за градско шофиране, не е много по-спокойно. А дали пък и не по-доходно…
Битката с организираната престъпност
беше отчетена като засечени 280 престъпни групи с 1200 участници в тях, според шефа на ГДБОП Ивайло Спиридонов. Защо тези групи не са разгромени, а участниците – пратени на прокуратурата и в съда, не става ясно. Както и защо, след като се знае, че българи участват в трафика на кокаин от Латинска Америка към Европа с луксозни яхти, защо и те не са пратени, където им е мястото. Може би „детето на раздора“ – ГДБОП все още се възстановява от непрестанните трусове и промени. Родена като ЦСБОП в закона „Данов“, службата след това беше извисена до национална. При министрите Румен Петков и Михаил Миков беше сведена до нещо като отдел в полицията. Набедена за „любима рожба“ на Цветанов, при наследника му Йовчев беше буквално похлупена в ДАНС, откъдето я извади завръщането на кабинета „Борисов-2“ на власт, който я възстанови като главна дирекция в МВР.
