Парамедикът ще е работният кон на военната медицина на терен
– Полковник Алексиев, кой беше акцентът в дейността на ВМА през 2015 г.?
– Открои се огромната битка, която води ръководството на ВМА с наследеното бреме на дълга. Показахме, че ВМА може да работи на икономичен режим, достатъчен, за да поддържа нивото на едно от най-търсените медицински заведения, че може на най-високо ниво да обслужва военния си контингент. Както и други контингенти, свързани с ВС, като ветерани, участници във войните, военнопострадали.
– Кое се очерта като най-голяма трудност за екипа?
– Основното си остава тежестта на дълга, защото ни пречеше да се развиваме. Шансът е, че преустроихме на други релси военната медицина. Това ни дава възможност да се усъвършенстваме, включително в обслужване на военнослужещите на място в частите. За съжаление, намаляващият брой лекари и медицински сестри и друг медицински персонал е национален проблем. Много неща трябва да получат нови решения в светлината на задачите, които изпълнява армията, на начина и средствата, с които ги изпълнява. Защото техническият напредък във военното дело е огромен. Но техническите, тактическите и стратегическите средства се концентрират около това да се постигне максимален резултат от военните действия, като се запазят максимално и здравето, и животът на военнослужещия. Това е нова философия, което означава, че в близко бъдеще ще има промени в концепцията за медицинско осигуряване на военнослужещия. Тя ще отчете и недостига на кадри, и развитието на медицинската наука и техника. Разбирането в миналото, че на всяка цена трябва да има лекар до пострадалия на бойното поле, ще бъде заместено от възможностите, например, чрез телемедицина да се оказва консултативна помощ на един парамедик или медик, най-ниското ниво на медицинското обслужване, който е на място, да направи най-необходимото. Следва медицинската евакуация под наблюдение на медицински лица, за да бъде оказана квалифицирана и по-качествена помощ на пострадалия в медицинско заведение с необходимите възможности. Не може всяка здравна институция по пътя на евакуацията да е такава. А чрез електрониката, кибернетиката и т.н. медицината е вече в друга епоха. Но това е изключително скъпо.
– Това как променя ролята на този дефицитен кадър – лекарят във военните части?
– Медикът на място трябва да има умения да подготви пострадалия за бързия евакуационен процес, не да прави чудеса от героизъм и да лекува „на терен“. Докато военният лекар в частите ще бъде медицинският съветник на командира, но няма да е пряк изпълнител на медицинска дейност, която може да се поеме от медици с по-ниска, но достатъчна квалификация. Този проблем ВМА осмисли през годината, проучи собствения и чуждия опит. И вече сме готови да обучаваме първото, най-ниско и липсващо звено във военните части, което при нас наричаме санитарен инструктор. В други армии го наричат медик. На първо време такива кадри ще се обучават във Военномедицински център, в който ще преподават най-добрите специалисти на ВМА – доценти и професори. По-голямата част от тях имат и боен опит от участие в мисии по няколко пъти. На нас не ни са непознати бойната травма и ситуацията в реални действия. И ще обучаваме медиците в това – какво се случва на терен и какво да могат да направят и „със затворени очи“. МО приветства такова обучение, защото там се отчита големият недостиг на медици за армията. И в най-скоро време този център ще заработи. В бъдеще ВМА ще открие и колеж за парамедици, популярни в армиите на много наши съюзници в НАТО. Парамедикът ще бъде работният кон на военната медицина в полеви условия. Той ще има по-големи права от обикновения медик, близки до тези на лекаря, особено в животоспасяващите мероприятия. Те ще са и в евакуационното средство и ще поддържат жизнените показатели на пострадалия. Парамедиците ще участват и в мероприятията по подготовка на военнослужещи. Те ще са звеното, което ще свърже полевата с клиничната военна медицина, която ще се извършва в полеви или стационарни здравни заведения от високо квалифицирани лекари, много скъпи за обучение. Защо обаче ВМА да не обучава за нуждите на армията в бъдеще и военни лекари…
– А от каква среда ще черпите кадри за медици и парамедици?
– Приемът ще бъде като за всички, решили да служат във ВС. Това са хора със средно образование, решили професионално да обвържат пътя си с армията, както другите кандидати за кадрова военна служба. Първо ще бъдат приети като редови военнослужещи, като редници, след което ще бъдат произведени до сержант. Това е развитието им, ако не желаят да продължат нататък. Но получат ли това образование, ВМА ежегодно ще поддържа нивото им на способност, вкл. на тези кадри във войсковите части. Това образование ги профилира като военни медици. Парамедиците ще бъдат приемани на принципа на приема в колежите за парамедици в западните страни. Законодателството ни засега се нуждае от допълнителни регулации, за да стане професията парамедик официална. И цивилното, и военното здравеопазване има нужда от тях. Не навсякъде, но парамедикът ще може да замести лекаря в много отношения. Той няма да има тежестта да придобива специалности, като кариерно ще стои на мястото си, на едно ниво. Частите ни ще бъдат задоволени с медицински кадри. В поделението ще работи медикът или парамедикът, а военният лекар ще е съветник на командира на голямото формирование и ще ръководи системата, свързана с медицинското осигуряване. Т.е. лекарят организационно, а не изпълнителски ще поддържа тази система. Така ще може и да взема специализация, което при работа в частите се осъществява трудно.
– Каква е другата насока за развитие на военната медицина?
– Проучвания в страните от Алианса показват, че недостигът на военни медици има във всички страни членки. И са изготвени документи, които показват пътищата, за да стане привлекателна професията на военния медик и тези лекари да се задържат в армията. Ние също сме осъзнали проблема за специализацията на лекарите от частите. Законът ги ощетява. Ние имаме своите предложения за промени, за да бъде военният лекар равнопоставен с останалите при специализации. Предлагаме и във ВМА да има отделен подход при вземането на специалност. И при минимум време, защото лекарите трудно се отделят от частите. Освен това военните лекари са ощетени от общите правила за пенсиониране на военнослужещите. Сега един капитан или майор, изградил се лекар на 50 г., трябва да бъде пенсиониран. А той тепърва ще става добрият лекар, полезният с опита си. В много страни въпросът е решен и военният лекар има право да работи, без да се пенсионира. Човек, отдал се на военната медицина с всички специфични трудности на професията в силна творческа възраст, излиза от средата си. Много от лекарите от частите трудно се реализират в цивилното здравеопазване заради липса на практика с пациенти, с болни хора.
Още една стъпка на ръководството на ВМА се възприема от МО – да дадем възможност на лекарите във ВМА да работят на втори договор с пациенти в извънработно време. А военната медицина страда и по отношение на администрацията. Малко военни лекари решават кариерата им да премине в областта на военната администрация. В НАТО практиката е на допълнителни бонуси. Защото военната медицина без планиране, организационна дейност и визия за процесите не може да съществува. А излизайки от сянката на дълга, във ВМА ще можем да развиваме не само клиничната, а и доболничната помощ и в частите.
Трябва да се възползваме от възможностите на членството ни в НАТО и да заделим средства наши военни лекари да се обучават в чужбина, където има много боен опит и концентрирано знание по военна медицина. В Унгария НАТО създаде център за обучение на военни лекари. Подготовката се поддържа с участие в международни мисии, с работа в екип с колеги с по-богат военен опит, от страни с по-богати медицински служби, които работят с високи технологии. Там ние пипаме с ръце нещата и говорим с хората, които правят тази медицина. Нашите екипи за авиомедицинска евакуация на национално ниво са единствени, но с участието им в международни учения, медиците ни придобиха самочувствие, че професионално са съизмерими с колегите си. Ние няма смисъл да развиваме всичко тук, има неща, които ни се дават наготово.
