Спектакълът за деца „Приказка за Рицаря без кон“от Марта Гушньовска ще продължава да привлича най-малките зрители в Младежкия театър „Николай Бинев“. Успехът му се състои в психологическата прецизност, с която поуката се използва като инструмент. Тя е традиционно средство за ценностна навигация на детето, а в пиесата влиза в приятелски диалог с житейските обрати и предизвикателствата в изкуството. В действието се съчетават трогателна (драматична) музика и забавни диалози върху фона на класически приказен сюжет. Разколебан до абсурд от реалистичните гледни точки, той събира смешното и омайното в тъжната история за рицаря и коня. Героите се търсят из широките пътища, за да потвърдят, че не трябва да се отказват от мечтите си. Нито пък – да разсмеят децата в салона (както се случва с чорлавите разбойници и тресящия се магьосник), щом всичко върви наопаки.
В камерната зала и невъобразимото е впрегнато да динамизира действието. Дори дребната недомислица – седалките са разположени така, че не може да се вижда добре, – изглежда като предварително отработен сюжет чрез мобилизацията, която кара родители и деца да предприемат „глобално“ разместване до момента на очакваното „вълшебство“.
Катарзисът би трябвало да е на всяка крачка в нашето детство – когато ни се струва, че светът е чисто нов, и затова така плашещо необятен и ослепителен. Страхът и любопитството са важни, доколкото подтикват детето да изучава калейдоскопично формите на живота, развивайки едновременно инстинкта за самосъхранение. Но тогава се оказва, че не по-малко необходим е и моделът, който ще позволи това да се случи. Лумването на декора в звуци и цветове е онова тайнство на преизпълването, което вълнува, може би, най-много, ала на което не може да издържи дълго всяко дете. Не и без да са положени основите на доброто и красивото като гаранция за (въз)действието на смисъла. А в това актьорите намират истинската си кауза и професионална всеотдайност. Участват Красимир Недев (в ролята на рицаря), Ярослава Павлова (принцесата), Юлиян Петров, Деян Цвятков, Севар Иванов.
Режисьор на постановката е Елжбета Ейсимонт, преводачка е Антоанета Попова. Сценографията е дело на проф. Мая Петрова, а музиката – на Михаил Шишков-син.
Екатерина Григорова
